Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
– Мамо, камиончето за сладолед! Ели хукна към входната врата, преди да успея дори да оставя чинията, която подсушавах. – Чакай. Нямаш пари. Тя вече нахлузваше сандалите си. – Не ми трябват. Точно тези думи ме накараха да спра. – Как така не ти трябват? Но деветгодишната ми дъщеря вече беше навън. От кухненския прозорец […] More
Вчера петгодишната ми дъщеря неволно ми показа, че съпругът ми я е учил да крие истината от мен. Не го каза като признание. Просто си играеше с куклите. А онова, което последва, едва не разпиля семейството ни. С Грег сме женени от седем години. Имаме една дъщеря – Лили, на пет, която в момента може […] More
Първия път, когато Ноа видя червената рокля, спря толкова рязко пред витрината, че едва не се блъснах в него. – Мамо. Проследих пръста му. Зад стъклото висеше малка червена рокличка с широка пола и панделка около талията. – Луси има нужда от тази. Погледнах осемгодишния си син. – Има нужда? Ноа се замисли дали е […] More
– Татко… какво, за бога, си облякъл? Той сведе поглед към себе си, сякаш въпросът ми беше напълно необясним. – Дрехи. – Недей така. – Как? – Не се преструвай, че всичко това е нормално. Баща ми Том стоеше насред паркинга пред студентското ми общежитие с прокъсани дънки, избеляла тениска с тъмно петно близо до […] More
Флуоресцентните лампи на летищния терминал жужаха над главата ми, докато влачех три претъпкани куфара по лъскавия под. Навсякъде около нас семейства разговаряха развълнувано за предстоящите си почивки. Моите ръце обаче вече горяха от тежестта на багажа, който бях приготвяла сама почти до полунощ. Някъде зад мен вървяха трите ни деца – сънени, разрошени и всяко […] More
За трети път навивах ръкава на Клои, когато Райън хвана китката ми. – Оливия – каза тихо той. – Не е мръднал. Маншетът на огромния черен костюм на шестгодишната ни дъщеря стоеше точно там, където го бях прегънала десет минути по-рано. Коридорът около нас беше пълен с родители, телефони и деца, които се подготвяха за […] More
За първи път от шест месеца стаята за гости не миришеше на нищо. Нямаше го розовият крем за ръце на Елинор, нито афтършейвът на Харолд. Само някаква едва доловима топла миризма, напомняща мая, която и преди бях усещала, но никога не бях успявала да определя откъде идва. През отворения прозорец нахлуваше хладният октомврийски въздух, а […] More
Първото, което видях, когато отворих очи, беше малкото юмруче на дъщеря ми, свито до стената на прозрачното болнично кошче. Лили. Моята Лили най-после беше тук. Гледах я дълго, без да помръдвам. След всичко, през което бяхме минали, част от мен сякаш още се страхуваше да повярва, че е истинска. Че ако мигна, ще се събудя […] More
– Този път няма да заспя. Гласът на седемгодишния ми син Бен прозвуча тихо през бебефона малко след два през нощта. Бях вече седнала в леглото, когато чух следващите му думи. – Няма да позволя на баба да го направи пак. Тогава замръзнах. Само няколко седмици по-рано поведението му ми се струваше почти умилително. Бен […] More