Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
– Подпишете само това и си тръгвам. Дядо ми Петър оставил листа върху кухненския плот, подал химикал на собствениците и спокойно изчакал. Нито се карал, нито ги заплашвал. Няколко минути по-рано двамата му били съобщили, че няма да получи последните 6200 евро за ремонта, който вече били огледали, похвалили и приели. Те вероятно са смятали, […] More
На кухненския плот пред мен стоеше малка отворена кутия, а вътре проблясваше златен пръстен. Не можех да откъсна очи от него. До бижуто имаше касова бележка от златарски магазин. Хартията изглеждаше стара и пожълтяла, но датата, отпечатана върху нея, беше от предишния ден. Това нямаше никакъв смисъл. Прокарах палец по безименния пръст на лявата си […] More
Свекърва ми поръча рокля с четири размера по-малка за годишнината си – на самото тържество разбрах, че не съм единствената Роклята сама по себе си беше красива. Син сатен, фини ръкави и подчертана талия – модел, който вероятно щях да харесам много преди бременността да промени тялото ми и представата ми за това в какво […] More
– Надежда? Не му отговорих веднага. Деян стоеше на прага на хола в дома на майка ми и гледаше ту Лука в ръцете ѝ, ту Милен, който държах аз, ту голямата чанта с памперси, дрехи и шишета, очевидно приготвена за повече от една нощ. Лицето му постепенно се промени. – Защо момчетата ще остават тук? […] More
Разбрах, че тринайсетгодишният ми син има работа, чак когато една вечер се прибра у дома, пропит с миризма на пържено олио и лимонов препарат. Още от антрето го погледнах подозрително. – Къде беше, приятел? Евън застина. – На работа. – На каква работа? Той сведе очи към обувките си. – Господин Алварес ми позволява да […] More
Петнайсет години. Толкова време беше пътувал един малък картонен пакет, преди по някаква невероятна случайност да се озове върху пода в собствената ни всекидневна. На етикета стоеше пълното име на съпруга ми Кейлъб. Под него – адресът на първото ни общо жилище. А когато го видя, мъжът, когото познавах от почти седемнайсет години, пребледня и […] More
Сгъвах малките бебешки бодита, които бях купила същата сутрин, когато коремът ми внезапно се сви. Спрях насред стаята и се хванах за ръба на скрина. После усетих топлина. В първия миг отказах да приема очевидното. – Не… Не може да е сега. Поставих ръка върху корема си и погледнах календара на стената, сякаш датите можеха […] More
След раждането на третия ми син прибрах едно малко розово одеялце на дъното на гардероба. Обожавах момчетата си. Никога не съм искала някое от тях да си помисли, че не ми е достатъчно. Но съпругът ми Даниел знаеше, че някъде дълбоко в себе си винаги съм мечтала и за дъщеря. Седемнайсет години по-късно телефонът ми […] More
В коридора на семейния съд имаше онази особена миризма на стара хартия, препарат за под и затворени помещения, която сякаш остава по дрехите дори след като излезеш навън. Седях върху твърда дървена пейка и се опитвах да не мисля за това какво може да се случи след няколко часа. По ботушите ми още имаше ситни […] More