Поредният ден във „Фермата“ започна със сълзи. Ивета се събуди разстроена след напрегнатия елиминационен дуел срещу Антоанет Пепе и Иво Карамански, макар че заедно със Симона успя да запази мястото си в играта. Вместо радост след успеха, участничката се оказа обзета от тежки емоции. Причината се крие не само в начина, по който дойде победата, […] More
Голяма радост влезе в дома на Нейкови. Обичаният актьор Любо Нейков официално стана дядо, след като племенницата му Инна роди първото си дете, момченце. Малкият се появи на бял свят в столичната болница „Майчин дом“, а новината моментално зарадва цялата фамилия. Има обаче една любопитна подробност. Самият Любо все още не е гушнал бебето и […] More
Покойният ми съпруг казваше, че някой ден ще ми хвърлят домат на сцената. Отговарях му, че ще си направя супа. На седемдесет и четири вече не се качвах на сцена. Докато един мъж не хвърли чорапите си в количката ми – точно между ябълките. Казвам се Снежана. Бях любителска комичка в Пазарджик, а специалността ми […] More
Върнах се от магазина с две торби и заварих писалището си в коридора. Асен го държеше от единия край, сякаш чакаше някой да му каже, че това е нормално. Цветелина стоеше зад него и обясняваше, че децата имали нужда от място за игра. Казах само: това е кабинетът ми. Казвам се Виолета. Къщата в Русе […] More
Племенникът ми Павел изтърва пуканките за втори път още преди почивката и пак настояваше, че ако топката дойде в нашия сектор, той ще я хване. Казах му, че заедно с него чакат още триста души. Той каза, че е по-бърз. Тогава още не гледахме мъжа с русата перука четири реда под нас. Казвам се Владислав. […] More
Камен се спря на вратата с тогата, още не закопчана догоре, и попита дали блузата не е прекалено пъстра за дипломиране. Засмях се. Преброих копчетата ѝ два пъти, сякаш те можеха да ме подведат – синя, с малки бели цветенца, любимата. Казах му, че ако е пъстра, поне е честно моя. Все още не знаех, […] More
Виктория на пет години сядаше на перваза на прозореца на всеки рожден ден и чакаше кола, която така и не спираше пред блока в Русе. Аз спирах да гледам часовника. Тя – не. Казвам се Гергана. Омъжих се за Атанас, когато тя беше на пет. Баща ѝ, Красимир, си беше тръгнал години по-рано. Атанас никога […] More
Носех и двете каски, защото Боян някак си беше прибрал и сандвичите, и якето ми. Това, казваше той, било разпределение на труда. Аз му казах, че може поне да ми подаде нещо. Той извади киселата краставичка от торбичката на сандвича си и ми я предложи с тържествен вид. – Щедро семейство – казах. – Точно […] More
Почти не вдигнах телефона. Номерът беше същият, гласът обаче – не. Борислав говореше тихо, сякаш всяка дума му тежеше, и помоли да отида в болницата, без да викам децата. Казвам се Невена. Четиринадесет години бяхме семейство в Стара Загора. Пет години вече не бяхме. Между тези две числа стоеше една сряда вечерта и две изречения, […] More