Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
– Татко… какво, за бога, си облякъл? Той сведе поглед към себе си, сякаш въпросът ми беше напълно необясним. – Дрехи. – Недей така. – Как? – Не се преструвай, че всичко това е нормално. Баща ми Том стоеше насред паркинга пред студентското ми общежитие с прокъсани дънки, избеляла тениска с тъмно петно близо до […] More
Флуоресцентните лампи на летищния терминал жужаха над главата ми, докато влачех три претъпкани куфара по лъскавия под. Навсякъде около нас семейства разговаряха развълнувано за предстоящите си почивки. Моите ръце обаче вече горяха от тежестта на багажа, който бях приготвяла сама почти до полунощ. Някъде зад мен вървяха трите ни деца – сънени, разрошени и всяко […] More
За трети път навивах ръкава на Клои, когато Райън хвана китката ми. – Оливия – каза тихо той. – Не е мръднал. Маншетът на огромния черен костюм на шестгодишната ни дъщеря стоеше точно там, където го бях прегънала десет минути по-рано. Коридорът около нас беше пълен с родители, телефони и деца, които се подготвяха за […] More
За първи път от шест месеца стаята за гости не миришеше на нищо. Нямаше го розовият крем за ръце на Елинор, нито афтършейвът на Харолд. Само някаква едва доловима топла миризма, напомняща мая, която и преди бях усещала, но никога не бях успявала да определя откъде идва. През отворения прозорец нахлуваше хладният октомврийски въздух, а […] More
Първото, което видях, когато отворих очи, беше малкото юмруче на дъщеря ми, свито до стената на прозрачното болнично кошче. Лили. Моята Лили най-после беше тук. Гледах я дълго, без да помръдвам. След всичко, през което бяхме минали, част от мен сякаш още се страхуваше да повярва, че е истинска. Че ако мигна, ще се събудя […] More
– Този път няма да заспя. Гласът на седемгодишния ми син Бен прозвуча тихо през бебефона малко след два през нощта. Бях вече седнала в леглото, когато чух следващите му думи. – Няма да позволя на баба да го направи пак. Тогава замръзнах. Само няколко седмици по-рано поведението му ми се струваше почти умилително. Бен […] More
Шест години прекарвах почти всяка неделя в трапезарията на Маргарет и за шест години така и не успях да се почувствам като част от нейното семейство. Къщата ѝ винаги ухаеше на розмарин и старо дърво. Онази вечер ароматът беше същият, масата беше подредена както обикновено, а хората около нея заемаха познатите си места. Само Даниел […] More
Всичко започна от едно свободно място на улицата и старата ми хонда, която Линда очевидно намираше за лична обида към квартала. Предишния месец дъщеря ми Меган и съпругът ѝ Крис временно се нанесоха при мен. Ремонтираха кухнята и банята на долния етаж в дома си и твърдяха, че ще приключат за три седмици. – Казаха […] More
Още преди сватбата знаех, че нашият подарък няма да изглежда впечатляващо до някои от останалите. Триста долара в плик. За някого това може да е дребна сума. За нас в онзи момент съвсем не беше. Съпругът ми Марк и аз дори бяхме обсъждали дали изобщо да отидем на сватбата на сестра ми Рейчъл. Не защото […] More