Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
– Госпожо, полицай търси дъщеря ви. Ирина останала неподвижна насред кухнята. Едната ѝ ръка все още била в коша с прането, а телефонът – притиснат до ухото. Обаждал се директорът на училището. – Какъв полицай? – Полицай Георгиев. Тук е, в училището. Пръстите ѝ се стегнали около телефона. – Защо полицай търси Ариела? – Тя […] More
Чантата ми се изплъзна от ръката още на прага. Диванът беше издърпан почти до средата на стаята, килимът беше покрит с фин бял прах, а до камината имаше внимателно подредени парчета изолация. И най-важното – от стената в хола липсваше огромно правоъгълно парче. Пред дупката стоеше Борис с макетен нож в ръка. Погледнах първо него. […] More
– Няма нищо, мамо. Можем да гледаме от коридора. Калоян го каза тихо, без да вдига глава. Ръцете му стискаха обръчите на инвалидната количка, а наоколо вече се бяха обърнали десетки лица. Майка му погледна към празното място, предназначено за количката му. Върху него стоеше дамска чанта. До нея седяха двама непознати, които прекрасно знаеха, […] More
Маркерът се изплъзна от пръстите ми и падна на пода. Момичето на вратата не разбра защо я гледам така. Нямаше как да знае, че за няколко секунди пред мен сякаш стоеше детето, което бях погребала преди осем години – само че вече пораснало. – Извинете, че закъснях. Аз съм Лилия. Не успях да отговоря веднага. […] More
Часовникът над болничните врати показваше 14:17. Маргарет щеше да помни тези цифри дълго след като забрави лицата на лекарите, миризмата на коридора и кой точно беше седнал до нея. – Съжалявам. Не успяхме да спасим Хелън. Само едно изречение. Навън денят продължаваше по обичайния си начин. Някой пазаруваше, ученици се прибираха от училище, коли чакаха […] More
До девет сутринта Теодора вече беше поправила сгрешено име върху картичка към цветята, намерила допълнителен стол за възрастна роднина на съпруга си и няколко пъти обяснила къде ще бъде събирането след погребението. Беше напомнила и на служителя в траурната зала, че Румен никога не е понасял органова музика. Все имаше нещо за вършене. – Теодора, […] More
Чашата на Харпър се удари в кухненския плот малко по-силно от необходимото. В следващия миг баща ѝ Греъм влезе в стаята. – Здрасти, хлапе. Как върви университетът? Промяната в лицето на 19-годишното момиче беше мигновена. Харпър взе кафето си и излезе, без да му отговори. Хана проследи дъщеря си с поглед. Греъм само повдигна рамене. […] More
Синът ми винаги слизаше от училищния автобус и се хвърляше право в прегръдките ми. После дойде онзи четвъртък, когато мина покрай мен, без да каже нищо. А предупреждението на шофьора ме поведе към тайна, скрита много по-близо до дома ни, отколкото бях готова да приема. Всеки делничен следобед имахме един и същи малък ритуал. Около […] More
В 6:42 сутринта Венета едва не изпусна чашата си с кафе. От двора се чу гласът на 11-годишната ѝ дъщеря Карина: – Мамо! Ела веднага! Трябва да видиш това! Имаше нещо в начина, по който детето извика, което не оставяше място за отлагане. Венета остави чашата и излезе по чехли. Карина стоеше до малката дървена […] More