Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Понякога краят на търпението не идва след огромен скандал. Понякога са достатъчни два мръсни чорапа, оставени на шест сантиметра от коша за пране. Точно там Мария ги видя във вторник вечерта. Беше приключила работа, започнала вечерята, пуснала пералня и избърсала кухнята. После влезе в спалнята и откри спортните дрехи на съпруга си Григор на пода. […] More
Телефонът звънна рано сутринта. Алисън погледна номера и още преди да вдигне, усети как раменете ѝ се стягат. Не беше необходимо да проверява кой се обажда. Помнеше тези цифри наизуст. – Татко? От другата страна настъпи тишина. Пет години тишина, събрани в няколко секунди. После гласът му прозвуча така, сякаш последният им разговор е бил […] More
Боян носеше тънки ръкавици дори през лятото. На децата това им се струваше смешно. Вкъщи ръкавите му често бяха навити, а трите им деца познаваха почти всяка рисунка по ръцете му – черепи, криви линии, цветя, странни геометрични форми. Само навън всичко изчезваше под плат. Една сутрин осемгодишната Мила прокара пръст по малкия слънчоглед върху […] More
Точно в полунощ по тежката дървена врата се почука три пъти. Лора знаеше колко е часът, защото отдавна не спеше. Лежеше в огромното легло на старата каменна стая и гледаше светещите цифри на часовника до себе си. 00:00. До нея Ани се надигна под завивката. – Мамо? Последва ново почукване. – Кой би дошъл по […] More
– Не мога да спра да ти вземам парите. Мая остана с телефона до ухото и за няколко секунди не каза нищо. От два месеца се опитваше да разбере защо собствената ѝ майка – жената, която доскоро се обиждаше, ако някой друг гледа Калеб – изведнъж беше сложила цена от 40 долара на всяко негово […] More
Райън се появи на дипломирането така, сякаш десет години отсъствие можеха да бъдат събрани в една усмивка и едно „Здравей, сине“. Мая го разпозна чак когато той се приближи достатъчно. Беше по-възрастен, косата му беше посивяла, а лицето – променено. Но начинът, по който се усмихваше, беше същият. Стомахът ѝ се сви. Ноа стоеше до […] More
Лора беше убедена, че миналото ѝ отдавна е подредено. Не забравено. Просто прибрано на онова вътрешно място, където човек оставя нещата, които вече не може да промени. После внучката ѝ Ели отвори стар албум на тавана. И всичко започна от една снимка. Двете прекарваха следобеда сред прашни кашони, коледни украси, стари дрехи и вещи, които […] More
В 2:04 през нощта Лора отвори очи и веднага разбра, че нещо не е наред. Мястото до нея беше празно. И възглавницата на Григор я нямаше. През последните три седмици това се случваше все по-често. Съпругът ѝ слизаше да спи в стаята за гости и обясняваше, че по-твърдият матрак облекчава болките в гърба му. Първоначално […] More
На петдесет и седем вече бях научила нещо полезно: преди осем сутринта е най-добре да избягваш хора, които искат да ти продадат нещо, и съседа ми Румен. В онзи понеделник имах лошия късмет да срещна и двата вида. Стоях на верандата по пантофи, с чаша кафе в ръка, когато млад мъж се появи с брошури […] More