Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Първото нещо, което забелязах у Лорън, беше тениската. Яркосиня. С огромни бели букви отпред. „МАМА“. Спрях по средата на паркинга пред началното училище. Дъщеря ми Ема вървеше между Лорън и бившия ми съпруг Райън, стиснала новата си раница с две ръце. И без друго изглеждаше достатъчно притеснена. Последното, от което имаше нужда, беше тримата възрастни […] More
Когато телефонът ми звънна онзи следобед, нямах представа, че само след няколко часа животът ни ще бъде разделен на „преди“ и „след“. Дъщерите ми Ема и Алис бяха на дванадесет и бяха близначки. От онези сестри, които могат да спорят ожесточено за дрехи, храна, банята или предната седалка в колата, а пет минути по-късно да […] More
Двадесет години слушах една и съща шега от братята на съпруга ми. Всеки път, когато Даниел направеше нещо мило или романтично за мен, някой от тях се ухилваше и подхвърляше: – Всичко за втората жена. Всички се смееха. Даниел също. Аз просто завъртах очи. Доколкото знаех, бях единствената жена, за която някога се беше женил. […] More
Пет години се опитвахме да имаме дете. После просто нямахме повече сили. Не защото желанието ни да бъдем родители беше станало по-слабо. Напротив. Просто бяхме изморени от лекарски кабинети, изследвания, лекарства и от онова кратко очакване всеки месец, след което отново трябваше да събираме парчетата. След поредния неуспешен преглед седях на пода в кухнята и […] More
Колкото назад се простират спомените ми за майка ми, толкова отдавна помня и малкото синьо цвете от вътрешната страна на лявата ѝ китка. То беше част от нея почти толкова естествено, колкото начинът, по който пиеше кафето си, или онзи особен смях, който се появяваше само когато нещо наистина успееше да я изненада. Татуировката беше […] More
Оливия кръсти зайчето Сноу още преди да сме се прибрали у дома. Тогава беше на пет. Носеше косата си на две опашки, които никога не стояха еднакво, и имаше навика да задава въпроси, чиито отговори прекрасно знаеше. Макс беше купил плюшеното зайче от уличен пазар в Сеул за четири долара. Върна се с него, вдигнато […] More
Всичко започна с пилешки пай. Беше четвъртък, а това означаваше едно и също вече двадесет и седем години – масло, розмарин и малко чесън, въпреки че Франк упорито твърдеше, че не го обича. Поставих ястието в средата на масата и зачаках. Очаквах обичайните дребни неща. Да разхлаби вратовръзката си. Да ме целуне по темето. Да […] More
Хартиените гирлянди още потрепваха по оградата, когато първите автомобили започнаха да се появяват по чакълената ни алея. Стоях в двора с ризата, която Рони сама беше избрала за мен, и гледах как балоните се поклащат на фона на безоблачното небе. Осемнадесет години. Моето момиченце вече беше на осемнадесет. Имаше времена, когато с Клеър дори не […] More
Всичко започна с един балсам за устни. Бях спряла на паркинга пред супермаркета, когато той се изплъзна от ръката ми и изчезна в тесния процеп до шофьорската седалка. – Чудесно – измърморих. Собствената ми кола беше в сервиза за смяна на спирачките, затова сутринта съпругът ми Лъчезар просто ми беше подхвърлил ключовете за своя джип. […] More