Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Почукването дойде малко преди полунощ. Навън валеше така, че водата се стичаше на плътни струи по прозорците, а аз вече бях изгасила лампите и се бях прибрала в леглото. Седнах и се заслушах. Почукаха отново. На петдесет и осем години живеех сама и отдавна не очаквах някой да се появи на прага ми без предупреждение. […] More
Когато Лора беше малка, обичаше да се мушва в леглото ми в събота сутрин и с най-сериозното изражение на света да обещава, че един ден ще ми купи къща с две кухни и без нито една сметка. Никога не ѝ казах, че и една кухня ми стига напълно. Тогава бяхме само двете. Баща ѝ почина, […] More
Дълго време бях убедена, че големите семейни тайни не се появяват от нищото. Все трябва да има някаква следа — необяснимо обаждане, странна касова бележка, внезапна промяна в поведението. Нещо дребно, което човек е видял, но е предпочел да подмине. После седемгодишният ми син Калоян скочи върху пуфа в стаята си. Шевът се разпра. И […] More
Кофата трябваше да е празна. Камионът за боклук беше минал още преди закуска, а аз излязох към края на алеята малко преди обяд, за да я прибера. Хванах дръжката и я наклоних към себе си. Беше тежка. Първата ми мисъл беше, че боклукчиите са пропуснали нещо. После отвътре се чу тихо шумолене. Спрях. Последва приглушено […] More
Дъждът почукваше равномерно по прозореца на детската стая, а аз обикалях напред-назад с плачещото бебе на рамото си. Не бях спал почти две денонощия. Малката Ани не спираше да плаче, а аз вече не знаех какво друго да опитам. Люлеех я, говорех ѝ, притисках я до гърдите си. Нищо не помагаше. — Знам, мъниче — […] More
— Палачинките винаги бяха във формата на звездички — казах на медицинската сестра. Тя оправяше тънкото одеяло върху краката на Борис, като внимателно заобикаляше тръбичките, които изчезваха под болничната му риза. Татко почти не беше отварял очи през целия следобед. Дишането му ту се успокояваше, ту ставаше плитко и накъсано. Но щом споменах палачинките, клепачите […] More
Четири месеца бях подреждала всяка подробност от тази вечер. А сега държах списъка с гостите и гледах едно име, което би трябвало да познавам. Не го познавах. Прокарах пръст по реда още веднъж, сякаш буквите можеха сами да ми подскажат отговора. Нищо. Около мен кухнята изглеждаше като команден център на малка семейна конспирация. Под възглавниците […] More
„Татко има нужда от весело камъче“ – Мамо, готово ли е? Гласът на Калина долетя от кухнята, а след миг босите ѝ крачета затупкаха по студените плочки. Седях на верандата и държах малко камъче в дланта си. Върху него тя беше нарисувала жълто слънце – леко накриво, с неравни лъчи и огромна усмивка. Беше неделя. […] More
Първия път, когато чух свирката, часовникът показваше точно пет сутринта. Звукът беше кратък и пронизителен. Преряза тишината на улицата, а след него не последва нищо – нито недоволни детски гласове, нито тропане на врати, нито сънено мърморене. Само тишина. Станах и излязох на задната веранда. Тогава ги видях. Седем деца стояха в идеално права редица […] More