Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Шест години прекарвах почти всяка неделя в трапезарията на Маргарет и за шест години така и не успях да се почувствам като част от нейното семейство. Къщата ѝ винаги ухаеше на розмарин и старо дърво. Онази вечер ароматът беше същият, масата беше подредена както обикновено, а хората около нея заемаха познатите си места. Само Даниел […] More
Всичко започна от едно свободно място на улицата и старата ми хонда, която Линда очевидно намираше за лична обида към квартала. Предишния месец дъщеря ми Меган и съпругът ѝ Крис временно се нанесоха при мен. Ремонтираха кухнята и банята на долния етаж в дома си и твърдяха, че ще приключат за три седмици. – Казаха […] More
Още преди сватбата знаех, че нашият подарък няма да изглежда впечатляващо до някои от останалите. Триста долара в плик. За някого това може да е дребна сума. За нас в онзи момент съвсем не беше. Съпругът ми Марк и аз дори бяхме обсъждали дали изобщо да отидем на сватбата на сестра ми Рейчъл. Не защото […] More
Първото нещо, което забелязах у Лорън, беше тениската. Яркосиня. С огромни бели букви отпред. „МАМА“. Спрях по средата на паркинга пред началното училище. Дъщеря ми Ема вървеше между Лорън и бившия ми съпруг Райън, стиснала новата си раница с две ръце. И без друго изглеждаше достатъчно притеснена. Последното, от което имаше нужда, беше тримата възрастни […] More
Когато телефонът ми звънна онзи следобед, нямах представа, че само след няколко часа животът ни ще бъде разделен на „преди“ и „след“. Дъщерите ми Ема и Алис бяха на дванадесет и бяха близначки. От онези сестри, които могат да спорят ожесточено за дрехи, храна, банята или предната седалка в колата, а пет минути по-късно да […] More
Двадесет години слушах една и съща шега от братята на съпруга ми. Всеки път, когато Даниел направеше нещо мило или романтично за мен, някой от тях се ухилваше и подхвърляше: – Всичко за втората жена. Всички се смееха. Даниел също. Аз просто завъртах очи. Доколкото знаех, бях единствената жена, за която някога се беше женил. […] More
Пет години се опитвахме да имаме дете. После просто нямахме повече сили. Не защото желанието ни да бъдем родители беше станало по-слабо. Напротив. Просто бяхме изморени от лекарски кабинети, изследвания, лекарства и от онова кратко очакване всеки месец, след което отново трябваше да събираме парчетата. След поредния неуспешен преглед седях на пода в кухнята и […] More
Колкото назад се простират спомените ми за майка ми, толкова отдавна помня и малкото синьо цвете от вътрешната страна на лявата ѝ китка. То беше част от нея почти толкова естествено, колкото начинът, по който пиеше кафето си, или онзи особен смях, който се появяваше само когато нещо наистина успееше да я изненада. Татуировката беше […] More
Оливия кръсти зайчето Сноу още преди да сме се прибрали у дома. Тогава беше на пет. Носеше косата си на две опашки, които никога не стояха еднакво, и имаше навика да задава въпроси, чиито отговори прекрасно знаеше. Макс беше купил плюшеното зайче от уличен пазар в Сеул за четири долара. Върна се с него, вдигнато […] More