Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
– Тя никога не трябва да разбира. Чух тези думи от долния етаж и замръзнах насред коридора. Бяха минали само три седмици от раждането на дъщеря ни. Спях на пресекулки, хранех бебето през няколко часа и понякога не можех да си спомня дали съм закусвала. Но тихият глас на свекърва ми ме разбуди по-бързо от […] More
Петнайсет години след деня, в който жена ми ме остави с шестте ни дъщери и замина с богатия си шеф, получих съобщение от нея. Тонът беше толкова небрежен, сякаш през всичките тези години просто не бяхме намерили време да си пишем. Стоях в кухнята и проверявах последните плащания за сватбата на най-голямата ни дъщеря Адел, […] More
В нашия град името на съпруга ми Ричард се свързваше с две неща – успеха му и репутацията му на изключителен баща. У дома обаче тази картина изглеждаше съвсем различно. След раждането на третото ни дете Ричард ме убеди да се откажа от кариерата, която бях градила с години. – Децата имат нужда от теб […] More
Куриерът вече вървеше към буса си, когато го извиках. – Извинете! Сигурен ли сте, че тези цветя са за мен? Той се върна, погледна листа върху клипборда и попита: – Мери? – Да. – Тогава няма грешка. Ваши са. Погледнах огромния букет, който едва успявах да задържа с двете си ръце. Жълти рози. Десетки. Занесох […] More
Почти трийсет години в коридора на родителската ми къща имаше дупка, голяма колкото юмрук. Баща ми никога не я запълни. По-странното беше, че майка ми не позволяваше и на друг да го направи. Докато растях, тя пребоядиса този коридор поне пет пъти. Сваляше картините, запълваше всяка малка дупчица от пирон, шлайфаше пукнатините и накрая стените […] More
Завъртях капачката на последния буркан с ягодово сладко и го подредих до останалите. Без да се усетя, си тананиках стара мелодия, която покойният ми съпруг някога обичаше да подсвирква. След смъртта му къщата ми беше станала прекалено тиха и в такива моменти самотата се усещаше най-силно. Пред мен блестяха дванайсет буркана – подредени в права […] More
– Мамо, камиончето за сладолед! Ели хукна към входната врата, преди да успея дори да оставя чинията, която подсушавах. – Чакай. Нямаш пари. Тя вече нахлузваше сандалите си. – Не ми трябват. Точно тези думи ме накараха да спра. – Как така не ти трябват? Но деветгодишната ми дъщеря вече беше навън. От кухненския прозорец […] More
Вчера петгодишната ми дъщеря неволно ми показа, че съпругът ми я е учил да крие истината от мен. Не го каза като признание. Просто си играеше с куклите. А онова, което последва, едва не разпиля семейството ни. С Грег сме женени от седем години. Имаме една дъщеря – Лили, на пет, която в момента може […] More
Първия път, когато Ноа видя червената рокля, спря толкова рязко пред витрината, че едва не се блъснах в него. – Мамо. Проследих пръста му. Зад стъклото висеше малка червена рокличка с широка пола и панделка около талията. – Луси има нужда от тази. Погледнах осемгодишния си син. – Има нужда? Ноа се замисли дали е […] More