Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
На 73 години човек би трябвало да може да погледне назад и да си каже, че най-тежките дни вече са минали. Аз също вярвах в това. Докато една жена, която не бях виждала десет години, не застана пред портата ми с адвокат до себе си. Казваше се Ванеса. Майката на внуците ми. И жената, която […] More
– Мамо, тази количка е на Карол. Лео го каза толкова спокойно, сякаш името трябваше да означава нещо и за мен. Но аз никога не бях чувала за Карол. До този момент си мислех, че най-големият проблем с розовата детска количка за две долара е раздразнението на съпруга ми. Грег се подиграваше още от мига, […] More
Сгъвах дрешките на осеммесечния си син и ги подреждах между моите, а с всяка следваща тениска желанието ми да тръгна на тази почивка ставаше все по-малко. Предстоеше ни цяла седмица със семейството на Дилън край морето. Само мисълта за това ме караше да затварям куфара по-бавно. Бях родила преди осем месеца и все още не […] More
Бургерите още бяха топли, когато Даниел бръкна във вътрешния джоб на старото сако на баща си. До този момент сватбеният ни ден беше точно такъв, какъвто си го представях – малък, евтин и наш. Роклята ми струваше едва 12 долара. Бях я открила в магазин за дрехи втора употреба и сама бях оправила един разпуснат […] More
През зимата студът проникваше през прозорците на нашето крило така, сякаш стените изобщо не съществуваха. Радиаторът до леглото ми съскаше непрекъснато, но топлина почти не даваше. Седях до прозореца на малката стая, която делях с още една жена, и гледах към вътрешния двор. От другата му страна започваше съвсем различен свят. Там бяха скъпите апартаменти. […] More
На сватбата непрекъснато докосвах перлите около врата си. Не защото се страхувах да не ги изгубя. Те просто ме връщаха към едно място, което отдавна не съществуваше в живота ми. Фермата на баба. Бях на дванайсет, когато родителите ми изгубиха нашето стопанство. Една седмица сутрин хранех кокошките преди училище, а следващата събирахме багажа си за […] More
Вечерта преди Логан да навърши петнайсет го намерих в двора с градинския маркуч, увит около босите му крака. – Ще ги удавиш – извиках от верандата. Той се обърна през рамо. – Поливам ги. – Има разлика. – Според теб, мамо. – Според растенията. Логан се усмихна и насочи струята по-ниско към пръстта. До верандата […] More
Четиристотин души могат да бъдат ужасяващо тихи. Разбрах го в секундата, в която брат ми Дани пъхна ръка в дървената кутия. Стоеше на сцената пред цялото училище, а аз бях сред публиката с балната си рокля и с една мисъл, от която днес ме е срам. Не се тревожех за него. Тревожех се за останалите. […] More
Осемнайсет години бях убеден, че знам защо съпругата ми си тръгна. Бях я обвинявал мълчаливо при всяко посещение в болница, на всеки рожден ден на сина ни и във всяка онази нощ, когато се чудех дали ще имам сили да се справя сам. За мен Голди беше жената, която беше погледнала новороденото си дете и […] More