Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
„Ще дойдеш, нали, Линда? Достатъчно смела си за това?“ Грег наклони глава и се усмихна така, както се усмихваше винаги, когато знаеше, че в стаята има достатъчно хора, пред които може да ме направи за смях. Не му отговорих веднага. Около масата колегите ми внезапно проявиха необичаен интерес към тефтерите, телефоните и чашите си с […] More
„Палачинките винаги бяха във формата на звезди.“ Розали говореше тихо, повече на себе си, отколкото на медицинската сестра до болничното легло. Франк лежеше почти неподвижно. Дишането му беше плитко, а под тънкото одеяло се виждаха тръбичките, които вече бяха станали част от последните му дни. – Дори когато станах на 35, омъжих се и водех […] More
– Добре ли си? Уотсън ме целуна леко по слепоочието, а аз продължих да заглаждам глазурата върху тортата. – Да. Добре съм. Той не каза нищо повече. Познаваше ме достатъчно добре, за да разбере, че не е съвсем вярно. От двора долитаха музика, викове и смях. Райли и Рекс навършваха осемнайсет и къщата беше пълна […] More
Мередит разпознала гласа още преди да види лицето. Била в коридора зад залата, където след около двадесет минути трябвало да започне сватбена церемония. От една полуотворена врата се чул мъж, който попитал дали всичко изглежда добре. За секунда тялото ѝ сякаш отказало да реагира. Този глас не можел да бъде там. Тя го познавала от […] More
– Татко… какво си облякъл? Той сведе поглед към себе си, сякаш въпросът ми беше напълно излишен. – Дрехи. – Моля те, не започвай. Баща ми Том стоеше насред паркинга пред общежитието с прокъсани дънки, избеляла тениска с тъмно петно ниско отпред и старо кафяво яке, което не бях виждала от години. Майка ми изглеждаше […] More
В 2:13 през нощта ме събуди метален трясък. Не скочих веднага от леглото. Първата ми реакция беше раздразнение. Погледнах часовника и за няколко секунди се опитах да си обясня какво може да е паднало навън. После станах и надникнах през прозореца. В светлината от уличната лампа видях Линда да пресича тичешком тревата пред къщата ми. […] More
Зелената раница на Бен беше станала почти част от него. Деветгодишният ми внук я носеше на закуска, оставяше я до себе си, когато гледахме филм, взимаше я в парка. Веднъж я преместих само на няколко крачки, за да мина с прахосмукачката, и той се появи до мен, преди дори да съм включила кабела. – Аз […] More
Четири дни. Когато приех командировката, ми се сториха нищо. Няколко нощи извън дома, няколко срещи, после обратно при сина ми. Така поне си го представях, докато в понеделник сутринта затварях куфара и се опитвах да не гледам прекалено дълго към Бенет. Той беше на седем и вече разбираше, че работата понякога ме отвежда далеч. Това […] More
– Ако вече не можете да се справяте с пазаруването, може би трябва да си стоите вкъщи. Думите дошли от жената на опашката зад тях. Количката ѝ била препълнена, лицето – раздразнено, а причината за нетърпението ѝ била 83-годишната Маргарет, която не успявала достатъчно бързо да намери портфейла си. Дъщеря ѝ Амани се обърнала рязко. […] More