Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Някога бяхме три. Дълго време не можех да произнеса тези думи, без гласът ми да се промени. С годините не се примирих със случилото се. Просто се научих да говоря за него, без да се разпадам пред хората. След като Нора си отиде от този свят, всички започнаха да наричат мен и Лейла близначки. Така […] More
В понеделник сутринта още преди изгрев къщата беше потънала в онзи особен покой, който винаги съм обичала. Беше малко след шест. В кухнята светеше единствено лампичката над плота, хладилникът тихо бръмчеше, а от спалнята се чуваше равномерното дишане на Николай. Тези ранни минути бяха моето време. Без телефони, без чужди гласове, без бързане. Приготвих обяда […] More
Всичко започна заради една врата. Не бях правила ремонт, не бях променяла фасадата и със сигурност не бях предприела нещо, което би трябвало да разтревожи цялата улица. Просто боядисах входната си врата в тъмнозелено. За Линда обаче това се оказа напълно достатъчна причина да започне истинска война с мен. :contentReference[oaicite:0]{index=0} Живеехме една срещу друга от […] More
Още щом фаровете осветиха двора, Марк натисна спирачката и колата остана неподвижна насред алеята. Няколко секунди никой от двама ни не каза нищо. По тревата се търкаляха пластмасови чаши. Между цветята имаше бутилки и чинии, до стъпалата към входната врата зееше отворена кутия от пица, а хартиени чинии се виждаха чак до оградата. – Какво, […] More
Първо видях дясната страна на главата му. Косата беше подстригана както винаги – късо и чисто около ухото, с плавен преход нагоре. После Тайлър се обърна. Отляво косата му си стоеше дълга и недокосната, точно както изглеждаше четирийсет и пет минути по-рано, когато беше излязъл от дома. Оставих чашата с кафе на плота. – Тайлър, […] More
Всяка събота дядо Джо избираше ябълките с такава съсредоточеност, сякаш оценяваше скъпоценни камъни. Вземаше една в дланта си, завърташе я бавно, прокарваше палец по кората и накрая ми я подаваше. – Натъртена е. Оглеждах ябълката от всички страни. – Изглежда идеално, дядо. – Защото прекалено много разчиташ на очите си, Адам. Дядо Джо не виждаше […] More
„Е, добре… красива си.“ Обърнах се толкова рязко, че кафето едва не се изплъзна от ръката ми. Мъжът зад мен в пекарната изглеждаше като човек, когото обикновено забелязваш още с влизането му. Висок, уверен, с онази естествена лекота, която кара хората да го проследят с поглед. А в този момент той гледаше право към мен. […] More
Палмите край алеята се поклащаха лениво в тежкия влажен въздух, а аз стоях на балкона и гледах как бялата кола под наем на Марк става все по-малка, докато накрая изчезна от погледа ми. Долу трите ни деца вече бяха в басейна. Смехът им стигаше чак до мен. И точно тогава усетих нещо необичайно. Спокойствие. Шест […] More
Родният град на Дара я посрещна като голяма звезда по време на празничните събития във Варна. Хиляди жители и гости на морската столица изпълниха Морската градина, за да станат част от програмата, а появата на певицата се превърна в един от най-емоционалните моменти на вечерта. След празничната заря именно Дара излезе на сцената и моментално […] More