Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Четири месеца бяха минали, откакто погребах майка си, когато снаха ми реши, че наследството от нея е достатъчно добра причина аз да платя близо 400 евро за вино на рождения ѝ ден. В онзи момент дори нямах сили да споря. Просто седях на масата, а пред мен лежеше сметката, която тя беше побутнала с пръсти […] More
Три седмици след погребението все още приготвях две кафета всяка сутрин. Наливах първото за себе си, после по навик посягах към втората чаша. Обикновено осъзнавах какво правя едва когато кафето вече беше вътре. Тогава оставях чашата на плота и се преструвах, че треперенето на ръцете ми е от умора. Никой не ме беше предупредил как […] More
„Ще я пазиш ли завинаги?“ Натали ме гледаше с онзи сериозен детски поглед, при който всяка дума се приема буквално. Беше само на шест и стискаше в ръце лист хартия, който за всеки друг вероятно би изглеждал като най-обикновена детска рисунка. За мен обаче не беше обикновен. Най-отгоре с неравни букви беше написала: „I LOVE […] More
Българската музика се сбогува с Боян Христов – музикант, автор на текстове и продуцент. Новината за кончината му беше споделена от неговите близки. През последната година той преминаваше през изключително тежък период, борейки се упорито за живота си. „С тъга в сърцето трябва да ви съобщим, че нашият мил, добър и чистосърдечен Боби отлетя от […] More
Марко държеше шивашки метър в ръка, когато отворих вратата. Това беше първото, което забелязах. Второто беше стойката зад него, отрупана с дамски дрехи. Имаше елегантни рокли, сака, блузи и няколко чифта обувки на ток. Върху отделни поставки бяха подредени перуки, а до стената стоеше високо огледало. Малко по-нататък видях фотоапарат върху статив. За няколко секунди […] More
В стаята беше толкова тихо, че чувах лекото пукане на радиатора. Адвокатът току-що беше прочел едно изречение, което сякаш не принадлежеше на живота ми: „На съпругата си Елена не оставям никакви активи по силата на това завещание.“ Не попитах нищо. Не защото нямах въпроси, а защото за няколко секунди просто не успявах да подредя думите […] More
Рейвън изчака почти всички да си тръгнат от погребението, преди да се приближи до мен. През цялата церемония се преструвах, че не я наблюдавам. Стоеше встрани от останалите, облечена в дълго черно палто. По веждата и носа ѝ проблясваха сребристи пиърсинги. В продължение на месеци бях виждала същото момиче всяка събота на кухненската маса на […] More
След толкова години разочарования най-сетне вярвах, че съм се научила да приемам живота, който двамата с Михаил имахме. Не предполагах, че един обикновен домашен ремонт ще отвори врата към тайна, започнала още приживе на майка ми. – Е, приятелю, останахме само аз и ти. Един от двама ни ще си тръгне оттук с топла вода. […] More
На шейсет и четири човек започва да цени сутрините, в които най-сериозният проблем е дали доматите в градината имат нужда от вода. Поне аз ги ценях. След трийсет и две години в една и съща малка къща в предградията животът ми най-сетне беше станал предвидим. Бях преживяла достатъчно обрати и вече нямах никакво желание за […] More