Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Вратата се отвори насред рождения ден и разговорите в стаята един по един заглъхнаха. На прага стоеше жена, която не бях виждал от дванадесет години. Мелиса. Бившата ми съпруга държеше огромна кутия, почти колкото дванадесетгодишната ни дъщеря, и оглеждаше пълната с гости стая така, сякаш се опитваше да открие мястото, което някога е оставила празно. […] More
Държах малката зелена пижама в ръцете си и гледах сестра си. По нея имаше динозаври. Размерът беше за дете на около пет години. Само че Емили нямаше деца. – Чия е тази? Тя не отговори веднага. Остави торбата с покупки на плота и протегна ръка към пижамата, сякаш най-важното в момента беше да я прибере. […] More
Първата ми реакция, когато видях булката си, беше объркване. После дойде неудобството. Едва след това забелязах какво има от вътрешната страна на ръкава ѝ. Клеър вървеше към мен по пътеката с букет в ръце, красиво прибрана коса и огромен черен мъжки костюм, който очевидно не беше шит за нея. Раменете на сакото стърчаха отвъд нейните. […] More
Три дни след погребението на съпруга ми седях на кухненската маса с една неплатена сметка пред себе си и слушах как служителката от банката ми обяснява, че парите няма да стигнат дори за следващия месец. Бях на 35 години. Бременна в шестия месец. Четиригодишната ни дъщеря Луси все още задаваше въпроси за баща си, а […] More
– Значи още не си ѝ казал? Усмивката на господин Бенет изчезна почти веднага след въпроса. Погледът му се премести към съпруга ми. Нейтън остави вилицата си до чинията и за първи път през цялата вечер ме погледна така, сякаш предпочиташе да сме навсякъде другаде, но не и около тази маса. – Не тази вечер […] More
Вече бях обърнала табелката на вратата на „Затворено“, когато някой почука по стъклото. Навън валеше силно. Под лампата пред салона стоеше висок мъж, мокър до кости, с коса почти до раменете и толкова гъста брада, че от лицето му се виждаше съвсем малко. Първата ми мисъл беше да не отварям. Бях на шейсет, артритът вече […] More
На 30 септември Нора винаги усещаше деня по различен начин. Бяха минали 26 години от смъртта на сина ѝ Даниел. Животът отдавна беше продължил – до нея имаше любящ съпруг, дъщеря, която редовно звънеше да я провери, и дом, в който обикновено не липсваше топлина. Но тази дата си оставаше негова. Затова, когато на вратата […] More
Мъжът вече се беше настанил до прозореца. Раницата му беше прибрана под седалката, якето – сгънато до него. Изглеждаше напълно спокоен, сякаш мястото му принадлежи. Само че не беше негово. Жената погледна бордната си карта още веднъж. Редът беше правилният. Номерът на седалката също. После вдигна очи към лицето на непознатия и го позна. Това […] More
Синди влезе в спалнята и спря толкова рязко, че дъщеря ѝ едва не се блъсна в нея. Нещо липсваше. Всъщност липсваха няколко неща. Голямото огледало над скрина го нямаше. Огледалото в цял ръст до гардероба също беше изчезнало. Нямаше го дори малкото овално огледалце, което Синди притежаваше още от младостта си. Два дни по-рано тя […] More