Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
– Татко… какво си облякъл? Той сведе поглед към себе си, сякаш въпросът ми беше напълно излишен. – Дрехи. – Моля те, не започвай. Баща ми Том стоеше насред паркинга пред общежитието с прокъсани дънки, избеляла тениска с тъмно петно ниско отпред и старо кафяво яке, което не бях виждала от години. Майка ми изглеждаше […] More
В 2:13 през нощта ме събуди метален трясък. Не скочих веднага от леглото. Първата ми реакция беше раздразнение. Погледнах часовника и за няколко секунди се опитах да си обясня какво може да е паднало навън. После станах и надникнах през прозореца. В светлината от уличната лампа видях Линда да пресича тичешком тревата пред къщата ми. […] More
Зелената раница на Бен беше станала почти част от него. Деветгодишният ми внук я носеше на закуска, оставяше я до себе си, когато гледахме филм, взимаше я в парка. Веднъж я преместих само на няколко крачки, за да мина с прахосмукачката, и той се появи до мен, преди дори да съм включила кабела. – Аз […] More
Четири дни. Когато приех командировката, ми се сториха нищо. Няколко нощи извън дома, няколко срещи, после обратно при сина ми. Така поне си го представях, докато в понеделник сутринта затварях куфара и се опитвах да не гледам прекалено дълго към Бенет. Той беше на седем и вече разбираше, че работата понякога ме отвежда далеч. Това […] More
– Ако вече не можете да се справяте с пазаруването, може би трябва да си стоите вкъщи. Думите дошли от жената на опашката зад тях. Количката ѝ била препълнена, лицето – раздразнено, а причината за нетърпението ѝ била 83-годишната Маргарет, която не успявала достатъчно бързо да намери портфейла си. Дъщеря ѝ Амани се обърнала рязко. […] More
– Госпожо, полицай търси дъщеря ви. Ирина останала неподвижна насред кухнята. Едната ѝ ръка все още била в коша с прането, а телефонът – притиснат до ухото. Обаждал се директорът на училището. – Какъв полицай? – Полицай Георгиев. Тук е, в училището. Пръстите ѝ се стегнали около телефона. – Защо полицай търси Ариела? – Тя […] More
Чантата ми се изплъзна от ръката още на прага. Диванът беше издърпан почти до средата на стаята, килимът беше покрит с фин бял прах, а до камината имаше внимателно подредени парчета изолация. И най-важното – от стената в хола липсваше огромно правоъгълно парче. Пред дупката стоеше Борис с макетен нож в ръка. Погледнах първо него. […] More
– Няма нищо, мамо. Можем да гледаме от коридора. Калоян го каза тихо, без да вдига глава. Ръцете му стискаха обръчите на инвалидната количка, а наоколо вече се бяха обърнали десетки лица. Майка му погледна към празното място, предназначено за количката му. Върху него стоеше дамска чанта. До нея седяха двама непознати, които прекрасно знаеха, […] More
Маркерът се изплъзна от пръстите ми и падна на пода. Момичето на вратата не разбра защо я гледам така. Нямаше как да знае, че за няколко секунди пред мен сякаш стоеше детето, което бях погребала преди осем години – само че вече пораснало. – Извинете, че закъснях. Аз съм Лилия. Не успях да отговоря веднага. […] More