Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Първото, което забелязах у бебето, беше липсващото чорапче. Второто – малкото родилно петно върху бузата ѝ, което ми се стори болезнено познато. А когато малко по-късно прочетох името на майка ѝ в документите, вече знаех, че няма просто да си тръгна и да забравя за това дете. Всичко започна с една случайна среща. Не бях […] More
Вечерта на абитуриентския ми бал майка ми ме дръпна обратно в спалнята и заключи вратата. Точно тогава разбрах, че не става дума за обичайните родителски предупреждения преди излизане. Долу Никола ме чакаше с тъмносин костюм и онази папийонка, за която говореше още от ноември. През пода чувах как разговаря с леля ми. Мама се обърна […] More
Почти погребах баба, без да изпълня обещанието, което ме караше да повтарям години наред. Когато отворих старата ѝ скрита чанта, разбрах, че погребението всъщност е само началото на историята, която тя най-после искаше да бъде разказана. Ръката на баба Нанси плесна Робърт по китката още преди пръстите му да стигнат до дръжката. – КАЗАХ ДА […] More
Исках само майка ми да прекара един рожден ден, без да усеща върху себе си чужди погледи. Една реплика от съседната маса беше достатъчна усмивката ѝ да изчезне – а появата на главния готвач разкри история, за която дотогава не знаех нищо. Майка ми не беше вечеряла навън от месеци. Напоследък все по-често мислех за […] More
Двете празни места на първия ред в деня на сватбата ми казваха повече от всякакви думи. Докато обещавах живота си на Коул, родителите ми бяха избрали да останат далеч – убедени, че един татуиран музикант на мотор никога няма да бъде достатъчно добър за дъщеря им. Израснах в дом, в който чуждото мнение имаше почти […] More
Знаех, че тортата за рождения ден на сина ми далеч не изглежда като от витрина. Но когато видях усмивката му, всяка безсънна минута ми се стори заслужена. На следващия ден я занесох в класната му стая, без да подозирам, че някой вече е решил, че за нея няма място там. Часовникът на микровълновата показваше 1:47 […] More
Когато едно момче почука на вратата ми и предложи да окоси тревата, реших, че просто търси начин да изкара малко пари през ваканцията. Едва когато го заварих в заключения си гараж, разбрах, че през цялото време е идвал в дома ми по причина, която не е имал смелост да ми признае. Документите за новата къща […] More
Още щом прекрачихме прага на малкото заведение, трима непознати поздравиха сина ми по име. Лео просто вдигна ръка за поздрав и продължи напред, сякаш в случващото се нямаше нищо необичайно. Аз обаче спрях толкова рязко, че Ричард едва не се блъсна в гърба ми. — Явно си имаме известна личност — пошегува се той. Най-добрата […] More
Телефонът на Йонатан звънна само минути след като изпратихме дъщеря ми по болничния коридор за последен път. Той погледна екрана, пребледня и изчезна, без почти нищо да каже. Малко след това лекарят на Мария ме настигна и произнесе думи, за които изобщо не бях подготвена. Мария боледуваше от близо година. През тези месеци болницата постепенно […] More