Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
В булчинската стая било толкова тихо, че се чувало бръмченето на климатика. Нора държала булото си и гледала десетките винени тапи, завързани по фината дантела с тънки панделки в цвят слонова кост. Някои от тях все още носели имената на винарни. Патриша изглеждала доволна. – Малката ми изненада – казала бъдещата свекърва. – Сладко е, […] More
Итън беше спрял да загрява. Стоеше близо до линията на първа база и гледаше към трибуните. Не към публиката като цяло, а към точно определено място сред седалките. Там единадесетгодишната Андреа беше клекнала и събираше от пода две парчета картон. Само преди минути те бяха един плакат. Зад момичето седеше жената, която го беше скъсала. […] More
Първото нещо, което различих, беше равномерното пиукане на апаратурата. После усетих тръбичката в ръката си и тежестта в цялото тяло. Не знаех къде съм. Опитах се да помръдна глава и тогава го видях. Деветгодишният ми внук Уолтър се беше свил до болничното легло. Едната му ръка все още стискаше края на одеялото ми. По-късно научих, […] More
И до днес, когато видя узряла ябълка на дърво, чувам гласа на Даниел. – Не я дърпай. Ако е готова, сама ще се пусне. Така учеше осемгодишния ни син Бен да бере плодовете. Беше септември и градината зад къщата тежеше от ябълки и круши. Даниел вървеше бавно между дърветата, с ножица в задния джоб, оглеждаше […] More
Кристофър беше нарекъл кучето ѝ грозно само минути по-рано. Сега срещу него стоеше непознат мъж, който спокойно зададе един-единствен въпрос: – Кристофър, името Виктория говори ли ти нещо? Собственикът на кафенето пребледня. Карол забеляза промяната веднага. Допреди малко мъжът се държеше така, сякаш няма търпение тя да освободи мястото. Изведнъж изглеждаше така, сякаш самият той […] More
– Аз им се обадих. Майката на Тайлър се обърна толкова бавно, сякаш се надяваше да е чула погрешно. Зад нея стоеше седемгодишният ѝ син. В едната си ръка държеше стария телефон, който тя пазеше зареден единствено за истински спешен случай. На прага пък чакаше униформен полицай. Тайлър явно не виждаше нищо странно в картината. […] More
Пайпър изпусна купата в мивката. Порцеланът се удари в метала и се пропука, но тя почти не чу звука. Думите на директора вече бяха изместили всичко останало. – Трябва да дойдете в училището веднага. – Лети добре ли е? Последва кратка пауза. – Тя е в безопасност. Но шестима мъже дойдоха заедно и поискаха да […] More
Даниел дори не поздрави момчето. Само го погледна, изправи се толкова рязко, че столът зад него падна, и каза: – Не. Той трябва да си тръгне. Веднага. Сара първоначално реши, че съпругът ѝ прави поредната си неуместна бащинска шега. Мая обаче стисна по-силно ръката на Евън, а по лицето на Даниел нямаше и следа от […] More
Още от сутринта се опитвах да се държа така, сякаш това е просто поредният рожден ден. Не ми се получаваше. Къщата ухаеше на ванилов крем и току-що изпечени сладки, а аз бях станала още в шест. Закачах хартиени фенери по парапета на верандата, местех чинии, проверявах тортата и си намирах работа за ръцете, само и […] More