Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Таванът на родилното се размазваше пред очите ми, докато се опитвах да дишам бавно и равномерно. След дванайсет часа раждане тялото ми сякаш вече не принадлежеше на мен. Някъде по коридора проплака бебе. Само този звук беше достатъчен ръцете ми да натежат от желание да прегърна моето. Пет бременности за осем години ме бяха научили […] More
Години наред бях убедена, че двамата с Лука градим бъдещето си тухла по тухла. После дойде една напълно обикновена седмица, която ме принуди да погледна на връзката ни така, както никога преди не бях посмявала. Сутрин в апартамента ни почти винаги се усещаше лек аромат на кафе. Осем години бяхме подреждали чашите си в един […] More
— Покрий се. Кърпата тупна върху масата точно до чинията ми. Вдигнах очи към Даниел. До мен Пейдж седеше в детското столче и мачкаше ягода между малките си длани. Сестра ѝ близначка Пайпър пък за пореден път се опитваше да отмъкне слънчевите ми очила. Наоколо сенчестото кафене във водния парк беше пълно със семейства. Чуваха […] More
Камерата трепереше толкова силно в ръцете ми, че по-късно сигурно половината запис щеше да изглежда размазан. Не ме интересуваше. Габриела вървеше към сцената, а аз снимах. Осемнадесет години живот сякаш се бяха събрали в тези няколко крачки – двойните смени, евтините вечери с нудъли, нощите, в които заспивах на дивана с работните дрехи, и сутрините, […] More
— Мамо, баба тъжна ли е заради снимките, които изпращаш на онези жени? Ръката на Аманда се стегна около телефона. Двете жени на съседната маса млъкнаха почти едновременно. Аз останах неподвижна на пластмасовия стол, увита в дебел халат в следобед, в който жегата беше почти непоносима. Допреди секунди най-голямото ми притеснение беше, че на седемдесет […] More
Седем години бях убедена, че познавам човека до себе си. После една обица се изплъзна от пръстите ми и се търкулна под леглото. Понякога толкова е достатъчно. С Итън бяхме женени от седем години. Не бяхме от двойките, които демонстрират щастието си пред всички, нито от онези, които превръщат всеки спор в семейна драма. Животът […] More
Ако някой ме беше попитал до онзи четвъртък на кого бих поверила детето си със затворени очи, името на Мария щеше да бъде сред първите, които бих произнесла. Тя работеше при нас още от миналата есен и аз с Виктор бяхме убедени, че сме попаднали на истинска находка. Мария беше точно такава детегледачка, каквато се […] More
Преди година бях убедена, че най-невероятното нещо, което някога ще ми се случи, вече е станало – напълно непознат човек ми беше дарил единия си бъбрек. После се омъжих за него. А само минути след като си казахме „да“, Нейтън се наведе към мен и тихо призна, че има нещо, което е трябвало да ми […] More
– Искаш къщата ѝ! Племенникът на Сюзън крещеше на верандата ми толкова силно, че двама съседи вече бяха излезли пред домовете си. – Искаш спестяванията на една умираща жена! Още днес ще повикаме полиция! Стоях на прага, стиснал с едната ръка рамката на вратата. Някъде зад мен, в дъното на коридора, Сюзън спеше. Поне се […] More