Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Двеста души вече бяха заели местата си в ресторанта, когато съпругът ми стана от масата и посегна към микрофона. Погледът му веднага намери майка му. Ида все още не подозираше, че Глен няма намерение да премълчи онова, което беше направила с роклята на дъщеря ми. – Мамо, погледни до стола си, моля те. Оставил съм […] More
Неделните сутрини на гробището имаха особена тишина. Росата още стоеше по тревата, а вятърът едва докосваше палтото ми, докато вървях по познатата чакълена алея. Бях минавала оттам всяка седмица в продължение на две години. В ръката си носех малък букет жълти маргаритки. Любимите цветя на сина ми Емил. Той си отиде само три седмици преди […] More
– А Никол ще бъде ли там? Ръцете на Кристиян застинаха върху ленената риза, която сгъваше в куфара. Дъщеря ни София стоеше на прага на спалнята и го наблюдаваше. Беше на петнадесет и вече умееше да задава този въпрос без онази детска надежда, която някога звучеше в гласа ѝ. До мен беше единадесетгодишният ни син […] More
Масата в хола приличаше на каса на малък квартален магазин след дълъг работен ден. Смачкани банкноти от по пет и десет евро, купчинки монети и три плика, върху които с внимателния почерк на баба ми беше написано „Халки“. Баба Маргарита седеше срещу мен с любимата си тъмносиня жилетка. Слабите ѝ пръсти подреждаха монетите в равни […] More
Прекарах ютията по яката на ризата за втори път. Нямаше никаква нужда. Платът отдавна беше гладък. Просто ръцете ми трябваше да правят нещо. Върху скрина стоеше снимката на покойната ми съпруга Мария. Същата едва забележима усмивка, същият мек поглед, който толкова години ме караше да усещам, че все още присъства някъде в този дом. Погледнах […] More
Стъпалата ме боляха по онзи особен начин, който дори няколко часа сън вече не успяваха да оправят. И въпреки това се усмихнах, когато 13-годишният ми син Радослав нахлу през входната врата. Очите му светеха така, както не ги бях виждала от седмици. – Мамо, записването започва в петък! – каза той и пусна раницата си […] More
Първия път, когато Сара се подигра с начина, по който дъщеря ми върви, реших да не реагирам. При втория забелязах как ръката на Лилия започна да трепери. След третия опит в сладкарницата вече почти никой не говореше. А жената до Сара – собствената ѝ майка – сякаш беше решила, че е по-лесно да избегне неудобния […] More
Дълго време вярвах, че най-тежкият ден в живота ми е онзи, в който се прибрах и разбрах, че дъщеря ми я няма. Година по-късно тя отново застана пред мен. Тогава разбрах колко много неща в собствения ми дом съм приемала за истина, без никога да ги погледна отблизо. Самолетът вече се снижаваше към София, когато […] More
– Мамо, гледай! Вдигнах глава точно навреме, за да видя как най-голямото ми дете се засилва и с огромен плясък скача в басейна. – Гледам те! – извиках през отворения кухненски прозорец. После се усмихнах. Четири деца, един дълъг летен следобед и място, което за тях беше просто басейн. За мен беше много повече. Стефан […] More