Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Купих обяд на майка, която нямаше пари за себе си. Една клиентка я унижи, но непознат мъж се намеси Жената с бежовото сако дори не познаваше майката и детето на съседната маса. Това обаче не ѝ попречи да ги постави в неудобно положение пред останалите клиенти. Всичко започна с един сандвич, порция супа и решението […] More
На пода между мен и съпруга ми лежеше шивашки метър. Марко го беше изпуснал в мига, в който ме видя на вратата. Зад него имаше закачалка с дамски рокли. До стената бяха подредени обувки на висок ток, чанти и няколко внимателно оформени перуки. В другия край на помещението видях огледало в цял ръст, място за […] More
На осемнайсетия ми рожден ден баба Дейзи ми подаде плик още преди да е приключила с палачинките. Тя приемаше подаръците сериозно. Не защото обичаше скъпите вещи – точно обратното. До задната врата висеше старото ѝ кафяво палто, кърпено поне три пъти, и всеки опит да я убедя да си купи ново завършваше по един и […] More
Когато извадих роклята от найлоновата торба, първо видях петното. Тъмночервено вино беше попило в изумрудения плат отпред. После забелязах скъсаното при бедрото и повредения цип. Четири месеца допълнителни смени стояха пред мен, натъпкани в обикновена торбичка за покупки. Валери дори не изглеждаше особено притеснена. – Какво си направила? – попитах. Тя погледна ноктите си. – […] More
Стоях пред олтара и чаках Брус да подаде халките, когато той направи нещо, което не беше част от репетицията. Осмият му рожден ден беше минал наскоро. С малкия костюм изглеждаше необичайно сериозен, а кутийката с пръстените стискаше с две ръце. Служителят, който водеше церемонията, се усмихна към него. – Брус, може ли халките? Момчето не […] More
– Ако е момче, харесвам името Томас. Аманда държеше едната малка плетена обувчица между пръстите си и се усмихваше. Преди минути беше съобщила, че е бременна, и кухнята ни още беше пълна с въпроси, смях и онова особено вълнение, което кара всички да говорят едновременно. Само Андрю не говореше. Погледнах към него. Вилицата му беше […] More
Когато Оливия излезе от стаята си със зелената рокля, за няколко секунди забравих колко нощи бях спала по три-четири часа. Платът падаше точно както си го бях представяла. Ципът, който бях разшивала два пъти, най-после стоеше добре. Подгъвът все още не ми харесваше напълно, но в този момент това нямаше значение. Дъщеря ми се обърна […] More
– Изхвърли го, Ани. Майка ми ме хвана за китката толкова рязко, че за миг забравих за огромния кашон пред нас. – Мамо, адресиран е до татко. – Знам. Точно този отговор ме накара да спра. Баща ми беше мъртъв от две седмици. А пакетът пред нас беше изпратен от Хонолулу три дни преди катастрофата. […] More
Вратата се отвори насред рождения ден и разговорите в стаята един по един заглъхнаха. На прага стоеше жена, която не бях виждал от дванадесет години. Мелиса. Бившата ми съпруга държеше огромна кутия, почти колкото дванадесетгодишната ни дъщеря, и оглеждаше пълната с гости стая така, сякаш се опитваше да открие мястото, което някога е оставила празно. […] More