Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Лили докосна късата си коса, вдигна брадичка и тръгна към входната врата. Допреди секунди се смееше с майка си в кухнята. Сега беше чула звънеца и гласа на малката Ема: – Татко дойде! Етан още не беше виждал новата ѝ прическа. Когато прекрачи прага, спря. Погледът му остана върху жена му няколко секунди. После се […] More
В 5 часа сутринта къщата край езерото още спеше. Даниел не усети кога жена му стана от леглото. Тя облече суитшърта от предишния ден, слезе тихо по стълбите и влезе в кухнята. Навън водата изглеждаше почти черна. Вътре се чуваше единствено равномерното бръмчене на хладилника. Това беше кухнята на майка ѝ. Нейната къща. Нейното място. […] More
– Преди да започне този танц, има нещо, което всички трябва да знаете. Гласът на 19-годишната Софи прозвуча през колоните и разговорите в залата секнаха. Само секунди по-рано гостите очакваха традиционния танц между булката и баща ѝ. Сега всички гледаха към по-малката сестра на Ема, застанала до диджея с микрофон в ръка. Майка ѝ усети […] More
Телефонът звънна във вторник следобед, докато бършех кухненския плот. Беше Джеймс. – Трябва да дойдеш в болницата. Тук има бебе. Ръката ми остана неподвижна върху плота. – Джеймс… чие бебе? От другата страна настъпи кратка тишина. – Моля те. Просто ела. Погледнах часовника. Беше 14:27. Най-малкият ни син щеше да се прибере от детската градина […] More
Когато Ариел видяла полицейските автомобили пред съседната къща на разсъмване, първата ѝ мисъл била за госпожа Хигинс. Само предишния ден 82-годишната жена седяла до нея на верандата, подавала ѝ студена лимонада и я разпитвала за бебето. Сега пред дома ѝ имало патрулни коли, съседи по тротоарите и мъж в униформа, който вървял право към Ариел. […] More
Шест седмици след раждането Кристи стоеше между рафтовете със зърнени закуски и сравняваше цените на две кутии. Разликата беше само 37 цента, но в онзи момент това ѝ се струваше като задача, която изисква цялото ѝ внимание. После чу мъжки глас. – Господи… Кристи вдигна глава. Първата ѝ мисъл беше, че човекът до нея е […] More
Белите рози бяха първото, което накара Ашър да намали. После разпозна жената, която ги държеше. Майка му стоеше на стъпалата пред малка църква малко след седем сутринта. Беше по синия си домашен халат, с чехли и без палто. В ръцете си стискаше букет от бели рози с бледа панделка – букет, който спокойно можеше да […] More
– Мамо, татко е там. Алисън застинала край басейна с чаша в ръка. Погледнала четиригодишната си дъщеря, после проследила очите ѝ. Миа гледала право към Харолд. Само преди секунди момиченцето се смеело в ръцете му. Сега изражението му се променило. Цветът се оттеглил от лицето му, а той оставил детето на земята толкова рязко, че […] More
– Дядо, на снимките до татко ли трябва да застана, или до Клеър? Марго задаваше този въпрос за трети път през онази сутрин. Беше на пет години, облечена в розовата си рокля за шаферка, с малка кошничка за цветя в ръце. Непрекъснато поглеждаше към фотографа и вече беше решила как точно ще изглежда на снимките. […] More