Аз съм Маринела – любопитен човек с усет към думите и историите, които вдъхновяват. Завърших ВИНС и вярвам, че добрата информация трябва да е едновременно полезна и забавна. Обичам да пиша статии, които карат хората да се усмихват, да научават нови неща и да ги споделят с приятели.
„За най-хубавото момиче в квартала.“ Така казваше Иво всеки път, когато ми носеше слънчогледи. Никога във ваза, никога подредени. Просто сноп, увит в найлона от супермаркета, пъхнат под мишница до сандъчето с инструменти. „Казваш го само защото искаш обяд.“ „Не може ли и двете да са верни?“ Обикновено му правех сандвич. Вчера синът ми щеше […] More
Две минути. Толкова ме нямаше. Колкото да се върна до хладилните витрини в дъното на супермаркета, да взема прясното мляко, което бях забравила, и да проверя срока на годност, защото винаги го проверявам. Две минути, в които дъщеря ми остана сама на касата с пакет дамски превръзки в ръцете. Когато се върнах, тя го стискаше […] More
На шейсет и две никога не съм си представяла, че ще трябва да моля непознати хора да напуснат собствения ми дом. Но в онази неделя сутрин, с куфара още в ръка и пясък от Созопол в обувките, точно това направих. Бях прекарала две седмици при сестра ми на морето. Мечтаех за три неща: душ, прясно […] More
Шприцът беше топъл от ръката ми, а кремът вътре започваше да омеква точно толкова, колкото трябва, за да излезе последната жълта розичка. Двайсет и четири на брой, по ръба на тортата за рождения ден на Даниела. Броях ги наум, когато входната врата се отвори и в кухнята нахлу студен въздух, детски смях и парфюмът на […] More
Хората казваха, че това, което имаме, не е истинско. Сигурно защото започнахме твърде рано. На дванайсет всичко изглежда завинаги – приятелствата са обещания, а обещанията не се чупят. Възрастните гледат такава любов и се усмихват снизходително, като на настинка, която ще мине от само себе си. При мен не мина. При Емил – също. Запознахме […] More
Бастунът на Васил е от черешово дърво, с меден накрайник, изтрит до розово от петдесет години стъпки. Видях го за първи път, когато се нанесох до тях, и оттогава нищо в него не се е променило. Променяше се само колко силно го стиска. В онзи понеделник, в залата на Районния съд в Бургас, кокалчетата на […] More
„Чантата на онази жена струва повече от хладилника ни“, каза Венета и хвърли ключовете на масата. „Тогава да се надяваме, че поне ѝ държи продуктите студени“, отвърнах аз. „За теб всичко е шега, Митко.“ „Не всичко.“ „Виж Росен. Нова кола, почивки в чужбина. Защо ние не можем да живеем така?“ „Росен няма седем деца.“ „Винаги […] More
Тридесети септември никога не идва изведнъж. Започва да се промъква още от средата на месеца – в начина, по който светлината пада следобед върху кухненската маса, в миризмата на печени чушки от съседските дворове, в първите хладни сутрини. Двайсет и шест години по-късно вече знам как да живея около тази дата. Не през нея. Около […] More
Казват, че най-тежката седмица в живота на една жена може да започне в най-щастливия ѝ ден. Моята започна вечерта на сватбата ми, на паркета на един ресторант, с диплите на булчинската ми рокля, попиващи разлятото шампанско. Седем дни по-късно, в един междуградски автобус, щях да науча, че съм оплаквала не онова, което трябва. Но да […] More