Аз съм Маринела – любопитен човек с усет към думите и историите, които вдъхновяват. Завърших ВИНС и вярвам, че добрата информация трябва да е едновременно полезна и забавна. Обичам да пиша статии, които карат хората да се усмихват, да научават нови неща и да ги споделят с приятели.
Има хора, които загубват краката си героично. Аз загубих моите, защото гаджето ми бързаше за купон. Казвам го с усмивка, защото иначе не мога. Бях на трийсет. Три години по-късно отидох на първата си среща – и жената, заради която цяла седмица гладих една и съща риза, ме видя, ахна „О, боже!“ и избяга от […] More
„Сериозно ли ще плуваш така? С тия космати крака? Срамота е, миличка. Даже момчетата ще ти се смеят!“ Жената беше с анцуг на клуба и свирка на врата. Говореше високо, с онзи весел тон, с който някои възрастни казват жестоки неща, за да изглежда, че се шегуват. Няколко момичета наблизо се изкикотиха. На пейката до […] More
В единайсет и четирийсет и пет стоях до камбаната в отделението, с нова рокля и телефон в ръка, и за пети път пренареждах наум кой къде ще застане. Мама – отляво, защото винаги иска да е на снимката. Петя – отпред, тя щеше да снима. Деян – отзад, най-високият. Татко… татко не вдигаше телефона вече […] More
Помня точно звука, с който мама изпусна кърпата за съдове. Мек, почти никакъв – плат, паднал върху плочките. След него се чу другият звук, онзи, който и до днес ме кара да подскачам в ресторанти: столът на татко, изритан назад толкова силно, че се удари в стената. Бях на осемнайсет. Току-що бях казала, че съм […] More
В нашата улица има три неща, на които може да се разчита: кметството ще закъснее с ремонта, кварталният котарак ще спи на капака на нечия кола, а леля Бонка ще каже на всеки какво мисли. Леля Бонка е на седемдесет и девет. Едва стига метър и петдесет, побеляла, с късо подстригана коса и бежово палто, […] More
Казват, че вдовицата разбира, че е вдовица, едва когато започне да раздава дрехите. Дотогава гардеробът е като стая, в която той просто е излязъл за малко. Аз отлагах седем месеца. А когато най-сетне отворих неговата половина, намерих нещо, което той беше носил на гърба си осем зими поред – и за което никога не ми […] More
Ако някога искате да научите истината за собствения си дом, не наемайте детектив. Купете си ултравиолетова лампа за двайсет и пет евро и я включете в хола. Аз го направих за едно парти за Хелоуин. И оттогава гледам на стените по съвсем друг начин. Казвам се Ива. Преди три месеца с мъжа ми Любомир се […] More
Георги се беше прибрал от Виена преди по-малко от двайсет минути, когато намерих в портфейла му брачна халка. Не беше моята. Моята си беше на пръста ми, където стои от единайсет години. Ще ви разкажа всичко поред, защото само така успях да го понеса – поред, като опис. Иначе щях да полудея. Неделя вечер. Жоро […] More
Петнайсет години не смених чаршафите на леглото ѝ. Перях ги, гладех ги и ги постилах обратно – същите, на сини звездички, които сама си беше избрала в девети клас. Плакатите стояха на стената, четката ѝ за коса – на нощното шкафче. Ако някой ме беше попитал защо, нямаше да знам какво да отговоря. Може би […] More