Аз съм Маринела – любопитен човек с усет към думите и историите, които вдъхновяват. Завърших ВИНС и вярвам, че добрата информация трябва да е едновременно полезна и забавна. Обичам да пиша статии, които карат хората да се усмихват, да научават нови неща и да ги споделят с приятели.
„Искам развод.“ Бойко го каза между основното и десерта, след като сгъна салфетката си на точно четири части. Винаги е бил подреден човек. Подреждаше чорапите си по цвят, а живота си – по удобство. „Остаря“, добави той, докато ме оглеждаше като сметка от ресторант. „И стана скучна. Искам нещо различно.“ Кимнах. Видях как го подразни […] More
На крейсерска височина самолетът лети на около 10 600 метра. Отвън е минус петдесет. Вътре – двайсет и два градуса, сухо, с мирис на кафе и препечени сандвичи. Знаех тези неща от любопитство, от онези полети, в които четеш списанието в джоба на седалката от скука. Не знаех, че някога ще ги помня с цялото […] More
Румен погледна часовника си за трети път, после погледът му се плъзна покрай рамото ми към витрината на ресторанта. Пръстите му барабаняха по каишката. Сламката в чашата му въртеше лед, който отдавна се беше разтопил. Беше нервен. Това беше ясно. Само не можех да разбера дали заради мен, или заради нещо навън. „Чакаш ли някого, […] More
„Внимавай с тези чинии, Бистра! Струват повече от здравия разум на сина ти!“ Свекърва ми замръзна по средата на опаковането на сватбения ми порцелан. Държеше една чиния, наполовина увита във вестник, като заложник. „Моля?“ Зад нея свекър ми, Андрей, изпразваше шкафовете ни с методичността на човек, на когото са казали, че е на работа и […] More
Колко години може да прекара една жена, гледайки се в огледалото като в обвинителен акт? При мен бяха над петдесет. Започнах на двайсет, когато тъмният мъх над горната ми устна се превърна в нещо, което хората забелязваха преди очите ми, преди гласа ми, преди мен самата. Спрях – или поне си мислех, че съм спряла […] More
Помня звука на машинката. Сухо, равномерно бръмчене, което отекваше в плочките на нашата баня като рояк оси, затворен в буркан. Бях на тринайсет, държах машинката на баща ми наобратно и ръцете ми трепереха толкова, че Росен едва не се напика от смях. „Обратно я обърни, гений. Освен ако не смяташ да си прахосмукираш черепа.“ Калоян […] More
„Тя може да седне тук“, каза Пламена и издърпа един стол до вратите на кухнята. Погледнах стола. После масата. На нея двама сервитьори от кетъринга бързо дояждаха нещо от чинии, без да вдигат очи. Едното момиче премести чантата си от празното място, за да направи път. „Това е масата на персонала“, казах. Пламена се усмихна. […] More
Станах майка на трийсет и шест. Синът, който ме направи майка, тогава вече беше на дванайсет. Години наред мечтаех за бебе. Тежката ендометриоза и няколкото операции обаче сложиха край на тази мечта. Когато лекарката ни го каза, Радо ме държеше за ръката. „Пак можем да имаме прекрасен живот, Ема. Само двамата.“ Аз обаче все още […] More
Часовникът на фурната показваше 11:17, когато телефонът ми звънна. Петък. Краят на първата седмица на сина ми в истинско училище. „Госпожо Петрова? Директорът Христов се обажда. Трябва веднага да дойдете в училище със съпруга си.“ „Какво се е случило? Божидар добре ли е?“ „Седи тук, в кабинета ми.“ „Ранен ли е?“ „В безопасност е. Но […] More