Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Цяла сутрин се стараех Тайлър да не ни види на летището. Идеята беше проста. Седемгодишният ни син Мейсън никога не беше летял на самолет, управляван от баща му, а Тайлър работеше като пилот в гражданската авиация вече почти девет години. Мейсън приемаше този факт като лична несправедливост. Всеки път, когато Тайлър приготвяше служебния си куфар, […] More
Не ме уплаши толкова фактът, че дъщеря ми не беше поканена на рождения ден на най-добрата си приятелка. Уплаши ме начинът, по който съпругът ми каза да не питам защо. Ема седеше на пода в стаята си, а до нея лежеше бледорозовата рокля, която Софи беше избрала специално за нея. – Може ли да я […] More
През онази година Дениз беше взела назаем поне десет мои неща. Всичко започна съвсем невинно през пролетта с една стълба. После поиска водоструйката. След време започна да заема и неща от кухнята ми. Уреда за пара. Хладилната чанта. Хубавата ми тава за печене. Проблемът не беше в това, че ги искаше. Проблемът беше в начина, […] More
На 73 години човек би трябвало да може да погледне назад и да си каже, че най-тежките дни вече са минали. Аз също вярвах в това. Докато една жена, която не бях виждала десет години, не застана пред портата ми с адвокат до себе си. Казваше се Ванеса. Майката на внуците ми. И жената, която […] More
– Мамо, тази количка е на Карол. Лео го каза толкова спокойно, сякаш името трябваше да означава нещо и за мен. Но аз никога не бях чувала за Карол. До този момент си мислех, че най-големият проблем с розовата детска количка за две долара е раздразнението на съпруга ми. Грег се подиграваше още от мига, […] More
Сгъвах дрешките на осеммесечния си син и ги подреждах между моите, а с всяка следваща тениска желанието ми да тръгна на тази почивка ставаше все по-малко. Предстоеше ни цяла седмица със семейството на Дилън край морето. Само мисълта за това ме караше да затварям куфара по-бавно. Бях родила преди осем месеца и все още не […] More
Бургерите още бяха топли, когато Даниел бръкна във вътрешния джоб на старото сако на баща си. До този момент сватбеният ни ден беше точно такъв, какъвто си го представях – малък, евтин и наш. Роклята ми струваше едва 12 долара. Бях я открила в магазин за дрехи втора употреба и сама бях оправила един разпуснат […] More
През зимата студът проникваше през прозорците на нашето крило така, сякаш стените изобщо не съществуваха. Радиаторът до леглото ми съскаше непрекъснато, но топлина почти не даваше. Седях до прозореца на малката стая, която делях с още една жена, и гледах към вътрешния двор. От другата му страна започваше съвсем различен свят. Там бяха скъпите апартаменти. […] More
На сватбата непрекъснато докосвах перлите около врата си. Не защото се страхувах да не ги изгубя. Те просто ме връщаха към едно място, което отдавна не съществуваше в живота ми. Фермата на баба. Бях на дванайсет, когато родителите ми изгубиха нашето стопанство. Една седмица сутрин хранех кокошките преди училище, а следващата събирахме багажа си за […] More