Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
– Мамо? Стоях зад деветгодишната си дъщеря Амелия и закопчавах последното копче на роклята ѝ. Беше сутринта на сватбата на бившия ми съпруг Радослав. Сватбата му с по-малката ми сестра Лина. – Да, съкровище? Амелия гледаше отражението си в огледалото, но очевидно не мислеше за роклята. – Ако тате се ожени за леля Лина, тя […] More
Всичко започна с няколко изровени цветя. Ако тогава някой ми беше казал, че този наглед дребен съседски проблем ще продължи почти година и накрая ще стигне до полиция, две съсипани коли и признание, вероятно щях да му се изсмея. Казвам се Кристина. Съседката ми Деница живее в къщата до моята и допреди около година отношенията […] More
Свекърва ми пребледня, когато видя белега на новородената ни дъщеря – причината разкри тайна, пазена 34 години Дълго време смятах, че съм извадила невероятен късмет със свекърва си. Докато други жени разказваха със смесица от смях и раздразнение за вечните забележки на майките на съпрузите си, аз нямах подобни истории. Мария никога не се опитваше […] More
– Подпишете само това и си тръгвам. Дядо ми Петър оставил листа върху кухненския плот, подал химикал на собствениците и спокойно изчакал. Нито се карал, нито ги заплашвал. Няколко минути по-рано двамата му били съобщили, че няма да получи последните 6200 евро за ремонта, който вече били огледали, похвалили и приели. Те вероятно са смятали, […] More
На кухненския плот пред мен стоеше малка отворена кутия, а вътре проблясваше златен пръстен. Не можех да откъсна очи от него. До бижуто имаше касова бележка от златарски магазин. Хартията изглеждаше стара и пожълтяла, но датата, отпечатана върху нея, беше от предишния ден. Това нямаше никакъв смисъл. Прокарах палец по безименния пръст на лявата си […] More
Свекърва ми поръча рокля с четири размера по-малка за годишнината си – на самото тържество разбрах, че не съм единствената Роклята сама по себе си беше красива. Син сатен, фини ръкави и подчертана талия – модел, който вероятно щях да харесам много преди бременността да промени тялото ми и представата ми за това в какво […] More
– Надежда? Не му отговорих веднага. Деян стоеше на прага на хола в дома на майка ми и гледаше ту Лука в ръцете ѝ, ту Милен, който държах аз, ту голямата чанта с памперси, дрехи и шишета, очевидно приготвена за повече от една нощ. Лицето му постепенно се промени. – Защо момчетата ще остават тук? […] More
Разбрах, че тринайсетгодишният ми син има работа, чак когато една вечер се прибра у дома, пропит с миризма на пържено олио и лимонов препарат. Още от антрето го погледнах подозрително. – Къде беше, приятел? Евън застина. – На работа. – На каква работа? Той сведе очи към обувките си. – Господин Алварес ми позволява да […] More
Петнайсет години. Толкова време беше пътувал един малък картонен пакет, преди по някаква невероятна случайност да се озове върху пода в собствената ни всекидневна. На етикета стоеше пълното име на съпруга ми Кейлъб. Под него – адресът на първото ни общо жилище. А когато го видя, мъжът, когото познавах от почти седемнайсет години, пребледня и […] More