Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Сгъвах малките бебешки бодита, които бях купила същата сутрин, когато коремът ми внезапно се сви. Спрях насред стаята и се хванах за ръба на скрина. После усетих топлина. В първия миг отказах да приема очевидното. – Не… Не може да е сега. Поставих ръка върху корема си и погледнах календара на стената, сякаш датите можеха […] More
След раждането на третия ми син прибрах едно малко розово одеялце на дъното на гардероба. Обожавах момчетата си. Никога не съм искала някое от тях да си помисли, че не ми е достатъчно. Но съпругът ми Даниел знаеше, че някъде дълбоко в себе си винаги съм мечтала и за дъщеря. Седемнайсет години по-късно телефонът ми […] More
В коридора на семейния съд имаше онази особена миризма на стара хартия, препарат за под и затворени помещения, която сякаш остава по дрехите дори след като излезеш навън. Седях върху твърда дървена пейка и се опитвах да не мисля за това какво може да се случи след няколко часа. По ботушите ми още имаше ситни […] More
Първото, което ме уплаши, не беше, че съпругът ми идва в болницата почти всеки ден. Беше осъзнаването, че през цялото това време ме е лъгал къде се намира. Вече почти седмица се възстановявах след хистеректомия, когато сестра Адамс влезе в стаята ми, за да провери системата. Дотогава животът ми се беше свил до обезболяващи, кратки […] More
– Трябва да видиш това. Съпругът ми ме разтърси за рамото достатъчно силно, за да ме извади от съня. Примижах към часовника. Беше седем сутринта. В неделя. – Какво се е случило? Начинът, по който го каза, ме накара веднага да седна. Отидох до прозореца на спалнята, дръпнах пердето и за няколко секунди просто гледах […] More
Миризмата ме удари още преди да осъзная какво виждам. Стоях на прага на детската стая с Оливия в ръце, само три дни след спешното секцио. Коремът ме дърпаше при всяко движение, краката ми още не бяха съвсем стабилни, а аз просто исках да сложа дъщеря си в леглото, което бях приготвяла за нея с месеци. […] More
– Е, може би следващия път. Това бяха първите думи на свекър ми, след като видя новородената ми дъщеря. Джордж влезе в болничната стая, приближи се до кошчето на Нора и я погледна не повече от две секунди. После произнесе онова изречение. Съпругът ми Даниел го изгледа. – Татко, не искаш ли да я подържиш? […] More
В 7:52 сутринта Дана излезе от дома си с два сгъваеми стола и термос кафе. В 7:54 семейство Пател изкара малкия пластмасов баскетболен кош към кръга в края на нашата задънена улица. Две минути по-късно госпожа Грийн от номер 6 се появи с цяла кофа цветни тебешири. Не старата кофа на Уолтър. Нова. В 7:58 […] More
На 68 години не очаквах да посрещна изгрева от спален чувал в задния двор на собствения си син. Над мен една катерица беше кацнала на клон и ме гледаше така, сякаш аз бях натрапникът в квартала. Гърбът ми пулсираше. Хълбокът ми беше схванат, а кривата синя палатка около мен започваше да изглежда все по-малка с […] More