Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Скръбта ме научи как човек оцелява след най-страшната загуба. Вярвах, че вече съм приела истината за смъртта на дъщеря си. Никога не бих могла да си представя, че едно телефонно обаждане две години по-късно ще разруши всичко, което смятах за истина. Погребах дъщеря си Виктория преди две години. Тя беше само на единайсет, когато си […] More
Дълго време преглъщах всяка обидна забележка и сама се убеждавах, че не бива да ги приемам лично. Сега, когато се обръщам назад, осъзнавам, че неизбежно щеше да дойде денят, в който търпението ми окончателно щеше да се изчерпи. Часовникът в детската стая показваше пет сутринта, а малката Анита най-сетне беше притихнала на рамото ми. Люлеех […] More
Къщата беше потънала в тишина, докато стоях до леглото ни и сгъвах малките тениски на сина ми Никола. Върху скрина лежеше коприненият шал на майка ми, навит като спящо коте, а по него още се усещаше нежният аромат на жасминовия ѝ парфюм, въпреки че бяха минали три месеца от погребението ѝ. Повдигнах шала към лицето […] More
Дъщеря ми винаги вярваше безрезервно на човека, на когото и аз имах най-голямо доверие. После една едва доловима детска изповед ме накара да разбера, че пред очите ми се крие тайна, а времето да я разкрия изтичаше неумолимо. Първият път, когато дъщеря ми каза, че я е страх, тя го прошепна толкова тихо, че едва […] More
Бях едва на осем години, когато край старото сметище в края на нашата улица се появи едно бездомно момче. Спеше под ръждясала ламарина и се опитваше да се скрие от целия свят. Казваше се Мартин. Изглеждаше на около осемнайсет, а може би и по-малък. Беше с хлътнали бузи, мръсни дрехи и онзи предпазлив поглед на […] More
В продължение на осемнайсет години отглеждах дъщерите си, без нито веднъж да се върна на плажа, където животът ни беше започнал по най-неочаквания начин. Вярвах, че съм успял да скрия от тях най-мрачните кътчета на болката си. Но на рождения им ден те ми показаха, че през цялото това време са носили в сърцата си […] More
Много хора вярват, че един мъж става баща в мига, в който за първи път прегърне детето си. И съпругът ми вярваше в това. Аз обаче разбрах по най-трудния начин, че истинското бащинство започва много по-рано. Казвам се Катерина и след четири неуспешни инвитро процедури, два спонтанни аборта и повече отрицателни тестове за бременност, отколкото […] More
Години наред свекърва ми се държеше така, сякаш домът ми беше място, където можеше да оставя всякаква бъркотия без никакви последствия. Опитвах се да разговарям с нея, молех я спокойно да проявява уважение, но нищо не се променяше. Докато един ден не спрях да споря… и не започнах просто да наблюдавам. Аз съм на трийсет […] More
Бяха изминали двайсет години, откакто изпратих празен ковчег в земята и се научих да живея с въпросите, останали след изчезването на дъщеря ми. Мислех, че вече съм приела болката. После една непозната жена почука на вратата ми с нещо, което принадлежеше на Елица, и ме принуди да погледна към миналото по начин, който никога не […] More