„Той беше моят герой!“ – с тези думи дъщерята на Димитър Пенев, Екатерина, описва човека, който за милиони българи ще остане завинаги легенда.
„Легендите не умират!“ – така пък шампионът по борба Гриша Ганчев се сбогува със Стратега от Мировяне.
Историята на Димитър Пенев не е само футбол. Тя е семейство, любов, болка и безкрайна човечност.
„Моят дядо беше пример за мен в живота“, разказва с гордост внучката на Пената – Надежда. Тя се ражда през 1994 г., малко преди националният отбор да замине за САЩ.
„Кръсти ме Надежда – да съм му кадем за световното. И така стана – завършихме четвърти!“
Сякаш съдбата е решила да вплете живота ѝ завинаги с най-великия момент в историята на българския футбол.

Светлина, смях и харизма
„Когато дядо си идваше, всичко се озаряваше. Беше спокоен, забавен, харизматичен. Подари ми първия телефон – целият светеше. Тогава беше треньор в Китай“, спомня си Надежда, която днес живее в Лондон и вече има дъщеря – Елеонора.
Любовта към спорта също е наследена – години наред тя тренира, учи журналистика, но избира живота извън България.
„Татко беше моят герой“
Дъщерята на Пената – Екатерина – си спомня отсъствията му заради дългите лагери, но и магията на всяко негово прибиране.
„Влизаше с шут, с пълни ръце. Слагаше ми подаръци над главата, когато се връщаше късно. Винаги намираше време за мен“, разказва тя.
Летата в Китен, на базата на ЦСКА, остават едни от най-светлите ѝ спомени – 15 дни, в които цялото семейство било заедно.

Любов за цял живот
„Баща ми беше грижовен, обичаше да готви. С майка ми имаха над 50 години брак. Бяха създадени един за друг“, споделя Екатерина.
Пената е до дъщеря си и в най-тежкия момент – когато тя губи първия си съпруг при трагична катастрофа.
„Оттогава станах за нея всичко“, признава той приживе.
„Легендите не умират“
Гриша Ганчев, един от най-близките му приятели, си спомня Пената с усмивка:
„Преди 20 дни се чухме – беше в настроение, усмихнат. Умееше да обединява звезди, да носи отговорност и да сваля напрежението.“
С кончината на Димитър Пенев България не загуби просто треньор. Загуби цяла епоха.
„Щастлив съм, че всички ме обичаха – и от Левски, и от ЦСКА“, казваше той малко преди 80-ия си юбилей.
Почетен президент на ЦСКА, уважаван от всички, Пената остава символ на време, в което България мечтаеше и побеждаваше.
Стратегът, който обичаше живота
До последно той ходеше по 10 000 крачки на ден, шегуваше се с „женското царство“ около себе си и не спираше да работи.
„Сега имаме басейн, по европейски. Зайци вече не гледам“, смееше се той.
А за момчетата от САЩ ’94 казваше просто:
„Уважаваме се. Това е най-важното.“
Легендите не умират. Те остават.
Последно обновена на 5 януари 2026, 09:39 от Иван Петров
