Историята на Стефани Майър, авторката на “Здрач”, която въпреки критиците стана любимка на милиони

Успешните истории на други хора често ни изглеждат като щастлива случайност, но ако се вгледате, то всяка такава успешна история е бягане с препятствия по каменист път.

Стефани Майер, родена Морган, е израснала в строго набожно семейство. Тя била 2-то от 6 деца и грижите за по-малките били на нейни плещи. В къщата царяла система от строги ограничения: гледането на телевизия било разрешено само в неделя, изобщо нямало развлекателна литература. Училищната библиотека била спасителен остров за бъдещата писателка. Тайно от родителите си Стефани чете художествена литература, превръщайки се в страстна почитателка на Джейн Остин, сестрите Бронте и Уилям Шекспир.

© Paul Smith / Featureflash / Alamy Stock Photo
© 2010 Paul Smith / Featureflash

Стефани се омъжва на 21-годишна възраст за енориаш на същата църква, Кристиан Майер. След като завършва университета, тя ражда първия си син и решава да се посвети на дома и семейството. Обикновен живот на скромна домакиня, която все още обича да чете много.

Известно време Стефани обмисляла да отиде в юридически колеж, понеже загубила надежда да стане писател, след като получила бакалавърска степен по английска литература. Няколко започнати истории останали недовършени чернови.

AXELLE/BAUER-GRIFFIN/East News

Тя не пише в продължение на 6 години, от момента на раждането на първия й син до 2 юни 2003 г. Стефани едва ли ще забрави тази дата, защото тази нощ сънувала момче и момиче на цветна поляна в гората. Той е вампир, искрящ на слънцето, тя е обикновен смъртен и те се обичат. Този ден Стефани имала много работа, започнали уроците по плуване на децата й, всички трябвало да бъдат нахранени, прибрани, памперсите на най-малките сменени и трябвало да намери банските костюми, които никой, разбира се, не поставял на мястото им.

Но сънят не излизал от главата й. Стефани бързо се справила с неотложната работа и седнала на компютъра си, за да запише бързо всеки детайл, който можела да си спомни. Историята я очаровала толкова много, че тя не можела да спре да мисли за нея. Тя пише главно през нощта, след като децата заспят и е възможно да се концентрира, без да бъде дърпана на всеки 5 минути (по това време тя вече е майка на 3-ма сина). Стигнало се до там, че оставяла бележник и химикал до леглото, а на следващата сутрин едва успявала да различи какво е надраскала в тъмното.

© The Twilight Saga: Breaking Dawn – Part 1 / Summit Entertainment and co-produsers

След 3 месеца ръкописът от 500 страници е готов. Стефани си спомня колко наивна е била, когато е смятала, че издаването на книга ще бъде лесно. Струвавд й се, че трябва просто да отпечата ръкописа, да го опакова в опаковъчна хартия и да го изпрати на издателя. Без значение как. Изправена пред наистина смущаваща система от изисквани писма със заявки, резюмета, ексклузивни предложения, литературни агенти, тя почти се отказала.

„Не вярата в невероятния ми талант ме накара да продължа напред. Мисля, че толкова много се влюбих в героите си и те станаха толкова реални, че исках да запозная други хора с тях.“, признваа писателката.

Стефани изпратила около 15 заявки и получила 7 или 8 отказа. Тя все още ги пази. Някои от тях се оказали наистина болезнени, с остри критики, изразени по груб начин. Един от отказите идва от малък агент, който прочита първата глава и буквално разбива ръкописа на пух и прах. Друг неприятен отказ идва, когато Стефани вече е подписала договор за 3 книги. Тя обмисляла да изпрати копие от отказа обратно, заедно със статия в списание за нейната сделка за $750 000, но сметнала, че е много над това. В резултат на това Стефани Майър се превърна в идол на цяло поколение момичета.

Стефани Майър била изправена пред допълнителни критики. След публикуването на всеки нов роман, който се продава в милиони копия, заедно с ентусиазма на феновете, се разпространяват унищожителни отзиви от онези, които са раздразнени от шума около любовната история на Едуард и Бела. Отбелязан е оскъдният език на повествованието, клишетата, примитивните сюжетни линии, липсата на окончателна поука и всякаква художествена стойност на произведението.

Разстройва ли се Стефани Майър от толкова много атаки в нейна посока? Определено да. Решила ли е, че трябва да спре да пише и да се върне към домакинската работа? Определено не. След като сагата „Здрач“ приключва, Стефани пусна „Скитница“, научно-фантастичен роман за по-възрастна аудитория, който също беше филмиран.

За съжаление “Скитница” не повтори касовия успех на “Здрач” в боксофиса и авторът обвинява същите критици за това. Много зрители, които посетиха киносалона, написаха с недоумение във форумите, че филмът е добър, за разлика от рецензиите за него.

© The Host / Chockstone Pictures and co-producers

Сред онези, които говореха изключително неласкаво за писателските способности на Майър, бяха нейните видни колеги, много от които я сравняваха с Джоан Роулинг. Самият маестро Стивън Кинг отправи абсолютно безпощадна критика: „И Роулинг, и Майър се обръщат директно към младата публика. Истинската разлика между двете е, че Роулинг е страхотен писател, а Стефани Майър не може да напише нищо свястно. Тя не е много добра в това.”

Evan Agostini/Invision/AP/East News

Атаките на критиците и колегите само правят Стефани по-силна, тя не се отказва и не изоставя любимата си работа. Заедно с партньори тя основава продуцентската компания Fickle Fish Films, чиято основна дейност е адаптацията на литературни произведения. Тя пусна шпионския роман „Химикът“, като се отдалечи от вампирските и научнофантастични теми и сподели мислите си, че би искала да работи върху мистична история за призраци и русалки.

Стефани твърдо вярва, че най-добрият индикатор за нейните литературни способности са лоялните й последователи и броят на книгите, които е продала. Колкото до недоволните, винаги ще има недоволни.

© Hyperstar / Alamy Stock Photo

Можем да игнорираме или да се възхищаваме на работата на Стефани Майър, можем да се съгласим с пороя от критики или да стоим с книга в ръце на раздаването на автографи, можем да си направим тематични татуировки или да завъртим очи при новината за нов проект, но със сигурност не можем да отречем, че пътят, който е извървяла, заслужава уважение.

Какво мислите за успеха на Стефани Майър?