Шофьорка на автобус се превръща в необичаен герой, след като забелязва в автобуса си ужасено дете, придружено от млад мъж. Трябвало е да следва интуицията си, но къде я отвежда тя?
Денят бил дъждовен, но това не попречило на 50-годишната Ема Стоун да излезе от дома си, за да шофира автобуса си. Тя се събуди в добро настроение, благодарна за живота си, и дори лошата новина, която чу по телевизията за изчезнало момче, докато приготвяше закуската, не можа да я накара да се чувства по-малко еуфорична. Този ден тя се сбогува с децата си, напусна дома си и се качи на автобуса си.
Тя караше един и същ от повече от година и обикновено превозваше пътници в рамките на редовен маршрут в техния малък град, което означаваше, че е малко позната с лицата, които се качваха.
Един съдбовен ден Ема била на редовния си маршрут. Всичко вървяло гладко и тъй като била в отлично настроение, тя светло поздравявала всеки пътник, когато се качвал в автобуса ѝ.
“Приятно изкарване”, каза тя на един от тях, докато той слизаше от автобуса. “Погрижете се за себе си и за бебето”, призова тя друга жена, която току-що беше родила дете.
Доброто ѝ настроение бързо се изпари, когато спря, за да качи група пътници на автобусна спирка. Имаше възрастен мъж с прошарен нос, жена, която приличаше на начинаеща актриса, и двойка мъж и момче.
От пръв поглед тя си спомни по-възрастния мъж и актрисата, но момчето и младежът с него бяха нови лица за нея.
Те не бяха редовни посетители, това беше ясно, а мъжът изглеждаше твърде млад, за да има вече дете на такава възраст. Тя забеляза също, че детето изглежда плачеше, но не типичния плач, предизвикан след пристъп на гняв, който не е постигнал целта си, а истински сълзи, породени от страх.
“Това момче се страхува”, помисли си тя, докато хвърляше поглед към мястото, където бяха седнали. Момчето все още плачеше. Никой обаче не му обръщаше внимание; всички бяха заети с телефоните си, грижейки се за своите работи.
Ема се зачуди дали и тя да не го направи; в края на краищата, това можеше да е просто пътуване на двама братя, което не се харесваше на единия. Тя отхвърли тази мисъл.
Нещо се случваше. Интуицията ѝ подсказваше, че нещо не е наред, а и нещо я тормозеше, откакто бе зърнала момчето, като потиснат спомен, заровен дълбоко в подсъзнанието ѝ.
Докато продължаваше да разнася пътници по маршрута си, Ема следеше странния млад мъж и детето. Той почти не се опита да утеши момчето. Нещо определено се беше случило.
Тя погледна момчето за последен път, но когато върна погледа си към пътя, то вдигна очи и съзря тънко колие с разпятие като висулка. Тогава ѝ хрумна къде е видяла момчето.
Той беше испанското момче, чието отвличане беше обявено по-рано тази сутрин по телевизията, докато тя се приготвяше. Тя си спомни, че той беше от католическо семейство, което обясняваше защо ходеше с разпятие като висулка.
Петгодишното момче е било отвлечено на път за месата. Всичко това съвпадаше, но Ема искаше да е сигурна. Ако ставаше дума за отвличане, тя трябваше да направи нещо, без да плаши похитителя.
Мислите ѝ се насочиха към децата, които беше оставила вкъщи. “Как ще се почувствам, ако някой ги грабне и се измъкне преди да се върна?” – помисли си тя. “Ужасно, така.”
Мисълта ѝ даде психическа сила да състави план, без да издава факта, че знае. Първо, щеше да се увери, че момчето е това от новините.
Ема включи радиото и намери канал, излъчващ католически химни. Когато увеличила звука, тя забелязала, че момчето се окопитило и се хванало за верижката на врата си. Това било достатъчно доказателство за нея.
След това започнала да работи, за да го измъкне от похитителя. Скоро щяла да стигне до последната автобусна спирка по маршрута си, което означавало, че момчето скоро отново ще се изгуби.
Автобусната спирка се намираше точно в покрайнините на града, което означаваше, че похитителят планираше да излезе от града с детето. Хайде, Ема, помисли! изкрещя тя в главата си.
Момчето и мъжът седяха твърде близо до нея, така че мъжът щеше да чуе как тя се обажда на полицията. Трябваше да помисли за нещо друго. Тогава й хрумна.
Ако не можела да се обади в автомобила, щяла да го направи навън. Само на една пресечка от последната автобусна спирка Ема ловко изгаси двигателя на автобуса.
Преди някой да се зачуди какво се случва, тя обяви, че има повреда в двигателя и ще трябва да провери. Тя бързо слезе от автобуса и заобиколи отзад, за да “провери двигателя”. Навън не губила време, преди да се обади на 911.
“911, каква е вашата спешна ситуация?” – чула тя да пита отговорника. “Искам да съобщя за забелязване на младо католическо момче, което е било отвлечено преди ден”.
Тя предоставила на диспечера подробности за автобуса и маршрута си, след което я предупредили да се държи естествено, докато стигне до спирката, където ще я чакат полицаи.
Ема се върна в колата с усмивка и обяви, че е успяла да поправи това, което не е наред с автобуса. Тя включи на скорост и бавно се отправи към последната си спирка, като през целия път се надяваше, че полицията я чака.
Те бяха. Преоблечени като цивилни полицаи посрещнали автобуса на следващата спирка и момчето било спасено. Похитителят така и не видял, че това се случва.
Момчето, чието име било Кристиан, се събрало с родителите си, които лично благодарили на Ема за смелостта ѝ. “О, това не е нищо”, каза Ема. “Просто направих това, което би направила всяка майка. Ако усещаш нещо в стомаха си, трябва да се съобразиш с него”.
