Шофьор на автобус се тревожи за малко момче, което всеки ден ходи до гората зад училището си, вместо да влезе в час, и решава да го последва. Това, което открива по пътя, го оставя зашеметен.
Скот Морисън беше шофьор на училищен автобус от 40 години и обичаше работата си. Той беше приятелски настроен към всички деца, които пътуваха в неговия автобус, и често се включваше в разговор с тях, за да ги забавлява.
Когато Скот беше малък, той беше момче скаут. Той срещна любовта на живота си, Лира, докато беше скаут, и те се ожениха и им се роди красиво момченце, Хари, години по-късно. Скот и Лира бяха доволни от брака си и никога не предполагаха, че нещо може да се обърка. Но за съжаление съдбата имаше други планове…
Когато Хари беше само на 8 години, Скот и Лира го загубиха при инцидент с тормоз в училището му. Някои от съучениците на Хари го принудиха да отиде пеш до хълмистата местност зад училището си, където той се подхлъзна и падна в дълбока долина. От този ден нататък Скот започва да се съмнява в невинността на децата и вярваше, че те могат да бъдат лоши.
След този инцидент Скот напусна скаутството и отиде да работи като шофьор на училищен автобус. Той не говореше много с децата, защото все още изпитваше болка от смъртта на Хари, но постепенно се примири със загубата си и стана по-приятелски настроен към децата в автобуса.
Един ден Скот забеляза малко момче в автобуса си, което беше необичайно тихо и седеше отделно от другите деца. Той беше видимо разстроен и не каза нищо по време на пътуването. Когато пристигнаха в училище, всички ученици забързаха към стаите си, с изключение на това момче, което остана на портата на училището.
Скот изчака известно време в автобуса, надявайки се, че младежът скоро ще влезе вътре. Той обаче забеляза, че детето бяга от часовете и вместо това отива в гората зад училището. Това се случваше няколко дни подред и Скот ставаше все по-загрижен за безопасността му. Той си спомни как Хари също е бил принуден да отиде до района зад училището и в крайна сметка почина.
Страхувайки се, че детето може да има проблеми, Скот реши да го последва в гората един ден. Той се държеше на безопасно разстояние от детето, за да не го види, и забеляза, че момчето продължава да върви все по-навътре в гората. В един момент момчето рязко спря, свали раницата си и започна да събира боклука и да го слага в чантата си.
Скот беше озадачен и стоеше замръзнал, докато гледаше момчето, което почистваше гората. Изведнъж детето го забеляза и се изплаши. То набързо грабна раницата си и се приготви да бяга. Но Скот го спря.
— Хей, хей. — каза той и се приближи до него. — Не искам да те нараня. Просто ми е любопитно какво правиш тук. Не ме ли познаваш? Аз съм Скот, шофьорът на училищния автобус. Как се казваш?
Малкото момче го погледна с насълзени очи.
— Познавам те, Скот. Моля те, не казвай на никого, че идвам тук. Казвам се Стенли Хейс.
— Но Стенли, какво правиш тук? Малко момче като теб не трябва да е само в гората. Може да бъде опасно.
— Опитвам се да накарам татко да се гордее. — каза той треперейки. — Искам да бъда като татко.
— Какво? Какво имаш предвид? — попита Скот объркан.
— Баща ми беше скаут. — каза Стенли. — Той помагаше на всички. Един ден татко се опитваше да спаси момиче от мечка и умря. След това мама и аз се преместихме в този град. Старото ми училище имаше скаутски отряд и аз обичах да бъда част от него, но в новото училище няма такова…Всеки ден идвам тук сам, за да чистя гората. Татко винаги ми е казвал, че трябва да поддържам природата чиста.
Скот се усмихна приятелски на Стенли.
— Знаеш ли, Стенли, че си невероятно мил и умен? Сигурен съм, че баща ти се гордее с теб. Все пак това може да бъде опасно за теб. Защо не се обърна към учителя си за допълнителна помощ?
— Това е защото… — Стенли наведе глава и сълзи се стичаха по бузите му, — всички други деца ми се смеят. Наричат ме мръсен, защото събирам боклук и казват, че воня. Дори ме наричат мръсен чистач заради това. Мразя да ходя на училище. Не искам да се връщам там. Затова наскоро започнах да пропускам часовете.
— Мили Боже! — въздъхна Скот. Чувстваше се ужасно, че Стенли е бил тормозен, защото е направил нещо наистина благородно и внимателно за толкова младо момче като него. Скот реши, че ще помогне на Стенли на всяка цена.
— Хей, Стенли. — каза той, формулирайки бърз план. — Имам идея как да ти помогна.
— Идея?
— Да, ела с мен и да, няма да се налага да пропускаш училище днес. Никой няма да ти се подиграва. Вместо това всички те ще се включат, за да ти помогнат.
Скот се обърна към директора на Стенли, г-жа Степсън, и й каза какво се е случило. Той също така й каза, че е бил скаут и че има идея да започне скаутска програма в училището, за да вдъхнови деца като Стенли да продължат да правят добро.
Г-жа Степсън съжаляваше, че Стенли е трябвало да премине през толкова много, и тя реши да помогне на Скот в изпълнението на плана му.
Седмица по-късно училището на Стенли организира състезание за почистване на гората и обяви, че класът победител ще получи награда. За всеобща изненада в края на седмицата за почистване 6-годишният Стенли и неговият отбор от първокласници спечелиха състезанието!
От този ден нататък гората винаги беше чиста и никой не се страхуваше да отиде там. Съучениците на Стенли спряха да го тормозят и всички започнаха да го хвалят за работата му. Майката на Стенли беше много благодарна на Скот, че е помогнал на Стенли и че малкото момче вече не се чувства самотно в училище. Но това не беше всичко.
След срещата със Стенли вярата на Скот в невинността на децата беше възстановена.
