Мъж е шокиран, когато научава, че баба му е държала документи за собственост на имение за милиони долари далеч от него, докато е била жива. Той е още по-учуден, когато става ясно, че го наследява непознат мъж.
Сали Брадли винаги е била скромна. Тя не се смяташе за по-висша от когото и да било, нито пък смяташе някого за по-долен от нея. Как би могла?
Беше израснала като дъщеря на популярен фермер от квартала и можеше да си позволи достатъчно добри училища, които помогнаха на Сали да се възпита подобаващо.
Благодарение на усърдната си работа тя влезе в университет чрез стипендия и премина през колежа без много инциденти – сякаш беше специална.
Някои хора дори излизали от пътя си, за да ѝ кажат, че е родена с късмет, и тя дори започнала да им вярва. В края на краищата животът й се струваше твърде лесен.
Веднага след като завършила колежа, се изнесла от дома на родителите си и си намерила работа като анализатор на данни. Работеше усилено и посещаваше различни конференции, за да изгради портфолиото си.
Сякаш животът ѝ беше програмиран така, че тя знаеше точно какво да прави и кога да го прави. По подобен начин тя срещна своя мъж, Келвин.
Погледите им се срещнаха по време на огъня, организиран на една от конференциите, на които и двамата бяха присъствали. Това беше една изпълнена със събития вечер, в която двамата се сдобиха с двойка за няколко игри с пиене.
Бяха добър екип и в края на цялото събитие бяха пияни като моряци и дебели като крадци. Както се очакваше, той не я остави да си тръгне тази нощ, без да размени контакти, и на следващия ден – веднага щом се съживи от махмурлука – ѝ се обади.
Келвин беше добър човек и се влюби дълбоко в личността и външния вид на Сали, така че започнаха ухажването си – всичко това без инциденти. Беше като в приказка и Сали се убеди, че наистина е специална.
Срещали се няколко години, след което Келвин ѝ предложил брак по време на романтична вечеря и тя казала: “Да, определено”.
Две години след сватбата те посрещнали дете – то било здраво и те го обичали. Сали била напълно убедена, че нещата са ѝ лесни… тогава се случила трагедията.
Съпругът ѝ бил убит при осакатяване, а убиецът не можел да бъде открит. Това разсеяло мечтите ѝ – тя все пак не била толкова специална.
Няколко десетилетия по-късно синът ѝ също губи живота си при инцидент и това убеждава Сали, че е просто още един човек, на когото може да се случи нещо ужасно. Тя не е била специална.
Ако беше такава, синът и съпругът ѝ нямаше да умрат, когато са умрели, а трагедията щеше да се случи на някой друг. Това обаче не е степента, до която животът ѝ се е объркал.
По някаква причина снаха ѝ не изпитвала особена любов към нея. Те просто никога не са се виждали и този яд постепенно се е пренесъл в отношенията на Сали с внука ѝ Джак.
Докато бил дете, той обичал да ѝ гостува в калифорнийския ѝ дом, но когато пораснал, започнал да отклонява поканите ѝ и дори станал груб с нея.
Джак се чувстваше неудобно, че баба му е бедна и живее в малка колиба в покрайнините на голяма ферма. Освен това тя му изпращаше мизерни подаръци, които по същество бяха безполезни.
На един от рождените му дни Сали му подари огромен датиран албум, пълен с марки, но вместо да го оцени, Джак се вбеси – той очакваше iPhone.
“За какво ще използвам тези марки?” – я попита, когато по-късно му се обади, за да го попита как се чувства от подаръка си.
“Скъпи, това са редки марки, които съм събирала цял живот!” – каза тя обидено. “Не знаех, че ще те отвратят толкова много.”
“Изобщо не е така, бабо; просто, не знам, очаквах може би iPhone? Или може би някоя от онези нови слушалки, които “Сони” изкара…” – той се измъкна.
“Значи казваш, че не ги харесваш?” Сали попита след пауза.
“Старомодно е всичко, което искам да кажа” – каза той. “Може би следващия път, преди да ми направиш подарък, попитай!”
Сали щеше да се защити, но линията заглъхна след това последно изказване. Нещата не се промениха, докато Джак порастваше, но в един момент Сали, чието време бързо изтичаше, отново се опита да преодолее пропастта.
Една сутрин Джак тъкмо проверявал пощата си, когато Сали се обадила. “Как си, Джак? Мина доста време, не?” Сали каза, опитвайки се да звучи оптимистично, въпреки че имаше мрачни новини.
Той прибра стационарния телефон между главата и раменете си и продължи да пресява пощата си, докато отговаряше. “Наистина е така, бабо. Има ли някакъв проблем? Това обаждане е доста неочаквано.”
“Наистина ли? Чудя се защо?” – каза тя, след което затаи дъх. Обикновено не беше толкова задушевна, но не можеше да се сдържи.
С усилие изостави тези мисли и се съсредоточи върху задачата. “Обадих се, за да те помоля за една услуга – започна Сали.
“Добре… нека да я чуем – каза той.
“В последно време ми става все по-трудно да се придвижвам и реших, че имам нужда от някакъв помощник, и си помислих, че ти си чудесен вариант.”
“Вярно ли е?” – попита той, като си мислеше за възможностите.
“Да, разбира се, няма да съжаляваш и за това, ще се уверя в това”, каза Сали.
“Добре, ще дойда да прекарам известно време с теб”, каза Джак.
Няколко дни по-късно Сали се зарадва да види внука си и през следващите няколко дни те дори се разбираха добре. Само седмица след престоя си обаче Джак се умори.
В крайна сметка той се примолил и намерил начин да си тръгне, за ужас на Сали, която била започнала да разчита на него и трябвало в кратки срокове да намери заместник.
Тя не можеше да си намери такъв, а и никой от съседите ѝ не желаеше да ѝ помогне да я гледа. Всички те имаха свои собствени проблеми и тя не можеше да им се налага.
“Мисля, че трябва да обмислиш да се преместиш в старчески дом, засега, Сали, докато не успееш да подредиш всичко. Или може би да помолиш снаха си да дойде насам?” – каза й съседката Маги един следобед, когато тя повдигна този въпрос.
“Маги няма да дойде тук, колкото и да се опитвам да я убеждавам. Тя много по-скоро ще ми се изсмее в лицето, отколкото да ми помогне”, каза Сали с горчивина. “Тя ме обвинява за смъртта на сина ми.”
Синът ѝ бил на път да я посети, когато претърпял катастрофа, която отнела живота му и оставила Маги самотен родител.
След смъртта на сина си дамата се отчуждила от Сали, като предпочела да се отнася с нея така, сякаш не съществува. Тя знаеше, че оттам няма да дойде помощ.
В крайна сметка, след като Сали издържала колкото се може по-дълго сама, тя се преместила в старчески дом, където й бил назначен болногледач, който бил страстно отдаден на работата си.
Той беше висок и кротък и беше в края на 20-те си години – точно като нейния внук. Грижеше се добре за нея и я поддържаше здрава, докато можеше, като бдеше до леглото ѝ всеки ден.
За съжаление Сали така или иначе починала; в последните си мигове обаче мъжът бил до нея и това я направило щастлива.
“Все пак съм късметлийка”, помисли си тя, докато издишаше за последен път.
Няколко дни по-късно Сали била погребана, а Джак посетил адвоката ѝ. Той бил шокиран от това, което му казали.
“Всъщност баба ви притежава един забележителен актив и това е имението във фермата, в която живее, и околните земи”.
“Но – но – тя е живяла в колиба”, заеква Джак.
“Това си беше нейно решение.”
“Баба ти избягваше къщата, защото тя твърде много й напомняше за стария й живот” – каза адвокатът.
“Стария си живот? Какво имаш предвид?” Джак попита.
“Вие не знаехте коя е баба ви преди трагедията? Жалко, но не е твоя вина, тя се е променила, преди да се родиш”.
“Обясни ми по-добре, нали?”
“Сали е от дълъг род богати фермери и тази земя се е предавала от поколение на поколение. Тя също струва много, ако не се лъжа, около 1,3 милиона долара”.
Джак трябваше да се бори, за да запази устата си затворена. “И тя пази тази тайна? Защо?”
“Не си бил точно наблизо, за да я чуеш да се изповядва, а се обзалагам, че се е опитала”, каза адвокатът с поклащане на глава.
“Тогава защо не знаехме за това от самото начало?” Джак попита.
“Защото съпругът ѝ, Джон, умря в нея”.
“Да, беше малко след раждането на първия им син; имаха голяма кавга, която доведе до това Джон да се премести в колибата за известно време. Крадци бяха влезли вътре и съпругът ѝ беше починал, защитавайки се.
“Това разби сърцето ѝ и тя се обвиняваше, че е предизвикала кавгата, която го е прогонила от по-охранявания им дом. Оттогава тя премести вещите си в хижата и започна да живее там. Освен това пазеше знанието за нея в тайна и за известно време ти трябваше да наследиш мястото след нейната смърт”.
“И какво се случи?” Джак попита.
“Е, това се промени преди известно време. Ти вече не си наследник на това имение, а друг човек – каза адвокатът.
“Какво?” Джак не можеше да повярва. “Кой е той?”, попита той след няколко минути.
“Медицинската сестра, която беше назначена при нея през последните месеци от живота ѝ”.
Изявлението вбеси Джак и го нарани едновременно. Чувстваше се така, сякаш баба му умишлено бе избрала да предаде имението на непознат човек, само за да го злепостави.
В продължение на дни Джак не можеше да се справи с гнева си всеки път, когато си мислеше за това. Опитваше се да го забрави, но и той не можеше да го остави зад гърба си.
Един ден реши да прибере вещите ѝ в хижата, където живееше, с надеждата да намери покой. Попаднал на стари нейни снимки и се разплакал, след като дълго се взирал в тях.
Спомни си за подаръка от марки, който му беше направила – беше намерил начин да го върне, но тя го беше запазила. Когато го взе отново, се почувства тъжен за това, че й беше говорил за това.
Разгледа я за пръв път оттогава и забеляза, че върху някои от марките има надписи. Сега, когато беше по-възрастен, разбра, че марките са били много скъпи.
Ако ги продадеше, щеше да получи много пари, но Джак предпочете да ги запази. Те бяха сувенири от баба му и той нямаше да се раздели с тях.
С времето Джак успял да си прости за начина, по който се е отнасял с баба си. Той стигна до извода, че тя е била права, като е дала имението на медицинската сестра; в края на краищата, той не е бил открит никъде.
Искаше му се да може да върне стрелките на времето, но това вече не беше възможно. Баба му беше починала и това беше краят. Единственото, което можеше да направи, беше да почете живота, който тя беше изживяла, и да благодари, че е познавал такъв човек.
