Когато майката на Джаксън почина, той беше приютен от съседка, която беше близка приятелка на покойната му майка. Джаксън никога не е харесвал мисис Херинг, но на нейния 60-ти рожден ден се случва нещо и той я нарича „мама“ за първи път.
Семейство Херинг бяха голямо, щастливо семейство, за разлика от предишния дом на Джаксън, в който бяха само той и майка му Лидия. За съжаление баща му беше починал преди много години и тъй като никой от роднините му не се зае да се грижи за него след смъртта на Лидия, госпожа Херингс го прие.
— Майка ти и аз се познаваме от години, момче. — му беше казала тя, когато поиска попечителството му. — Няма да гледам как растеш в тази система за приемна грижа, Джаксън. Наистина.
Но Джаксън не харесваше мисис Херинг и голямото й семейство, което включваше няколко деца и внуци, живеещи в уютна къща в техния квартал. От една страна, той нямаше лично пространство в къщата на Херинг. Освен това мястото беше хаотично през цялото време, освен през нощта.
Но след това беше чул ужасни истории за приемни домове и приюти, където живеят сираци, и беше казал на социалния работник, че се чувства в безопасност в дома на г-жа Херинг. Въпреки това, с течение на времето, Джаксън започна да мрази оживената атмосфера на къщата.
Един ден той играеше на видео игри с приятеля си Роб, когато по-малките внуци на г-жа Херинг нахлуха в стаята му и поискаха да ги пусне да се присъединят към играта.
— Отстъпете, деца! — каза Джаксън раздразнен. — Не можете ли поне да почукате, преди да влезете?
— Стейси и аз искаме да играем, Джаксън — каза 6-годишният Тед. — Моля те?
— Толкова са досадни! Приключих. Хей, Роб, да отидем в къщата ти. Тук не мога да намеря тишина и спокойствие! — И Джаксън отиде в къщата на Роб.
Вечерите бяха също толкова шумни в голямото домакинство и една вечер Джаксън не искаше да напусне стаята си и да се присъедини към всички на вечеря, защото имаха гости.
— Джаксън! — извика го господин Херинг от долния етаж. — Ела и се присъедини към нас, хлапе!
Джаксън чу г-н Херинг, но се престори, че не го чува, и сложи слушалките си, за да ги избегне. Тогава г-н Херинг дойде в стаята му.
— Джаксън? — попита той и този път Джаксън трябваше да свали слушалките си. — Хей, викам ти от минути! Няма ли да идваш?
— Не съм гладен. — отсече той. — Тъкмо щях да си лягам.
— Е, можеш да заспиш, но не с празен стомах, момче. Обещахме на майка ти, че ще се грижим за теб, а тя определено ще мрази това. Имаме любимата ти салата с пиле на скара. Слизай скоро, става ли?
Намръщен, Джаксън слезе долу и се присъедини към всички. Трябваше да поздрави всички, въпреки че не искаше, и накрая седна на масата, мразейки силните гласове на хората, които си говореха.
— Значи ти си Джаксън! — каза жена, която Херингс представи като Линда. — Имаше голям късмет да станеш част от това семейство, момче! Сираците се оказват в приюти!
Острият език на Линда подразни Джаксън.
— Мисля, че децата ви биха били по-добре в този приют. Кой би искал майка като вас? — каза той високо и всички млъкнаха.
— Джаксън, скъпи! — нежно го смъмри мисис Херинг. — Това беше грубо!
— Изглежда, че си намерила неприятности, Бони. — каза рязко Линда. — Какъв разглезен нахалник!
Мисис Херинг въздъхна.
— Съжалявам. Джаксън не го имаше предвид. — каза тя извинително. — Майка му беше моя добра приятелка и му е трудно да я няма до себе си. Джаксън, скъпи, всичко е наред… и съжалявам, Линда.
— Да, както и да е. — завъртя очи Линда. — Ти си добър приятел, Бони, така че ще оставя това да се изплъзне. Случва се! В края на краищата той е дете без майка. За съжаление майка му го е напуснала, без да го научи на правилното уважение към по-възрастните.
В този момент Джаксън загуби хладнокръвие. Той хвърли купата със супа на пода и обяви, че си тръгва.
— По-добре да съм на улицата! — изкрещя той. — Това е нелепо! Повикан съм тук, за да бъда така унижен?
Г-жа Херинг тръгна след него, когато той се върна с раница и се канеше да си тръгне.
— Джаксън, скъпи, можем да обсъдим нещата, нали? Не е нужно да си тръгваш! — каза тя.
— Стой далеч от мен! — Джаксън й каза грубо. — Ти не си ми майка, така че спри да ми казваш какво да правя!
В този момент лицето на мисис Херинг увисна и очите й се напълниха със сълзи. Джексън изхвърча от къщата, шокирайки всички.
— Е, прав си… — каза мисис Херинг на себе си. — Все пак не съм ти майка.
Джаксън нямаше пари в себе си, така че отиде направо в къщата на Роб, но Роб му каза, че няма как да остане там.
— Човече, и мама, и татко познават госпожа Херинг. Ако мама разбере, че си тук, защото си напуснал дома, тя ще те изпрати обратно. Освен това се съмнявам, че мама би ти позволила да останеш тук. Тя е твърде заета с всичко и няма да може да се грижи и за теб…
След като прекара нощта на улицата, гладен и уморен Джаксън стоеше пред дома на Херингс на следващата сутрин, съжалявайки за това, което беше направил предишната нощ. Въпреки това той все още се колебаеше дали да влезе, докато не чу глас зад себе си, който каза:
— Тук ли си? Влез.
Когато Джаксън се обърна, той видя г-н Херинг.
— Върнах се тук само… — той замълча и преглътна, — за да взема някои неща.
— Говорих с Роб и знаех, че ще се върнеш. — каза г-н Херинг. „Нямаш пари в себе си! Така че спри, хлапе! Влез вътре.
Джаксън наведе глава смутен.
— Съжалявам, вчера бях малко груб с всички. — призна той. — Трябва да се извиня и на госпожа Херинг.
— Да, трябва. — каза г-н Херинг. — Когато се прибере от болницата.
— Какво? — попита Джаксън, зашеметен. — Болницата?
— Тя получи сърдечен удар. — каза г-н Херинг сериозно. — Беше откарана по спешност в болницата снощи, след като си тръгна.
Джаксън се чувстваше ужасно от това, което беше направил. Но се почувства по-зле, когато мистър Херинг му каза колко много го обича мисис Херинг.
— Тя помогна на майка ти по време на раждането и беше до теб, когато беше малък като фъстък! — той се засмя. — Баща ти беше починал и майка ти се чувстваше много отчаяна, когато разбра, че е бременна, Джаксън.
— Не казвам това, за да те накарам да се почувстваш зле или нещо подобно, но трябва да се наслаждаваме на компанията, която имаме, докато можем, защото животът е твърде кратък, момче.
— Бях наистина ужасен, нали? — попита Джаксън. — Трябва да се реванширам на госпожа Херинг. Тя направи много за мен.
— Е, тогава имам идея. — намигна мистър Херинг.
Няколко дни след това г-жа Херинг се върна у дома от болницата и намери къщата си, украсена с балони, парти артикули и розови листенца, водещи от вратата до масата във всекидневната, където я очакваше красива торта.
— Честит рожден ден, скъпа, и добре дошла у дома! — каза г-н Херинг, докато я въвеждаше вътре. На 60-ия й рожден ден всички членове на семейството поздравиха мисис Херинг, но тъжните й очи търсеха Джаксън навсякъде.
— Той не е тук? — попита тъжно тя. — Още ли не се е прибрал?
— Съжалявам, скъпа. — каза мистър Херинг. — Какво ще кажеш да оставим всичко настрана и просто да разрежем тортата?
Мисис Херинг въздъхна. Тя седна на масата и се канеше да духне свещите, когато на вратата се позвъни.
— Ще отворя! — каза г-н Херинг, докато маршируваше към вратата. Когато той отговори, г-жа Херингс започна да плаче.
На прага стоеше Джаксън с огромен букет червени рози в ръце. Той се приближи до г-жа Херинг, прегърна я и каза:
— Честит рожден ден, мамо! Смяташе ли да разрежеш тортата без мен?
Госпожа Херинг се разплака. Тя плака толкова много, че дори Джаксън не можа да сдържи сълзите си.
— Съжалявам! — изхлипа той. — Извинявай за грубостта. Сигурно те е наранило, когато не ме видя тук за празненството, нали? Е, това беше идея на татко!
— Татко? — попита госпожа Херинг през сълзи. — Току-що ли…
— Мама и татко, да. — каза Джаксън, като бършеше сълзите си. — Това е моето семейство и ще ценя всеки момент, който споделяме, защото животът е твърде кратък. Нали, татко?
Този ден Херингс и Джаксън плакаха, смяха се и ядоха много торта заедно. 60-ият рожден ден на г-жа Херинг се оказа най-хубавият и тя беше „надарена“ с любящ син.