През юни 2023 г. Харисън Форд, на 80 години, ще облече коженото си яке и ще сложи шапката си за последен път в „Индиана Джоунс и циферблатът на съдбата“. Филмът описва антагонистите на Инди през целия му живот, нацистите, които си сътрудничат с НАСА по време на пика на космическата надпревара.
Последното изобразяване на Инди от Форд на сребърен екран беше в „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ от 2008 г. преди 15 години. В този филм Индиана Джоунс хумористично признава възрастта си, като споменава, че е професор само на половин работен ден и че зрението му не е толкова добро, колкото е било. В „Циферблатът на съдбата“ обаче няма да има шеги за възрастта му, тъй като той вече е на 80.
„Да. В “Циферблатът на съдбата” имаше много възрастови вицове в сценария. Извадихме ги всичките“, каза Форд пред The Hollywood Reporter. „Има момент, в който той се наблюдава в тази ситуация и казва: „Какво правя тук?“ Но аз мразя това, което наричам „да говоря за историята“. Искам да видя обстоятелства, при които публиката има шанс да преживява историята, а не да бъде водена за носа с посочване на акценти. Предпочитам да създам поведение, което е шега за възрастта, вместо да говоря за него.”
Сценаристът и режисьорът на филма Джеймс Манголд казва, че филмът отразява къде се намира Инди в момента в живота си. „Грешката, която можете да направите във филмите, е, когато някой е в зряла възраст, но филмът продължава тази шарада, че не е толкова стар“, каза Манголд. „Всяко предизвикателство, пред което е изправен, е чрез реалността на това, с което би се справил човек на тази възраст.“
Изборът на Харисън Форд да премахне всички препратки към възрастта си в последното си представяне като Индиана Джоунс е пречка пред един от най-старите и все още съществуващи методи за дискриминация в Холивуд: ейджизмът. По-възрастните хора често са несправедливо вкарвани в стереотипи по негативен начин, което прави похвално, че Форд, човек в забележителна физическа форма за възрастта си, е избрал да не ги пропагандира.
Идеята, че по-възрастните хора са неспособни, разсеяни, неактуални и физически слаби, може значително да навреди на цялостното им благосъстояние.
„Ейджизмът остава една от най-институционализираните форми на предразсъдъци днес“, каза Тод Нелсън, доктор по психология в Калифорнийския държавен университет, Станислаус, пред Асоциацията на здравните журналисти. „Цялото ни общество казва на възрастните хора, че са безполезни, нежелани и бреме. Казва на по-младите хора, че да остаряваш е лошо, а да си стар е още по-лошо.”
Освен това остаряването е силно индивидуализиран процес и обобщаването на такава разнообразна група от индивиди намалява стойността им до нищо повече от обикновен брой. В действителност възрастта често е придружавана от множество полезни черти, като знания, самоувереност и проницателност, към които по-младите поколения би било добре да се стремят.
Възхитително е, че имаме възможността да станем свидетели на Харисън Форд, докато Индиана Джоунс се впуска в една последна ескапада, независимо от възрастта. Както казва той на Марион Рейвънуд в „Похитителите на изчезналия кивот“, „Не годините са важни, а по-скоро „пробегът“.
