Съпругът на Ема записва дъщеря им на уроци по балет, както тя винаги е искала, но всеки ден детето й сякаш намразва все повече любимата форма на изкуство, тялото си и света около себе си. Мислейки, че това не е нормално, Ема посещава танцовото студио само за да открие, че насилниците никога не порастват.
— Желая ти най-хубавия ден, скъпа! — Ема много пъти целуна бузите на дъщеря си Изабела и сияеше от нескрита гордост. Тя погледна съпруга си Антъни с невероятна усмивка. Дълго чакаха този ден.
Ема беше най-добрата балетна танцьорка от техния град в историята и сега малката й дъщеря, която беше на 4 години, най-накрая започна уроците си.
— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас? — попита Антъни, повдигайки вежди.
— Да, мамо! Ела! — Изабела подскочи.
— Скъпи, знаеш, че не мога. — поклати глава Ема, хвърляйки укорителен поглед на съпруга си, след което отново се изправи пред дъщеря си. — Знаете какви са хората, когато ме видят. Искам да бъдеш третирана справедливо в това училище. В противен случай няма да учиш правилно.
Изабела кимна замислено с глава. Като малко дете, тя беше целенасочена към балета. Беше започнала да взима обувките и роклята на Ема, откакто можеше да ходи и танцуваше из къщата. Първоначално Ема беше притеснена.
Балетът не беше за всеки. Това беше една от най-трудните форми на изкуство в света и хората… е, истината е, че трябва да имаш здрави нерви, за да се изправиш в това конкурентно поле, пълно с измама, лъжи, саботаж и ревност.
Имаше и добри страни. Ако успееш да намериш приятели, те са завинаги. Намирането на подходящия ментор също беше важно, защото всеки има нужда от твърд, но справедлив учител, за да стигне до професионалистите. Но все пак това беше трудно пътуване, където трябва да жертвате много.
Но Изабела изглеждаше влюбена в идеята самата тя да бъде балерина и Ема нямаше да й откаже тази възможност. Тя също имаше талант. Тайно се надяваше дъщеря й да израсне това. Но имаше част от нея, която искаше Изабела да бъде още по-успешна от нея. Радостта и гордостта от това щяха да бъдат още по-впечатляващи, отколкото когато беше обявена за примабалерина.
— Тръгвайте веднага! — Ема плесна с ръце и махна на съпруга си и дъщеря си за сбогом, докато той я закопчаваше в столчето за кола и потегляше към училище. Тя затвори вратата на къщата им и подскочи малко на място, мразейки, че трябва да чака да чуе как е минал урокът на Изабела.
***
Антъни върна дъщеря им вкъщи само два часа по-късно и момиченцето изтича в стаята си, затваряйки плътно вратата.
— Какво става? — попита загрижено Ема съпруга си.
— Нямам представа. — поклати глава той объркан. — Когато си тръгнах, тя се усмихваше и подскачаше, готова да танцува. Но когато я взех, беше намусена и отдръпната.
Ема скръсти ръце и се замисли.
— Може би е осъзнала, че балетът е много по-труден от това просто да танцуваш у дома.
— Възможно е, но все още съм объркан. — каза Антъни, поклащайки леко глава. — Може би трябва да изчакаме няколко години. Запиши я на нещо друго, като гимнастика в училище.
— Тя иска това от известно време. — каза Ема, но прехапа устни. — Но ще я попитаме.
На вечеря дъщеря им беше твърде тиха.
— Изабела, не си ми казала нищо за часовете по балет. — каза Ема, мръщейки се, докато движеше вилицата в чинията си. Момиченцето гледаше напрегнато храната си.
— Трябва да спазвам диета. — каза Изабела, изненадвайки ги.
— Какво? — Антъни се задави с храната си за секунда. — Не, ти си малко дете и си здрава. Не.
— Учителката ми каза, че съм твърде дебела. — продължи малкото момиче.
— Извинявай? — попита Антъни, но Ема вдигна ръка, за да го спре.
— Изабела. — тя докосна ръката на дъщеря си. — Твоята учителка ли каза това? Или другите момичета?
Момиченцето сви рамене.
— Не знам.
— Това е неприемливо. — каза тихо Антъни.
— Знам. — въздъхна Ема. Проблемът беше, че това беше балет; тя беше чувала тези думи твърде много пъти преди. Беше обаче трудно да си спомни на колко години беше първия път. Да сложиш четиригодишно дете на диета беше малко крайно.
— Изабела, виж, тялото ти ще се развие добре сега, когато си активна. Не е нужно да пазиш диета и не си дебела.
— Наистина ли? — Очите на Изабела светнаха.
— Наистина! — казаха Ема и Антъни в един глас. Момиченцето се усмихна и най-накрая започна да яде пилешките си хапки.
Ема погледна съпруга си и въздъхна. Предотвратена криза.
***
Изабела отново беше весела и развълнувана отиде на следващите си уроци по балет. Въпросът беше, че нещо винаги не беше наред, когато тя се прибираше след това. Един ден момичето попита дали е грозна. Друг ден се чудеше дали краката й са прави.
Ема я успокои и работи върху поставянето на краката, докато отново беше щастлива. Друг ден тя се върна със скъсан чорап и каза, че другите й се смеели. Това накара кръвта на Антъни да кипне, но Ема успокои и двамата.
— Това е само чорап. Можем да купим още милион. Ще сложа още няколко в чантата ти, за да можеш да ги смениш, ако се случи отново. — сви рамене Ема и Изабела кимна, успокоена.
Но колкото повече уроци имаше, толкова по-трудно ставаше за Ема да успокои ситуацията и да я накара да се усмихне отново. Няколко дни Изабела не казваше нищо.
— Как беше балетът? — попита тя дъщеря си.
— Добре. — вдигна рамене тя.
— Какво научи днес?
— Само някои неща. — каза Изабела и коментира няколко движения, които правеха.
Ема обикновено променяше темата, за да се опита да я развесели по други начини. Понякога успяваше, но понякога дъщеря й отиваше в стаята си, унила.
Антъни ставаше все по-гневен и по-гневен, докато Ема беше просто разочарована.
— Скъпи, това е балетът. — каза му тя.
— Малки момичета унищожават душите на други малки момичета? — попита той.
— Хммм, неприятно е да ти го казвам, но да. — въздъхна Ема. — Въпреки че това няма нищо общо с балета. Това се случва навсякъде.
— Боже! — изрева той. — Ема, ти не приемаш това на сериозно. Искам Изабела да напусне балета незабавно!
— И аз искам това, но… — поклати глава тя. — Нека я заведа на урока. Мисля, че е време да проверя нещата. Познавам този свят. Мога да се харесам на тези хора.
— Добре, но ако нещата не се подобрят бързо…
— Ще я изведем. — завърши изречението му Ема, като се съгласи тържествено.
***
— О, Боже! — очите на една жена пламнаха, щом Ема влезе с Изабела. — Това си ти!
Ема се усмихна със същата неловка усмивка, която отправяше към всеки, който я разпознаваше. Вече не се случваше толкова често и малко хора бяха толкова големи фенове на балета, но тя го очакваше от хората в това студио.
— Здравейте. — поздрави приятелски тя, докато жената говореше.
— Аз съм г-жа Клемънс. — представи се жената. — Това е моето студио. Радвам се да се запознаем! Аз съм най-големият ви фен! Това дъщеря ви ли е? Не знаех, че е записана при нас.
— И аз се радвам да се запознаем, госпожо Клемънс. — любезно каза Ема. — Много ви благодаря. Да, това е Изабела и съпругът ми я водеше, защото бях малко заета. Но исках да видя това място и да се срещна с всички.
— Отлично! — Госпожа Клемънс плесна с ръце.
Ема се наведе, за да говори с дъщеря си.
— Изабела, върви в тренировъчната си стая. Аз ще гледам отвън, става ли? — каза тя и снижи гласа си за секунда. — Не казвай на никого, че съм тук, става ли?
Изабела кимна и избяга. Мисис Клемънс задържа вниманието й за няколко минути. Тя дори поиска селфи и Ема с радост се съгласи.
— Много ви благодаря! Приятелите ми няма да повярват. — каза по-възрастната жена. — Ако имате нужда от нещо друго, ще бъда в кабинета си.
— Разбира се. Благодаря! — кимна Ема и отиде до стаята за тренировки, в която дъщеря й беше изчезнала. На вратата имаше два малки стъклени панела, откъдето можеше да надникне в класа. Всички момичета в балетни костюми танцуваха. Всички бяха предимно на възрастта на Изабела и се справяха чудесно със задачата.
Тя видя дъщеря си да се върти и се намръщи дълбоко от концентрация. Ема се усмихна, припомни си дните си. Но музиката изведнъж спря.
— Изабела! Ти глупава ли си? Колко пъти трябва да ти казвам как да се въртиш правилно? — внезапно възкликна учителката и цялата фигура на Ема замръзна, когато видя как рамото на дъщеря й се увисна от поражение. Тя знаеше със сигурност, че момиченцето се справя добре, така че коментарите на учителката нямаха смисъл.
Очите на Ема се насочиха към жената, която не беше спряла да се подиграва на дъщеря й.
— Вижте, дами. — добави учителката, смеейки се. — Ето защо дебелите момичета не успяват в балета! Искате ли да сте загубенячки като Изабела? Е, продължавайте да ядете като нея. — Омразата, идваща от гласа й, беше нещо друго… нещо зловещо… коварно. погрешно
Но не беше непознато. Тонът прониза спомените на Ема, така че тя се съсредоточи върху набръчканото, недоволно лице на учителката. И всичко се намести. Тя не беше просто учителка. Ема я познаваше.
— Катерина. — въздъхна тя, размразявайки тялото си, докато гневът й надделяваше.
Катерина не просто беше станала неприятна като възрастна. Винаги е била такава и Ема я познаваше, откакто бяха на възрастта на Изабела. Те бяха записани в едни и същи класове по танци в продължение на много години и тя винаги е била насилник.
Балетът беше достатъчно труден от гледна точка на конкуренцията, но беше милион пъти по-лош поради Катерина. За щастие, Емa беше милион пъти по-талантлива и всички в нейното старо танцово студио и нейните ментори възлагаха надежди на нея.
Въпреки че се опитваше, Катерина не можеше да докосне Ема заради това, но вгорчаваше живота на другите. Никой не беше по-ревнив от Катерина, когато Ема беше поканена в престижната балетна компания, към която всички искаха да се присъединят.
Но тя забрави всичко за нея след това. Тя не беше чувала името й през годините, така че кариерата й не беше стигнала до никъде. Но сега злоупотребата й беше насочена към малки момиченца.
Ема продължи да гледа още няколко минути. Изабела не беше единствената цел на гнева и подигравките на Катерина, но дъщеря й страдаше доста.
— Тя знае ли, че Изабела е моя дъщеря? — учуди се Ема. Щеше ли да спре, ако знаеше, или щеше да стане още по-лошо?
В крайна сметка тя не можа да го понесе. Но Изабела работеше усърдно и не искаше да прекъсва часа, за да прави сцена. Вместо това Ема тръгна да търси г-жа Клемънс.
***
— О, не мога да повярвам. — поклати глава възрастната жена, след като Ема й разказа какво точно е видяла.
— Мислите ли, че лъжа?
— Не, разбира се, че не. — поклати глава г-жа Клемънс, усмихвайки се снизходително. — Но родителите са толкова покровителствени към децата си.
— Г-жо Клемънс. — Ема се наведе по-близо до бюрото й. — Виждала съм най-лошото от балета. Състезавах се и надделях над всички саботажи, ревност и омраза, хвърлени по пътя ми. Но това, което видях там… беше много по-лошо. Защото не идваше от другите ревниви момичета, а от тяхната учителка, която трябва да ги вдъхновява, а не да унищожава душите им.
— Ема, моля ви! — въздъхна възрастната жена.
— Искам да я уволните и ако не го направите, ще отпиша дъщеря си от вашето танцово студио… — каза Ема, навеждайки замислено глава — като за начало.
Мисис Клемънс настръхна.
— Не приемам с добро око заплахите.
— Много добре. — Ема излезе от кабинета, усмихвайки се на възрастната жена.
Часът беше свършил, когато тя стигна до стаята за упражнения, така че тя влезе право вътре. Погледна Катрин и изпита задоволството да види признанието в очите й.
— Хей, скъпа! — Ема коленичи, докато Изабела събираше нещата си. — Хайде, няма да се върнем тук.
— Защо? — попита дъщеря й любопитна.
— Слушай. — въздъхна Ема и заговори малко по-високо. — Някои хора са толкова огорчени от живота си или за това колко малко талант имат или за това, което никога не са постигнали, че трябва да си го изкарват върху другите. Това е тъжно и жалко, особено когато другите не могат да се защитят.
Тя повече усети, отколкото видя, че другите момичета са спрели да слушат. Няколко очи бяха вперени в нея.
— За побойници ли говориш? — попита Изабела.
— Да, скъпа. — кимна тя. — Някои хулигани никога не порастват. Те само стават по-лоши. И докато понякога е добре да се изправим срещу тях, често е по-добре да си тръгнем с високо вдигната глава.
Изабела кимна и въпреки че беше на 4, Ема знаеше, че дъщеря й разбира. И така, Ема се изправи и видя не само момичетата, но и няколко майки да слушат. Очите й се насочиха към Катерина, тя се усмихна отново, поклати глава и излезе.
Ема отвори новото си танцово студио няколко месеца по-късно, предлагайки повече от балет. Тя внимателно проверяваше учителите и ръководеше класовете, като подчертаваше как те могат да преподават с дисциплина, но със състрадание.
Когато местните родители научиха кой е собственикът, те отписаха децата си от студиото на г-жа Клемънс. Тя чу, че е трябвало да затвори една година по-късно, и Ема видя CV-то на Катерина в имейла си един ден, но то отиде право в папката със спам, разбира се.
— Тормозиш детето ми, оставаш безработна. — пееше си тя и продължаваше да преглежда имейлите си.
