Родителите на Крис не приемат връзката му с Аманда. Когато тя обяви бременността си на вечерята, те побързаха да я нарекат измамница, защото току-що бяха получили шокиращи медицински резултати. Животът им никога нямаше да бъде същият.
“Просто искам да приключим с това” – въздъхна Крис пред вратата на къщата на родителите си.
“Те са твоите родители, скъпи. Искаме най-накрая да ме приемат и да дойдат на сватбата ни, нали?” Съпругата му Аманда го погали по ръцете.
Крис измърмори. “Наистина не ми пука за това, Аманда. Съжалявам, но ако те не могат да приемат жената, която обичам, не искам да имам нищо общо с тях”.
“Моля те, скъпи. Трябва да се помирим с тях. А какво ще стане с бъдещето? Те са семейство. Искаме да бъдат част от живота на децата ни, нали?” Аманда продължи, като се усмихваше леко. Проблемът е, че младата, красива жена не видя стягането на устата на съпруга си.
Крис се опита да запази самообладание след думите ѝ, но едва успя. “Да. предполагам – промълви той през скованите си устни.
“Това е… добре. Кога ще напуснеш работата си?” – продължи той.
“Добре!” Сега се размърдай. Заедно сме в това” – изпъшка Аманда и го прегърна отстрани.
Майката на Крис, госпожа Кастийо, отвори вратата с характерната си фалшива усмивка, като само леко повдигна устните си.
“Здравей, Аманда. Приятно ми е да те видя – каза тя, кимна едва доловимо с глава и се премести, за да могат да минат през вратата.
Крис искаше да извърне очи. Бяха минали години, откакто двамата с Аманда се бяха събирали. Бяха сгодени, а родителите му все още гледаха на нея като на жената, която е “развалила плановете им”. Те искаха сина си с друга и бяха солени за решението му.
Когато Крис завърши колежа и си намери първата работа, родителите му го запознаха с Киара, дъщерята на господин и госпожа Джефри. Баща ѝ беше член на борда на местната частна клиника и се ползваше с голямо уважение в техния град.
Крис произхождаше от семейство Кастийо, а те винаги са били заможни благодарение на инвестициите на прадядо си. Крис не се интересуваше много от тези неща. Родителите му бяха обсебени от статута и от това какво ще кажат другите.
Въпреки това в колежа той намери най-невероятните приятели, които идваха от всички сфери на живота. Това наистина промени живота му и той осъзна, че момичетата, с които се беше запознал в частното училище и на партитата в кънтри клуба, не бяха за него. Той искаше истинска жена.
И Аманда се появи. Беше на работа от няколко години и се сблъска с нея на излизане от паркинга. За него това беше любов от пръв поглед, затова се опита да се пошегува, да се усмихне и да я покани веднага на среща.
Тя работела в близката сграда и не била доволна от авансите му. Но в крайна сметка тя се съгласила на среща и оттогава са заедно.
Първата ѝ среща с родителите му беше катастрофа. Те казали на Крис да прекрати отношенията си веднага щом тя напуснала масата в ресторанта, за да отиде до тоалетната.
“Тя е асистент. Защо не можеш да се срещаш с Киара? Тя те обожава. Това не е момичето за теб”, каза майка му тихо, но на лицето ѝ се виждаше отчаяние и отвращение.
“Слушай майка си, сине. Трябва да се ожениш за жена от твоята… ъъъ… класа. В противен случай няма да се получи” – включи се баща му, като поклати глава.
“И двамата трябва да замълчите. Няма да слушам това. Киара е безпардонна малка принцеса и не искам да се доближавам до нея… никога!” – каза той решително, но все пак достатъчно дискретно.
Аманда се върна на масата и вечерята продължи. Родителите му никога не са имали особено покер лице, така че тази среща не беше приятна. След тези коментари обаче беше още по-зле и Аманда го усети.
По-късно той обясни всичко и тя го разбра, като му каза да даде време на родителите си. Но беше минало известно време и те все още не бяха загряли. Държеше се прилично пред нея, но мърмореше зад гърба ѝ. В повечето случаи я толерираха, особено откакто се сгодиха. Междувременно тя продължаваше да се надява. Аманда беше човек, който гледа на чашата наполовина пълна. Затова все още се обаждаше на майка му, за да планират вечери, и я включваше в някои от детайлите по сватбата.
Единственото нещо, за което Аманда не беше открита, беше фактът, че вече правят опити за бебе. Тя искаше това да бъде изненада. С известен късмет господин и госпожа Кастийо най-накрая щяха да се стоплят, когато започнат да раждат деца.
Докато седяха на масата за вечеря при родителите му, Крис можеше да мисли само за бързото приключване на това събиране. Трябваше да каже нещо на годеницата си и то беше изключително спешно. То можеше да промени характера на връзката им завинаги. Тя дори можеше да реши да го напусне.
“Те не знаят какво пропускат. Нека ядат торти в провинциалните си клубове, докато ние с теб намерим истинското щастие”.
Всъщност той беше говорил с родителите си за това преди няколко дни, когато получи новината. Те нямаха много какво да кажат по въпроса. По лицата им се виждаше тъга и загриженост, но те си оставаха стоически настроени.
“Ако Аманда те напусне, остави я да го направи” – каза му майка му, но това щеше да убие Крис. Затова той се страхуваше да ѝ каже истината.
“И така, Аманда”, започна баща му, като изтръгна Крис от мислите му. “Как върви работата?”
“О, г-н Кастийо. Работата върви чудесно. Шефът ми има огромно събитие, което предстои, и аз помагам да се планира всичко. Всъщност е забавно”, отговори тя, щастлива, че са проявили интерес към нея.
“Това е… добре. Кога ще напуснеш работата си?” – продължи той.
“Да напусна. За да стана домакиня – уточни господин Кастийо.
“Няма да напусна”, каза Аманда, объркана.
“Тя ще продължи да работи, татко – намеси се Крис, раздразнен.
“Това е… прекрасно. Аманда все пак е модерна жена, скъпи”, каза майка му, не съвсем усмихната, но и не ядосана.
“Е, все още не знам плановете си. Ще зависи от бъдещето”, каза Аманда и преглътна нервно. “Като стана дума за него, имам едно съобщение. Бременна съм!”
На масата настъпи изключителна тишина, която сякаш се разширяваше с часове, но беше само няколко секунди. Аманда беше сигурна, че бебето е всичко, от което това семейство се нуждае, за да я приеме окончателно, но нямаше представа какво бе открил Крис току-що.
Първият човек, който наруши мълчанието, беше госпожа Кастийо. “Той е безплоден!” – изкрещя тя, изпаднала в ярост. Очите ѝ бяха почти червени от гняв.
Крис беше замръзнал в пълен шок. От известно време двамата бяха интимни, без да се предпазват, надявайки се на това. Но той току-що получи медицински резултати, доказващи, че не може да стане баща на никого. Това означаваше, че… Аманда му е изневерила.
“ТИ БЕЗПОЛЕЗЕН!” – крещеше още майка му. “ТИ НЕ ИЗНЕВЕРИ НА СИНА МИ И ЗАБРЕМЕНЯ? А СЕГА ИСКАШ ДА ГО ХВАНЕШ В КАПАН?”
“Да го хванеш в капан за бебета? Госпожо Кастийо, Крис и аз се опитваме от месеци. Искахме да ви изненадаме и да създадем семейството си веднага. Какво имате предвид под безплодие? Това е невъзможно!” Аманда бързо поклати глава, без да знае какво да прави.
Г-н Кастийо избърса устата си със салфетка и се изправи. “Излезте от тази къща незабавно. Никога повече не показвай лицето си близо до сина ми, иначе ще получим ограничителна заповед – заплаши той тихо.
“Сър! Крис, моля те. Направи нещо. Не разбирам!” Аманда молеше годеника си, но Крис не можеше да помръдне. Изведнъж госпожа Кастийо хвана Аманда за косата и започна да я дърпа към входната врата.
“Махай се оттук веднага!” – изкрещя възрастната жена като на шега.
Аманда се държеше за косата си, за да предотврати по-голяма болка, но многократно викаше Крис. Беше безполезно. Той все още стоеше на масата, гледаше в чинията си и не помръдваше.
“ХРИС!” Аманда изкрещя най-накрая, когато тежката входна врата се хлопна.
Следващите няколко дни бяха объркваща мъглявина. Крис се изнася от общия им апартамент, оставяйки медицинските резултати на кухненския плот. Оставил е и едно листче.
“Бях загрижен и си направих тест. Аз съм безплоден. Напълно. Надявам се да имаш щастлив живот, но той няма да е с мен”, пише той, разбивайки сърцето на Аманда.
Този лекар трябваше да греши. Тя беше бременна и това беше 100% бебето на Крис. Тя не беше била с никой друг от много години. Как беше възможно това? И защо той не искаше да говори с мен?
Въпреки всички нейни усилия Крис отказваше контакт. Когато отишла в дома на родителите му, те се обадили в полицията, която ѝ казала да си тръгне или рискува да бъде арестувана.
“Добре! Ще си тръгна! Ще отгледам сама това прекрасно бебе! Ти си този, който пропуска, и когато разбереш истината, ще бъде твърде късно!” – изкрещя тя към имението и си тръгна.
Въпреки това, което семейство Кастийо се опитваше да внуши, Аманда нямаше нужда да залавя никого. Може и да не е от богато семейство, но е имала страхотна работа. Компанията ѝ имала фантастична политика за отпуск по майчинство и целият екип бил готов да я подкрепи на драго сърце. Шефът ѝ я обичаше, така че тя не се притесняваше.
“Какво? Не, това беше просто нашият план – засмя се госпожа Джефри и махна с ръка.
Проблемът беше, че се изправя пред съвсем различно бъдеще без Крис и като самотна майка. Но ако другите можеха да се справят, тя също можеше.
Затова роди бебето, нарече го Пол и направи всичко възможно. Понякога беше задушаващо да прави всичко сама, но тя упорстваше всеки ден заради сина си. Единственият проблем беше, че бебето ѝ беше копие на Крис. Беше невъзможно да го пропуснеш.
“Тези идиоти” – прошепна тя, след като го сложи да подремне. “Те не знаят какво пропускат. Нека ядат торти в провинциалните си клубове, докато ние с теб намерим истинското щастие”.
Крис се опита да продължи напред с живота. Обикновено студените му родители го подкрепиха силно, след като се изнесе от общия си апартамент с Аманда. Беше им благодарен за това. Последното нещо, което си беше представял, беше Аманда да му изневери. Това не изглеждаше възможно въпреки неопровержимите доказателства.
Но родителите му казвали, че скоро всичко ще се оправи. А животът продължава, дори когато не искаш да го правиш. Той се върнал на работа, намерил си нов апартамент и се опитал да забрави болката. Бъдещето без Аманда беше мрачно, но родителите му се опитваха да го развеселят.
Един ден го поканиха на вечеря и Киара беше там. Изненадващо, те се разбираха и тя имаше да каже много интересни неща. Родителите му се зарадваха и насърчиха приятелството им. Крис нямаше борбеност в себе си, за да откаже отново.
Той започна да се среща с Киара. Нещата се развиваха бавно, но той не обезкуражи майка си, когато тя заговори за сватба в кънтри клуб. Добре. Ако това е животът, който заслужавам, просто ще им позволя да планират всичко за мен, мислеше си той в депресивните си моменти.
Аманда беше изчезнала от живота му. Той просто се надяваше, че таткото на бебето ѝ е добър човек.
Около година след раждането на Пол Аманда вървеше по улицата, съсредоточена върху мобилния си телефон, когато се натъкна на някого.
“Толкова ми е жал. Не гледах”, извини се тя, само за да вдигне очи и да види Крис. “О.”
“Аманда”, каза той и преглътна. “Здравей.”
“Здравей”, отговори тя неловко. “Довиждане.”
“Чакай”, Крис я хвана за ръката, но движението я накара да изпусне телефона си. “Господи, съжалявам.”
Той го вдигна и екранът светна. Имаше снимка на бебето ѝ като скрийнсейвър и очите му се спряха на нея.
“Дай ми това” – Аманда го изтръгна от ръцете му, като най-накрая показа гнева си. “Не заслужаваш да го гледаш.”
“Него?” – промълви той, задъхан от видяното изображение.
“Да. Моят син”, каза тя и вдигна брадичката си. “Моят. Единствен.”
Цялото ѝ поведение беше изненадващо. Отначало той разбираше защо е излъгала за изневярата, но беше минало известно време от раздялата им. Вече не ѝ се налагаше да се преструва.
“Предполагам, че с бащата не се е получило”, коментира Крис, като искаше да се ядоса и да я нарани по някакъв начин.
“Да, не се получи” – повдигна вежди тя. “Довиждане, Крис.”
В продължение на няколко дни Крис усилено обмисля ситуацията. Той не си спомняше много снимката на бебето, тъй като беше грабнал телефона си твърде бързо. Но пък имаше зашеметяващи сини очи. Очите на Аманда бяха кафяви. Разбира се, всеки можеше да е бащата.
Но нейното отношение. Начинът, по който го обвиняваше, без всъщност да казва нищо, беше крайно странен. Възможно ли беше да е сгрешил? Че лекарите му са сгрешили?
Това не изглеждаше вероятно, защото той беше отишъл в частната клиника на бащата на Киара. Те разполагаха с всички най-нови технологии, така че вероятността за фалшив резултат беше странна. Но… ами ако?
Не можеше да мисли много за това, защото Киара го завлече в къщата на майка си за среща с организатора на сватбата. Да, те бяха сгодени и нещата се развиваха бързо. На него не му пукаше. Просто искаше родителите му да замълчат за това.
Цялата ситуация беше безумна. Нямаше представа защо беше там, когато Киара и майка ѝ прибираха всичко. Когато новата му годеница си взе почивка, госпожа Джефри се съсредоточи върху него. Тя поговори малко за сватбата, за бъдещето, как винаги е знаела, че този ден ще дойде, и т.н.
Но изведнъж тя каза: “О, Боже мой, и бебетата, които ще имате двамата. Скъпоценни!”
“Животът е твърде кратък за обиди.”
“Бебета? Госпожо Джефри, аз съм безплоден. Трябва да знаете това. Направих си тест в клиниката на съпруга ви и всички знаят – обясни Крис и се намръщи.
“Какво? Не, това беше просто нашият план”, засмя се госпожа Джефри и махна с ръка.
“План?” Крис попита, а гласът му се превърна в лед.
Госпожа Джефри сякаш едва тогава осъзна какво беше казала. Лицето ѝ побеля, а ръката ѝ полетя към устата. “Искам да кажа…Еххх, не. Тези неща имат грешки… Мисля, че ин витро може да се получи…” – заекваше тя през думите си.
И Крис веднага разбра всичко.
Киара се върна пеша назад. “Добре, да продължим – каза тя, без да чете стаята.
“Скъпа, радвам се, че ме измами и сега мога да се оженя за теб”, каза той неочаквано. Главата на Киара бързо се обърна към него.
“Ти знаеш за това?” – попита тя, като започна да се усмихва.
“Киара, не!” – прошепна майка ѝ.
Крис се надигна от дивана. “Сбогом. Надявам се двамата да изгниете в ада.”
Крис разбра цялата история от майка си, която говореше по телефона, докато той шофираше към апартамента на Аманда. За щастие тя така и не се беше изнесла от общото им жилище и той все още имаше копие от ключа.
“Крис, ти не разбираш!” – проплака тя, а на него не му пукаше. Той поиска истината.
Резултатите му наистина бяха план. Уловка. Схема. Предателство. Всичко беше замислено така, че той да захвърли Аманда и да отиде при Киара. По някакъв начин майка му беше открила колко много Аманда иска да има деца. Мислеха, че ще се разделят от новината.
Но планът им се разви още по-добре след обявяването на бременността на Аманда. Госпожа Кастийо събра най-доброто от актьорската си игра и изнесе това шоу. Всички знаеха. Родителите му, родителите на Киара и техникът, на когото бяха платили и уволнили по-късно, за да даде грешните резултати. Дори лекарят му беше измамен, защото беше видял само фалшивите лаборатории и снимки.
“Никога повече няма да ме видиш” – каза той на майка си и сложи слушалката.
Той почукал, разбрал, че Аманда не е вкъщи, и решил да влезе. Влязъл във втората стая и видял красивото пространство, което тя била изградила за сина им. То беше синьо. По стените бяха нарисувани облаци, а наоколо лежаха играчки.
Крис влезе и в спалнята им и видя, че всичко е предимно същото. Той седна от нейната страна на леглото и искаше да избухне в сълзи. Но трябваше да се овладее и да помисли усилено. Как ще я спечеля обратно и ще ѝ се извиня за всичко? Ще ми повярва ли?” – размишляваше той, но сълзите се появиха и не спираха.
Накрая той заспа.
“ААААА!” Аманда изкрещя, след като включи светлината в стаята си. “Излизай оттук! Обаждам се на полицията!”
“Аманда!” Крис се втурна от леглото. “Аманда! Аманда! Това съм аз!”
“Крис! По дяволите! Как можа просто да влезеш тук? Ти луд ли си? Щях да грабна ножа!” Аманда изкрещя и леко го удари по рамото; после видя обляното му в сълзи лице. “Защо изобщо си тук?”
“Трябва да поговорим…” Той погледна надолу, навлажнявайки пресъхналите си устни.
“Предполагам… не съм изненадана, но… все пак… е толкова невероятно”, каза тя, след като ѝ разказа цялата история.
“Да”, кимна Крис. “Толкова ми е жал. Трябваше да ти повярвам. Трябваше да поискам още изследвания. Бях шокиран от новината и не знаех дали няма да ме оставиш, защото винаги си искала семейство. Бях идиот.”
“Да, беше”, съгласи се Аманда. “Но предполагам, че накрая има смисъл. Като че ли… всичко си пасва. Не казвам, че е правилно. Но го разбирам.”
“Има ли някакъв начин да ми простиш?”
“Животът е твърде кратък за обиди.”
“А има ли начин да бъда в живота му?”
“Това не го знам.” Аманда погледна надолу. “Беше… трудно. Беше самотно. Не е това, което планирахме заедно. Не знам дали има връщане назад.”
Досега беше сдържала сълзите си, когато влагата се стичаше бавно по лицето ѝ, докато си спомняше всичко, което се беше случило за почти две години. Крис плака заедно с нея.
“Знам, че ще ми отнеме цяла вечност, но ще ти го наваксам. Без значение какво ще се случи… дори и да не можем да продължим оттам, откъдето сме тръгнали, ти и той сте моето семейство. Единственото ми семейство” – закле се той, а Аманда се вгледа в болезнените му, подпухнали очи и разбра, че е решен.
“Първо… трябва да се запознаеш с Пол, твоя син – започна Аманда, избърсвайки лицето си. “А след това сигурно трябва да помислим дали да не съдим господин Джефри”.
Крис се разсмя и заплака едновременно. Въпреки всичко тя беше веселата си същност и както обикновено, беше права. Трябваше му адвокат.
