След като е бил тормозен в предишното си училище, Чарли отчаяно се е опитва да се впише в група деца, водени от кандидат-лошо момче, Дрейк. Но един ден Дрейк краде огромния мотор на баща си и прегазва едно момиче. Тогава Чарли трябва да реши дали наистина иска да е „готин“.
Чарли влезе в новото си училище колебливо, надявайки се, че тормозът, който се случи в другата гимназия, няма да се повтори там. Не знаеше какво направи, за да ядоса тези деца, но смяташе да се скрие и да избягва всеки, който изглежда твърде заплашителен.
Планът му беше провален, когато се натъкна право на високо момче с кожено яке, защото се разсея да чете графика си.
— Хей, пич. Много съжалявам. Не гледах. — каза Чарли, вдигайки това, което беше изпуснал.
— Е, поне съм само аз, а не стена. Щеше да е неудобно. — пошегува се момчето и се засмя.
Чарли се огледа и видя хлапето, което беше 20 см по-високо, имаше страхотна прическа и държеше клечка за зъби в устата си. Той му напомни за главните герои в любимите стари филми на майка му, като „Брилянтин“ или „Бунтовник без кауза“.
— Харесва ми якето ти. Наистина е страхотно. — коментира Чарли.
— Така ли? Взех го от магазин за втора употреба. Можеш ли да повярваш?— каза момчето, като се завъртя. — Майка ми казва, че приличам на Джеймс Дийн. Не знам кой е.
— Това си мислех. Той е актьор. Като едно от онези готини момчета от стари филми, които привличаха всички момичета. — обясни Чарли.
— Страхотно! — каза момчето. — Между другото, аз съм Дрейк.
— Аз съм Чарли. Нов съм.
— Готино. Хей, искаш ли да излезем с приятелите ми на обяд? — предложи Дрейк и Чарли се опита да кимне бавно въпреки нетърпението му.
— Благодаря. Да.
— Добре, ще се видим тогава! — каза Дрейк, затръшна шкафчето си и се отдалечи.
***
Чарли се мотаеше с Дрейк и неговите хора в кафенето и веднага стана ясно, че тези момчета са готините деца в училище. Всички ги гледаха. Но по-важното беше, че Дрейк изглеждаше техен лидер. Всички бяха съгласни с това, което казваше.
— Маратонките на Чарли не са ли готини? — каза Дрейк, а останалите кимнаха, задавайки въпроси. Чарли никога не се беше чувствал включен през всичките си ученически години, още по-малко в популярната група, така че това беше ново преживяване.
— Да, те бяха коледният ми подарък. Колекционирам други маратонки. — каза Чарли и сви рамене.
— Това е страхотно. — кимна Дрейк и всички охкаха и ахкаха към обувките на Чарли.
В края на обяда Дрейк попита Чарли дали е зает след училище.
— Ела да се мотаеш с нас на бунището. Никой не ни безпокои там. Можем да правим каквото си поискаме. Понякога Оливър носи бира. — предложи новият му приятел.
Чарли знаеше, че родителите му ще се ядосат за това, но не можеше да подмине приятели, затова кимна. Той стигна до сметището навреме, за да види всички деца, събрани около нещо. Дрейк се обърна, забеляза го и разтвори ръце за поздрав.
— Мой човек, ти си тук! Виж това! — каза той високо и посочи към… огромен лъскав мотор.
— Уау! Страхотно! Това твоят мотор ли е? — учуди се Чарли, като се приближи и погледна.
— Не, взех го назаем от баща ми. Но той не знае. — каза Дрейк заговорнически.
— Човече, ти си смел. Никога не бих могъл да направя това. — каза Чарли, все още фокусиран върху мотора.
— Искаш ли да пробваш? Тъй като ти си новото дете, мога да те пусна първи. — предложи Дрейк.
— Наистина ли? — попита шокиран Чарли. Другите деца започнаха да скандират
— Чарли! — подтиквайки го, така че той бързо се качи на мотора.
— Не знам как да започна. Но приличам на моя съсед. Наричам го Големия Брус.
— Познаваш ли Брус? Човече, той е най-страшният пич. Той е приятел с баща ми, но винаги ме гледа, сякаш може да види всичките ми тайни. Това е малко странно. — каза Дрейк, поклащайки глава.
— Да, той е страшен. Съсед ми е. Не съм говорил с него. Просто чувам мотора му да идва и да си отива. — кимна Чарли.
— Знаете ли, че Брус е убил жена си? – каза едно момиче от групата.
— Какво? — попита шокирано друго момиче.
— Да. Е, никой наистина не знае. Но това е, което всички мислят. Той е страшен пич.
— Наистина ли? — учуди се Чарли.
— Няма начин. Съпругата на Брус загина в автомобилна катастрофа. Това каза баща ми. — поклати глава Дрейк. — Но не знам дали е убил някой друг.
— Той вероятно би убил всеки, който се забърка с дъщеря му. — каза друго дете.
Чарли изкриви устни в дълбок замисъл, разсеян.
— Чарли, хайде! Карай! — Оливър изръкопляска и всички отново се съсредоточиха върху мотора. Дрейк му показа как да го включи и какво да прави. Изненадващо, на Чарли му се получи ествествено. Децата ръкопляскаха, когато той завъртя мотора без усилие.
Дрейк изглеждаше впечатлен от него, което накара Чарли да се почувства по-висок. И така, той се прибра и веднага разказа на родителите си за фантастичния си ден в училище.
— Намерих приятели и Дрейк е най-готиният, мамо. Той ми позволи да карам мотора му; толкова съм добър в това. Мога ли да получа мотор за рождения си ден? — попита Чарли.
— Какво? Ходил си да караш мотор след училище? Ти луд ли си? Знаеш ли колко опасни могат да бъдат тези неща? Вече сънувам кошмари, когато съседът запали голямото си нещо. Не! Не можеш да имаш мотор! — скара се майка му.
Чарли погледна баща си, който имаше сериозно изражение.
— Къде карахте мотора? — той се зачуди.
— На бунището — отвърна тихо Чарли.
— Група 16-годишни бяха на бунщище и караха мотор? — продължи баща му, като челюстта му се движеше насам-натам. — Чарли, сине. Слушай, децата, които се мотаят по бунищата, не отиват никъде в живота. Те не са готините деца. Ще те отведат по грешния път. Искам да кажа, хубаво е, че имаш приятели в новото училище, но не трябваше да избираш престъпници.
— Те не са престъпници, татко! Просто карахме мотора на бащата на Дрейк и се мотаехме. Те ме харесват. Не ги съди така. — каза Чарли, без да осъзнава грешката си.
— Моторът на бащата на Дрейк? О! Тези деца са откраднали мотор и го карат наоколо, сякаш е нищо? — попита майка му, сочейки Чарли с пръст. — Слушай ме. Няма да ти позволя да станеш скитник. Не излизай повече с тези деца, Чарли.
— Вие съсипвате живота ми! — изкрещя той на родителите си, като удари с юмруци по масата и се втурна към стаята си.
***
Въпреки предупреждението на родителите си, Чарли не спря да излиза с Дрейк и бандата му. Просто беше по-дискретен в това отношение. Той каза на родителите си, че се е присъединил към клуба по шах, но това беше лъжа. Новите му приятели се забъркваха в какви ли не пакости, но Чарли се интересуваше само от това, че най-накрая има приятели.
За съжаление родителите му разбраха истината, след като им се обадиха от полицията. Те трябваше да го вземат от участъка, защото полицията го хвана с още няколко души да крадат от магазин за бонбони. Чарли не беше взел нищо, но технически „пазеше“.
— Нищо не съм направил! — Чарли изхленчи на задната седалка на колата.
— Може би не, Чарли. Но помагачеството и съучастничеството също е престъпление. — обърна се майка му на пътническата седалка и го погледна с отчаяни очи. — Казахме ти да не се закачаш с тези хулигани! И все пак го направи! Излъга за шах клуба!
Чарли скръсти ръце.
— Не разбираш. Аз… не знаех какво планират. — измърмори той, замълчавайки.
— Чарли — каза баща му, гледайки го през огледалото за обратно виждане. — Синко, децата, с които общуваш, могат да те съборят. Знам, че да имаш приятели е важно, особено след всичко. Но децата, които искат да крадат неща, не влияят добре. Кражбата никога не е добра, Чарли.
— Бяха само бонбони. — промърмори той.
— Дори бонбони. Някой е построил този магазин с пот и сълзи; вие просто сте му стрували пари. Плюс това, арестуването може да навреди на шансовете ти в колежа. Този път ви се размина леко, но полицията няма да е толкова снизходителна следващия път. — баща му въздъхна. — Ние не можем да контролираме какво правиш в училище. Трябва да осъзнаеш, че тези деца изобщо не са готини.
Чарли не каза нищо повече и също мълчеше по време на вечерята. Родителите му го затвориха за две седмици. Трябваше незабавно да се прибира от училище или сами щяха да извикат полиция. Той обаче реши да се измъкне на четвъртия ден от “присъдата си в затвора”.
— Чарли! Мой човек! Върна се от затвора! — Дрейк поздрави и останалите също го аплодираха.
— Да, съжалявам. Така или иначе трябваше да се измъкна. Трябва да се върна, преди баща ми да излезе от работа. Но не можех да остана повече в стаята си. — обясни Чарли, потупвайки Дрейк по рамото. — О, пак си взел мотора.
— Да, току-що видях този страхотен трик в Youtube. Ето, записвай. Пристигна тук точно навреме. — каза Дрейк, извади телефона си от джоба си и го даде на Чарли.
Той започнал да снима, докато приятелят му се качи на мотора, даваше обороти на двигателя и бързо потегли.
Всички изтичаха след него от бунището на улицата. За щастие наоколо нямаше коли. Дрейк направи опасен завой, но момчетата извикаха, когато той бързо се върна при тях. Тогава се случи най-лошото. Едно момиче караше велосипед перпендикулярно на пътя и Дрейк нямаше време да спре.
От удара тя излетяла, кацна на цимента и ударила главата си в тротоара. Всички гледаха с ужас. Дрейк също падна от мотора, но не беше толкова лошо.
— Боже мой! — извика Оливър. — Това е Дейзи, дъщерята на Големия Брус!
Чарли видя как всичките му приятели се хвърлят ужасени към момичето и ги последва. Тя беше в безсъзнание и той се страхуваше от най-лошото.
— Трябва да се обадим на 911! — каза той. Останалите се втренчиха в него за секунда и погледнаха Дрейк.
— Ти луд ли си? Не! Бягай! Бягай! Да се махаме! Брус не може да разбере, че съм направил това. Баща ми също не може да разбере! — каза Дрейк, като се втурна към мотора и се качи.
— Не! Не можете да я оставите тук. Трябва да й помогнем! Дрейк! — извика Чарли, отчаяно искайки приятелят му да види причина.
— Тръгваме, Чарли. Точно сега. — твърдо каза Дрейк. Но Чарли остана на своето, не му позволи да мине с мотора. — Ако не избягаш веднага, ще те унищожа. Ще обвиня теб за всичко и нещата в училище няма да са добри, Чарли.
— Няма да си тръгна — скръсти ръце Чарли, изпитвайки гняв и разочарование. Дрейк се беше превърнал в такъв герой за него, но в момента всичко, което виждаше, беше страхливец.
— Тя не е нищо, Чарли. Тя е аутист. Дори няма да може да каже. Трябва да ме изслушаш. — каза Дрейк умолително.
Но Чарли не искаше да помръдне.
— Трябва да я закараме в болницата.
— Не трябва да правя нищо! — каза Дрейк с пламнали очи и изпотено чело. Той накара мотора си да се движи и Чарли трябваше да се махне от пътя или рискуваше да бъде наранен.
— Ти си страхливец, Дрейк! — извика Чарли.
— Ако се забъркаш с ченгетата, ще те накарам да си платиш! — Дрейк пляскаше в отговор, докато караше. Останалите 16-годишни вече бяха тръгнали, но момичето все още беше безпомощно на пътя. Чарли нямаше избор. Знаеше, че трябва да постъпи правилно.
Затова той сграбчи Дейзи, както можеше, което не беше лесно, тъй като беше висока за 12-годишно дете, качи я на гърба си и хукна към най-близката болница. Спешният персонал се погрижи за Дейзи и попита Чарли какво се е случило.
Той се отвори напълно и от болницата повика полиция. Чарли не се страхуваше от Дрейк или че ще бъде обвинен, защото в цялата суматоха неговият „готин“ приятел беше забравил, че даде на Чарли телефона си и е записал всичко.
След катастрофата Чарли го сложи в джоба си, без да спира видеото, така че дори разговорът с Дрейк беше заснет. Той даде телефона на полицията и се прибра вкъщи, след като сестрите му казаха, че Дейзи ще се оправи и баща й е на път.
Той все пак се вмъкна в къщата си през прозореца и обмисляше как да каже на родителите си какво се е случило. Не беше сигурен какво да каже или как да се извини. Той обаче беше сигурен в едно: никога повече няма да бъде около Дрейк или неговите приятели.
Баща му беше прав. Изобщо не бяха “готини”.
Той обаче нямаше възможност да каже нищо тази нощ, защото не осъзна колко е уморен от всичко и заспа дълбоко.
***
Чарли скочи от леглото си от страх и си помисли, че е сънувал кошмар, но не можеше да си спомни нищо. Страхът му обаче нямаше нищо общо със сънищата му. Къщата му почти се тресеше от грохота на няколко двигателя и той знаеше какъв е този шум.
Тийнейджърът надникна през прозореца си и забеляза повече от 20 мъже пред дома си с мотори, които все още работеха. Големият Брус беше отпред и Чарли видя майка си да излиза от къщата и да се приближава до него.
— Господи — промърмори Чарли. След няколко минути майка му се обърна и бързо влезе в къщата.
— Чарли! Чакат те! Излез, веднага! — извика тя пред вратата на спалнята му.
— Какво?
— Мотористите са тук. Хайде!
Чарли дори нямаше нужда да се облича. Беше заспал в дрехите си. Той бавно излезе от стаята си и се втренчи в майка си.
— Защо са тук? — измърмори той.
— Мисля, че знаеш — каза майка му и скръсти ръце. Но тя не беше ядосана.
Той не знаеше какво да мисли, така че просто излезе и се изкефи на високите мотоциклетисти отпред. Смътно си спомни какво каза Дрейк за това как Големият Брус може да види в душата ти, и Чарли почувства същото. Големият мъж се пресегна неочаквано, сграбчвайки ръката на Чарли със здрава хватка. Тийнейджърът нямаше представа какво ще направи този мъж, но нямаше да е красиво.
— Чарли! Най-накрая! — каза Големият Брус и се усмихна. Той придърпа момчето в големите си ръце и го прегърна силно. — Благодаря ти, синко! Ти помогна на дъщеря ми! Благодаря ти! И аз видях видеото. Да се противопоставиш на приятелите си, особено на онези, които искат да бъдат лоши момчета, е трудно. Но ти си смел, хлапе. Уважавам това.
Чарли сви рамене, все още плах.
— Това беше правилното нещо.
— Да, така беше. Но чух, че обичаш мотори. Е, искаш ли да останеш с нас днес? — предложи Големият Брус с усмивка.
Чарли отново погледна майка си и баща си, които стояха на прага и наблюдаваха всичко. Сигурно някой им е казал.
— Мога ли? — попита ги той.
— Отивай! — каза майка му.
Чарли скочи на мотора на Брус и се задържа. Този ден той научи повече от всякога и не можеше да повярва на неприятните слухове за този човек из града. Не беше страшен или убиец.
Той обичаше дъщеря си и след диагнозата й той и останалите от неговия мотоциклетен клуб решили да помогнат на други родители на деца с увреждания. Те бяха доброволци в местен център за деца със специални нужди и Чарли попита дали може и той да отиде с тях.
Големият Брус беше доволен. След обяда отидоха в болницата, където Дейзи се чувстваше по-добре и Чарли се срещна официално с нея. Тя му благодари и това най-после успокои съвестта на Чарли.
Онзи уикенд той отиде до центъра с Големия Брус и някои от момчетата. За негова изненада Дрейк беше там и миеше подовете за наказание. Той се взря в Чарли с извиване на горната си устна и Чарли знаеше, че училището ще бъде трудно от сега нататък. Но не му пукаше. Вече не искаше приятели като него.
— Баща му е един от най-близките ми приятели. Не знам защо това дете се оказа такова. — каза Брус на Чарли.
Когато Дейзи се подобри, тя ги придружи до центъра и Чарли разбра колко умна и мила е тя. Тя не се обиди на никого и искаше да помогне на други деца със специални нужди, доколкото е възможно.
В училище Чарли започва да излиза с някои от братята и сестрите на децата с увреждания от центъра и най-накрая се присъедини към клуба по шах. Дрейк и приятелите му понякога го подминаваха по коридорите и се опитваха да го сплашат, но Чарли се чувстваше над тях.
Не го интересуваше. Сега осъзна какво е страхотно. Това не беше група неудачници, които се опитваха да предизвикат проблеми и да се държат така, сякаш знаят всичко. Да си готин означаваше да си мил с другите. Големият Брус и неговият клуб му показаха това. Дейзи и новите му приятели бяха готини.
Може и да не е бунтар без кауза, но Чарли знаеше, че е недвусмислено готин.
