Богато момче се подиграва на бедно момиче, чиято майка мие тоалетни. Един ден той я обижда до крайност, за да съжалява по-късно, когато баща му го посещава изненадващо в училище.
Не всички от нас са имали късмета да преминат през училището, без да се сблъскат със своите хулигани. Понякога все още ни преследва, когато си спомним как са ни се подигравали заради различията ни.
Деветгодишният Сам се гордее с родителите си. Той ги обичаше толкова много и винаги се хвалеше колко са богати. Не че Сам беше чудовищно жесток, но понякога можеше да прекали.
Избираше деца, които не бяха от богати семейства, и им се присмиваше, за да се забавлява. Той и бандата му приятели им се подигравали, наричали ги с мръсни имена и се стараели тези деца да нямат приятели и да се прибират вкъщи разплакани.
Този път Сам решава да се подиграе със съученичката си Кели – момиче, чиято майка е чистачка в търговски център…
Кели е обичала майка си Грейс и е била наясно с трудностите ѝ. Когато Грейс е бременна, съпругът ѝ Джон я напуска, защото не е готов да носи каквато и да е отговорност. От този ден досега бедната Грейс работи усилено, за да отгледа сама дъщеря си.
Тя работеше на две места – едното като чистачка в местния парк, а другото като чистачка на тоалетни в търговски център. Въпреки тежките дни, тя желаела само най-доброто за Кели и я изпращала в добро училище.
Грейс вярвала, че Кели може да достигне големи висоти само ако е образована. Но тя малко знаела, че момичето ѝ скоро ще трябва да се справя с хулиганите в класа, които ѝ се подигравали заради работата на майка ѝ.
Един ден Сам пазарува с баща си Джейкъб в търговския център. Минаваше покрай секцията с детски дрехи, когато забеляза, че Кели разговаря с майка си пред тоалетната.
„Коя е тази дама с нея? Защо Кели говори с чистачката на тоалетната?“ – промърмори той и се промъкна зад стената, подслушвайки ги.
„Ето, скъпа. Имам само 3 долара. иди, вземи си сладолед“ – каза Грейс.
„Благодаря, мамо!“ – отвърна Кели и се изчерви с парите, без да забележи Сам.
„Мамо??!“ – възкликна Сам. Той нямаше представа, че майката на Кели е чистачка в търговския център. Вдигна вежди от щура идея и реши да се нахрани със страховете ѝ на следващия ден.
Следващата сутрин в класната стая била кошмар за бедната Кели. Децата започнали да хвърлят хартиени топчета по нея още щом влязла и започнали да ѝ се подиграват.
„Хей, вижте – бъдещата чистачка на тоалетните в нашето училище пристигна!“ вика Сам. „Иди да седнеш в ъгъла, далеч от всички нас. Не ти е тук мястото, защото миришеш.“
Децата избухнаха в смях. Кели се стресна и уплаши. Тя се огледа наоколо, докато съучениците ѝ се взираха в нея, презираха я и я наричаха с имена.
„В какво друго ще се превърне тя? Мултимилионерка? Майка ѝ мие тоалетни в мола, а Кели ще поеме след нея в бъдеще“ – засмя се Сам.
„Моля те, спри. Боли ме“ – извика Кели. „И не дразнете майка ми. Тя работи много усилено, за да ме отгледа“.
Но Сам все още не спираше. Учениците наобиколиха бедното момиче и продължиха да му се подиграват, с изключение на едно момче на име Крис.
Ден след ден Сам се подигравал на Кели винаги, когато имал възможност. Правел всичко, което му хрумвало, за да наруши спокойствието ѝ. Хвърлял по нея хартиени ракети и правел смешни рисунки на дъската как тя мие тоалетните. Но нищо от това не можеше да се сравни с онова, което той направи един ден.
Тази сутрин Кели се чувстваше подготвена да се изправи срещу хулиганите си. Тя влезе уверено в класната стая, само за да открие тоалетна хартия, залепена по бюрото и стола ѝ. Сам и приятелите му избухнаха в смях, докато Кели избяга разплакана.
„Стига! Момчета, дайте ѝ почивка“ – намеси се Крис. „Спрете да я дразните.“
„Занимавай се със собствените си работи“, изкрещя Сам. Знаейки колко лошо се отнасят съучениците му с Кели, Крис реши да сложи край на това. Той познаваше бащата на Сам, Джейкъб, тъй като беше негов семеен лекар, и се срещна с него същата вечер.
„Синът ми Сам се подиграва на бедните деца в класа? А аз си мислех, че е толкова дисциплиниран“, усъмнил се Джейкъб, когато Крис му разказал какво всъщност е отношението на Сам в клас.
„Не, д-р Кингсли. Сам манипулира всички да се подиграват на децата от бедните семейства. По-рано той е правил това с много деца, а сега Кели е негова мишена, откакто е открил, че майка ѝ е чистачка в мола“.
„О, разбирам. Добре, Крис. Благодаря ти, че ме информираш. Ще се погрижа за това веднага“, съгласи се Джейкъб, все още неспособен да повярва на това, което беше чул за сина си.
На следващия ден Сам и приятелите му решиха да се изгаврят с Кели по по-голям начин. Те закачиха на таблото за обяви ръчно изработена реклама, привличайки цялото негативно, саркастично внимание.
„Свържете се с Кели в четвърти клас, за да измие всичките ви тоалетни!!!“ – гласеше тя.
Целият коридор гръмна от смях, щом децата видяха Кели. Тя беше разтърсена и дълбоко наранена.
„Как смееш да ми правиш това, Сам? Ти не си никой, че да решава бъдещето ми. И престани да гледаш на другите отвисоко“, отвърна тя.
„Какво съм казал неправилно? Ти си добър само да чистиш тоалетни като майка си!“ – засмя се момчето, без да знае кой стои точно зад него. Това беше Джейкъб. Той беше чул всичко и чакаше да даде урок на разглезения си син.
„Стига толкова!!!“, изкрещя той. Гробна тишина изпълни коридора, когато уплашеният Сам се обърна и застана лице в лице с баща си. „Как смееш да се подиграваш с някого по този начин? Извини се на нея сега.“
„Но татко… какво правиш тук? Аз просто си играех…“
„Казах да се извиниш“ – поиска Джейкъб. Но Сам не искаше да се подчини толкова бързо, не и докато не му изкрещяха отново. „Не ме ли чу? Извини се пред нея незабавно.“
„Съжалявам“, каза Сам с нисък, смутен тон.
„И от днес повече никакви джобни пари“ – изсумтя Джейкъб. „Чуваш ли ме? Ще трябва да работиш за джобните си, ако искаш да ги получиш“.
Сам се стресна. „Работа? Но татко…“
„Да, ако искаш джобни пари, ще трябва да ги заслужиш. А това е просто – оставаш днес за половин час след училище и помагаш на чистача да измие всички тоалетни в началното училище. Ако не ме послушаш, тогава забрави за джобните си. Точка.“
След това Джейкъб говори с директора…
„Г-н Кингсли, не ви ли се струва, че това е малко прекалено? Може би бихме могли да го помолим да направи нещо друго като наказание, а не това?“ Директорът се вторачил в решението на Джейкъб. Но бащата отстояваше позицията си и настояваше, че това е единственият начин да научи сина си да не гледа отвисоко на другите.
„Той се подиграваше на бедното момиче само защото майка му чисти тоалетни. Искам той да разбере, че никоя работа не е голяма или малка и че всеки заслужава уважение“.
Джейкъб се върна следобед, за да провери дали Сам го е послушал. Момчето помогна на пазача си да измие тоалетните и да подреди училищната тоалетна. Беше имал тежък ден и беше ужасно изтощен. Въздъхна облекчено, предполагайки, че всичко е приключило, а всъщност не беше.
„Сам, имаш ли нещо против да се преместиш на задната седалка, защото миришеш след миене на тоалетни – каза Джейкъб умишлено, за да покаже на Сам колко го болят тези думи и да го вразуми.
„Но татко?“ – каза той разочаровано, а в очите му се появиха сълзи.
„Ами аз ли те нараних така, както ти нараняваше другите? Разбираш ли как си накарал да се почувстват толкова трудолюбиви хора, като си наранил чувствата им?“.
Сам се засрами от себе си. Той се опомни и осъзна грешката си.
„Сине, никога не гледай отвисоко на някого заради работата, която върши. Представи си колко ужасни щяха да бъдат условията ни на живот, ако нямаше чистачи. Научи се да уважаваш всеки и не съди за някого по парите в банката му, по външния му вид или по работата му.“
На следващия ден Сам се приближи до Кели и ѝ се извини за пореден път. Той застана пред целия клас и се извини на всички, които беше наранил по-рано. От този ден нататък Сам никога не се подиграваше с никого и осъзна, че хората заслужават уважение независимо от работата и финансовото им състояние.
