След дълъг и труден ден Мел се прибира у дома при две гладни деца, непочистена къща и лъжлив съпруг, който не знае, че Мел знае какво е правил. Вместо да ѝ помогне, Оуен продължава да се трупа в деня ѝ. Ще разкрие ли Мел истината?
Знаете ли, че когато се приберете от работа, последното нещо, което искате да видите, е мръсен дом? Само че получавате точно това – къща в пълен хаос.
Влязох в дома си с надеждата да намеря момичетата заети с домашните си, а Оуен да седи на масата с тях и да помага, където е необходимо.
“Слава богу, ти си у дома!” Лили, моята единадесетгодишна дъщеря, възкликна, като взе чантата ми от мен.
“Какво става?” Попитах веднага.
“Ема и аз умираме от глад!” – каза тя, въртейки очи. “Междувременно татко цял следобед гледа телевизия”.
“Какво?” Попитах, оглеждайки къщата, за да открия разхвърляните играчки на Ема. “Защо къщата е толкова разхвърляна?”
На заден план чух телевизора да гърми. Разбира се, Оуен седеше пред телевизора и се държеше така, сякаш нищо не се е случило.
“Ема изпадна в истерия, защото ѝ дадох мюсли” – каза Лили. “Знам, че не ги обича, но тя не искаше и кисело мляко”.
Ема беше на осем години и наистина вярваше в начина на живот на принцесата. Оуен, Лили и аз бяхме просто поданици, които живееха в света на дъщеря ми.
Лили висеше на ръката ми – винаги беше моя сянка.
“Хайде, нека поговоря с татко”, казах аз.
Във всекидневната Оуен се беше изтегнал на дивана, почти заспал.
“Оуен!” Извиках. “Какво става?”
“Какво имаш предвид?” – попита той, протягайки се. “Всичко е наред.”
“Децата са гладни, къщата е разхвърляна. Няма приготвена вечеря. Погледни колко е часът!”
Сега, не ме разбирайте погрешно – не очаквах от Оуен да направи всичко. Работех от вкъщи всеки втори ден и в тези дни имах всичко под контрол.
Оуен беше преподавател и макар че голяма част от лекциите му бяха онлайн, той отиваше в кампуса, когато се налагаше. В дните, в които работеше от вкъщи, той отговаряше за грижите за момичетата и вечерята, докато се прибера.
“Загубих представа за времето – каза Оуен овчедушно. “Ема цял следобед изпада в истерия и отказва да разсъждава с мен. Лили е груба. Тя искаше само да й помогнеш с домашните”.
“И аз имах тежък ден, Мел”, каза той. “Цял ден бях заклещен пред компютъра, но интернетът беше толкова бавен. Едва успях да завърша една лекция.”
Оуен продължи да се оплаква от деня си. Докато изброяваше нещата, които правеха деня му ужасен, той ставаше все по-оживен.
Той лъжеше за всичко и аз знаех, защото го бях виждал.
Но не исках да хвърлям бомбата върху него – не и пред Лили.
“Какво ще кажеш ти и Ема да приберете играчките, а ние с Лили да започнем вечерята?” Попитах.
Оуен въздъхна. Знаех, че иска да прави всичко друго, но не и това. Но не му давах голям избор.
“Ядосана ли си, мамо?” Лили ме попита, докато вадеше всички зеленчуци, които ми бяха необходими за пържене.
“Не, скъпа”, казах аз. “Във всеки случай не на теб и Ема.”
“Татко не беше вкъщи, когато дойдохме тук”, прошепна Лили. “Трябваше да чакаме на верандата.”
Защото това беше истина – знаех го.
След вечерята Оуен седеше срещу мен на плота и ядеше сладолед. Той отново започна да се оплаква от деня си.
Слушах го с половин уста, докато миех чиниите. Мислите ми бяха погълнати от откровението, което изгаряше дупка в сърцето ми.
По-рано същия ден се натъкнах на гледка, която завинаги щеше да промени брака ми. Оуен, мъжът, за когото се бях омъжила, когато бях на двадесет и две години, в интимна прегръдка с друга жена в града. Предполагаше се, че това ще бъде неговият ден вкъщи и с децата, но въпреки това той беше там – изгубен в прегръдките на друга жена.
“Видях те днес – изричам накрая, докато прибирам чиниите.
“Какво? Кога?” – попита той, по лицето му премина объркване, което бързо бе заменено от загриженост.
“Срещу офиса ми”, казах аз. “Не си бил сам, Оуен.”
“Ти ме проследи?” – попита той, като пусна лъжицата си на плота.
“Проследяващото устройство пипна, показвайки, че си бил наблизо”, казах честно.
Наистина инсталирахме приложения за проследяване на телефоните си преди месеци, когато заведохме момичетата в Дисниленд за рождения ден на Ема. Това беше предпазна мярка за сигурност, в случай че се разделим.
Все пак, когато някой от нас беше наблизо, се появяваше пинг.
“Мислех, че ще ме посрещнеш – може би ще ме изненадаш с момичетата или нещо на работа. Затова реших, че ще проследя пина и ще те изненадам веднага след това. И ти беше там.”
Оуен замръзна, а цветът от лицето му се изчерпа.
“Мел, мога да ти обясня – заекна той.
“Мел”, каза той. “Нека не правим това. Мога да обясня. Не е това, което си мислиш.”
Но аз не исках да чувам нито едно от извиненията му; от това, което бях видял, беше точно така, както си мислех.
Не исках да се занимавам с нищо от това. Образът на неговото предателство беше толкова ярък.
В крайна сметка Оуен излезе от кухнята, като влачеше краката си, докато вървеше.
След като опаковах обяда на момичетата за следващия ден, си легнах.
Оуен спеше и хъркаше шумно.
Чувствах се отблъскващо при вида му.
Помислих си как да обясня това на Лили и Ема.
Ема, без пристъпите на гняв, обичаше Оуен. Харесваше ѝ, че той се качва на пода и си играе с нея. Харесваше ѝ, че я гъделичка, докато по зачервеното ѝ лице не потекат сълзи.
Лили, от друга страна, щеше да бъде съсипана. Тя беше момиче на мама, но винаги очакваше Оуен да я защити. В някои отношения той беше нейният рицар в блестящи доспехи.
Сега всичко беше различно. Оуен беше избрал друга жена вместо нашето семейство.
Цяла нощ се мятах и въртях, несигурна какво ще направя по-нататък.
Просто знаех, че не искам да бъда повече с Оуен. Да го видя с друга жена беше променило чувствата ми към него.
На следващата сутрин Оуен беше приготвил кафе и препечен хляб и ме чакаше.
“Говори с мен”, каза Оуен. “Какво искаш да правиш?”
“Не знам”, казах честно.
И не знаех. В тази ситуация нямаше победа. Ако останех с Оуен, щях да бъда нещастна. Ако си тръгнех, децата ми щяха да се сблъскат с последствията от това.
