Нещата вървяха гладко за мен и съпруга ми, докато не родих дъщеря ни. Той вярваше, че не правя нищо по цял ден, докато той е на работа, затова реших да напусна дома си за една седмица, за да му докажа, че това изобщо не е вярно.
След като разбрах, че съм бременна, напуснах работа, за да се съсредоточа върху това да бъда майка и съпруга. Съпругът ми Дейв подкрепи решението ми и смяташе, че в дългосрочен план това ще бъде по-добре за детето ни.
За щастие имах лесна бременност без усложнения. Можех да се движа много, така че често отивах на пазар и се връщах вкъщи, за да сготвя нещо за съпруга си. По време на бременността доста рано се прояви и инстинктът ми за свиване на гнездо, така че още през втория триместър бях заредена с енергия да продължа да чистя дома ни през повечето време.
“Къщата ни никога не е изглеждала толкова добре, скъпи”, коментира веднъж съпругът ми. “Благодаря ти, че ни пазиш всичко”, каза той и ме целуна по бузата.
Усмихнах се, щастлива, че е оценил усилията ми. Продължих да правя това, докато родих в 39-ата седмица. Когато се появи дъщеря ми, тя се превърна в целия ми свят. Едно човешко същество разчиташе на мен за всичко – как можех да дам приоритет на нещо друго?
За съпруга ми аз просто бях мързелива. Той коментира колко разхвърляна е станала къщата и как от няколко дни ядем един и същи вид храна. “Нямам време да приготвям нещо ново всеки ден”, казах му. “Мариса плаче много и е бебе с колики. Тя има нужда от мен”, обяснявах аз.
Дейв поклати глава, мислейки, че лъжа. “Мариса може да остане в креватчето, докато ти се занимаваш с нещата в къщата – отвърна той. “Дори няма да отнеме толкова време!”
“Защо тогава не го опитате?” Изведнъж избухнах. “Опитвам се да направя всичко възможно, за да бъда страхотна майка на детето ни. Знаеш ли колко изтощително е да кърмиш на всеки два часа? А междувременно тя иска да бъде държана. Плаче всеки път, когато я слагам в креватчето. Аз буквално нямам време да правя нищо друго!”
“Какво се опитваш да кажеш?” – изстреля той. “Работя по цял ден, а се прибирам в неподдържана къща и храна, която съм претоплял от хладилника повече от два пъти. Как, по дяволите, да не съм разочарован от това? Престани да се криеш зад детето и просто си признай, че си мързелива съпруга”.
В този момент очите ми бяха пълни със сълзи. “Това ме нарани”, казах му и се отдалечих, за да вляза в стаята ни.
Как можеше да не осъзнае колко е трудно да отглеждаш сам дете? Да, той ни подкрепяше финансово, но почти не си беше вкъщи. И всеки път, когато си беше вкъщи, той почти не помагаше за бебето, освен когато трябваше да взема бърз душ или да използвам банята.
В този момент осъзнах, че съпругът ми никога няма да разбере нещата от моята гледна точка, ако не му покажа през какво ми се налага да преминавам ежедневно. Един уикенд оставих Мариса с Дейв. Тя беше заспала върху него и аз използвах това като сигнал да сляза по стълбите.
В кухнята му оставих бележка, която гласеше: “Отивам на почивка и ще се върна след една седмица. Млякото на Мариса е в хладилника”.
Изключих телефона си, взех чантата си и си тръгнах. Резервирах пътуване до плажа и прекарах цяла седмица, правейки неща за себе си, които не бях правила от дълго време.
Когато Дейв разбра, че ме няма, той се втурна надолу по стълбите и намери бележката ми. Беше едновременно шокиран и ядосан.
Свекърва ми беше бясна. “Как може тази жена да е толкова безотговорна! Работата на жената е да възпитава децата си, а не на мъжа! Ако не може да понесе отглеждането на едно дете и поддържането на реда в къщата, тогава не бива да се омъжва” – каза тя.
Той нямал друг избор, освен да се грижи сам за Мариса, тъй като в толкова кратък срок нямало бавачка или детегледачка. През уикенда той не осъзнаваше колко трудно е да се грижиш за дете. Сменял ѝ памперси, къпел я, хранел я, оригвал я и още толкова много други неща.
“Аз се справям!” – изкрещя той в един момент. “Просто се прибери вече у дома”, молеше той никого конкретно.
Наблюдавах как изглежда къщата от бебешките монитори на дъщеря ми из къщата и виждах, че Дейв няма време да измие чиниите или да приготви храната. Той поръчваше храна всеки ден.
През тази седмица му се налага да жонглира сам с работата и отглеждането на Мариса. В сряда вече не издържал и се обадил на майка си. “Мамо”, извика той по телефона. “Джейми замина на почивка, като остави само една бележка. Можеш ли да ми помогнеш? Не съм спал от няколко дни!” – оплаква се той.
Свекърва ми беше вбесена. “Как може тази жена да е толкова безотговорна!” Чух я да крещи от бебефона. “Работата на жената е да отглежда децата си, а не на мъжа! Ако не може да се справи с отглеждането на едно дете и поддържането на реда в къщата, тогава не бива да се омъжва”, каза тя.
Подиграх се, като я чух да говори. За мен тя нямаше право да ме обвинява в безотговорност – тя си имаше бавачки, които да отглеждат децата ѝ! Ние с Дейв нямахме пари, за да си позволим този лукс.
Когато се прибрах вкъщи, Дейв ми се извини и разбра, че съм имала нужда и съм заслужавала тази ваканция. “Съжалявам, скъпа – каза той с искрен тон.
“Ти преживяваш толкова много неща за един ден, а аз все още изисквах неща от теб. Съжалявам, моля те да ми простиш. Обещавам да стана по-присъстващ родител и да споделям отговорностите с теб. Ти и Мариса заслужавате това и много повече”, добави той, като ме прегърна силно.
Притеснена съм от това, което свекърва ми каза за мен, и исках да чуя от хора, които са преминали през същото. Трябва ли жената да отговаря единствено за отглеждането на децата си и поддържането на реда в къщата, или нещата трябва да се разпределят поравно между съпрузите?
