Тина вярваше, че живее щастливо, след като се омъжи за любимият си от гимназията. Въпреки това, след като е изгонена от съпруга си и отглежда сина си сама, по-късно разбира колко тежки са последствията от нашите действия.
Една екстравагантна традиционна бяла сватба винаги е била мечтата на Тина. За съжаление случаят не беше такъв, когато тя избяга с любимия си от гимназията, Ричард, на крехката възраст от 18 години.
Ричард беше от доста богато семейство и идеята за бягство изглеждаше донякъде своеволна на Тина. В сърцето си обаче тя беше просто щастлива, че се омъжва за мъжа, когото обича. Богатият произход на Ричард никога не е бил нейн интерес; тя искрено обичаше Ричард.
След няколко месеца заедно Тина забременя. Въпреки че никога не бяха обсъждали да имат деца, Тина беше на седмото небе от разкритието и нямаше търпение да каже на съпруга си.
— Какво имаш предвид, че си бременна? — попита развълнуван Ричард.
— Мислех, че ще бъдеш по-развълнуван. Знам, че не сме планирали това, но знам колко семеен човек си. Ще бъдеш невероятен баща. — успокои го Тина.
— Семеен мъж? Единствената причина да сме заедно е, за да мога да получа малко пространство от семейството, което вече имам! Как можа да ми причиниш това? — Ричард излая.
Тина беше напълно изненадана от думите на Ричардс.
— Показва ли истинското си лице? — мислеше си тя. — Не, не моят Ричард! — заключи.
Тина се убеди, че той се нуждае от малко повече време, за да обработи всичко и че тя ще трябва да бъде търпелива.
На следващия ден Ричард се върна вкъщи пиян и неочаквано изгони Тина от апартамента им.
— Махай се, Тина! Ако те видя отново тук, ще имаме проблем! — каза й той.
Тина не се бори с него, а просто си тръгна, мислейки, че Ричард ще се опомни по-късно. Тя отиде в апартамента няколко дни по-късно, само за да открие, че Ричард е сменил ключалките. След това тя се обади на родителите на Ричард и разгръщащият се разговор остави Тина разбита.
— Здравейте, господинн и госпожо Тини. Опитвах се да се свържа с Ричард. Наскоро… — Тина се опита да обясни, преди да бъде грубо прекъсната.
— Как смеете, млада госпожице! Обаждате се след всичко, което причинихте на нашия Ричи! — каза г-жа Тини.
— Аз? Съжалявам, не съм сигурна, че разбирам. Моля… Не знам какво сте чула, но нека ви обясня… — Тина се опита да обясни, преди да бъде прекъсната отново.
— Чували сме за всичко това! Как си му изневерила и си забременяла с детето на друг мъж! Никога повече не се обаждай тук, или ще те съдим! — сопна се госпожа Тини.
Точно в този момент за Тина беше ясно като бял ден; тя и нейното неродено дете бяха сами.
Минаха години и Тина се зае да отгледа детето си с останалата любов и сила. Синът й Грег я улесни. Докато тя се бореше да свързва двата края, осъзнаването на проблемите от страна Грег и нетърпението му да помогне и да се намеси свали донякъде тежестта от Тина.
Тина винаги е била прозрачна със сина си за това, което се е случило между баща му и нея. Грег беше благодарен на майка си за всичките й усилия и работеше ръка за ръка с майка си, за да сложи храна на масата. Едва на 15 години Грег започна работа в местния голф клуб.
Въпреки че беше започнал да работи от ранна възраст, той никога не позволяваше това да попречи на обучението му. Грег никога не е бил най-умният в часовете, но беше възприел невероятна работна етика. В крайна сметка завърши гимназия с отличие и малко след това започна бизнес с парите, които беше спестил от работата си.
Тина беше изключително горда с мъжа, в който се превърна Грег. Тя обаче се тревожеше за гнева, който Грег беше започнал да таи към отчуждения си баща.
Грег никога не говореше много, но всеки път, когато баща му или самата идея за бащинство се появяваха в разговор, Тина не можеше да не забележи възмутения блясък в очите на сина си.
С напредването на годините бизнесът на Грег се разрастна, като с всеки изминал ден ставаше все по-добър. В крайна сметка той стана доста богат. Дори нае майка си в един от основните им офиси. Само на 26 години Грег беше един от най-успешните хора под 30 години в своя град.
Един ден Грег реши, че е време да посети стареца си. Той следеше движенията му известно време.
Грег спря близо до алеята на Ричард с ръка, здраво стиснала бейзболната бухалка на пътническата седалка. Тепърва трябваше да научи какво ще прави, щом го срещне. Но гневът пламна толкова яростно в него, че бухалката със сигурност щеше да се използва, въпреки че не беше съвсем сигурен какви са намеренията му. Каквито и да бяха, не бяха добри.
Докато седеше в колата си, обмисляйки къде ще го отведат следващите няколко стъпки от дългото му пътуване, той видя нещо, което щеше да го разтърси до дъното.
Грег никога не е бил агресивен мъж или дете, но той бе лекувал този конкретен белег толкова дълго, че нито за секунда не беше обмислял възможността той наистина да заздравее.
Цялата болка, която бе подхранвал през годините, му каза, че Ричард заслужава каквото и да е в края на тази бейзболна бухалка. Но когато видя баща си да излиза да изхвърли боклука, крехък и в дрипи, той осъзна собствената му гибел.
В този момент Грег осъзна колко далеч и ниско го беше отвело търсенето на отмъщение. Този ужасен човек, който почти беше унищожил него и майка му, със сигурност вече не съществуваше. И дори да беше някъде там, струваше ли си всичко, за което бе работил неуморно?
Грег забеляза табелата „продава се“ в двора на Ричард и реши да остави бухалката и да вдигне телефона си. Той се обади на номера на таблото и заключил, че Ричард е задлъжнял и къщата му е конфискувана, за да се продаде и покрие заемите му.
Грег веднага напусна имота на Ричард с благодарно и ясно съзнание, че не е направил това, което може би е било най-голямата грешка в живота му. Той купи къщата на Ричард малко след това.
Няколко дни по-късно Ричард се срещна с купувача, за да финализира продажбата. Сърцето му се сви, когато влезе в офиса на агента по недвижими имоти и завари Тина и сина й да го чакат.
Ричард нямаше думи, не че щяха да му направят голяма услуга. Миг след като влезе в стаята, Грег обяви кой е и му каза да освободи имота.
— Ако те видя отново, ще имаме проблем! — каза Грег.
Думите се задържаха в главата на Тина, докато гледаше как Ричард си тръгва засрамен по същия начин, по който го правеше през всички тези години.
— Какви са шансовете? — мислеше тя.
