Съпругът ми Ричард е любовта на живота ми – любящ, нежен, надежден и отговорен. Срещахме се в продължение на две прекрасни години, като завързахме връзката си на 26-годишна възраст. Пътуването ни приличаше на приказка, тъй като старателно планирахме бъдещето си, изпълнено с мечти за деца и дом, който да наречем свой.
След това той внезапно изчезна. Като мимолетен мираж Ричард изчезна, без да остави следа. Сирак без семейни връзки, внезапното му отсъствие шокира не само мен, но и приятелите му. Притеснена, че му се е случило нещо ужасно, потърсих помощта на полицията. За съжаление, разследванията им не дадоха резултат. Минаха години, белязани от неумолимо очакване на деня, в който той ще почука на вратата ни и ще се върне у дома.
Въпреки че бях заобиколена от други мъже, чийто интерес беше осезаем, не можех да се накарам да забравя Ричи. Приятелите ми ме окуражаваха да изследвам нови възможности, а Джейк, скъп приятел, оставаше постоянен източник на подкрепа. Знаех, че той се грижи за мен, и аз се чувствах по същия начин. Въпреки това винаги се прокрадваше чувство за вина, когато ми хрумваше идеята да продължа напред.
Без да се интересувам от други мъже, насочих вниманието си към изграждането на успешна кариера в областта на инженерните науки. Наскоро едно работно пътуване ме отведе в друга част на страната, включващо срещи, пазаруване и полет рано сутринта в понеделник. В желанието си да намеря утеха, в неделя посетих местна църковна служба – ритуал, който напомняше за рутината ми у дома.
Когато службата приключи, се насочих към изхода, но сърцето ми се сви при звука на познат глас. Чувствах се така, сякаш полудявам. Обърнах се и видях един висок мъж. Разпознах този гръб. Разпознах този смях. Той се обърна и очите му се разшириха, сякаш виждаше призрак. Същото се случи и с мен. Това беше той. Без съмнения. Дъхът ми застина в гърдите.
“Скъпа, добре ли си? Идваме ли?” – попита жената до него.
“Да, ти върви. Исках само да кажа “Здравей” на господин Дженкинс”.
“Добре, чакам те в колата”, отвърна тя, преди да си тръгне. Ричард се приближи до мен, стиснал здраво раменете ми, докато шепнеше: “Не тук. Ще се видим след час в кафене “Том”, Ривър Стрийт, 6.
С тези загадъчни думи той си тръгна. В захлас се озовах в посоченото кафене. Той дойде след час и започна да бълнува. “Знам, че искаш обяснение. Определено ти го дължа.” И започна разказа си, като ме караше да се чувствам все по-зле и по-зле.
Преди мен той е имал любима от гимназията, любовта на живота си. След седем години заедно тя внезапно прекрати връзката им. Съкрушен, но издръжлив, Ричард продължи напред, като в крайна сметка пресече пътя си с мен. Брачният ни живот изглеждаше перфектен, докато тя не се появи отново, признавайки любовта си и търсейки прошка. В този момент той осъзна, че сърцето му все още принадлежи на нея. Откровението ме връхлетя като приливна вълна, която удави годините, прекарани във вярно очакване. Това беше жалка история; в мен набъбна гняв, насочен към него и към самата мен.
“Знаеш ли, че не съм се омъжила повторно и не съм те чакала през всичките тези години?” “Не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не.
Задуших се в думите, смесица от неверие и ярост. Очите му се присвиха, отразявайки момента, в който се запознахме в църквата.
“Какво? Не… Не си могла.”
“Не можех.”
Болката в гърдите ми заплашваше да ме задуши. Излязох навън, за да си поема дъх, а Ричард ме последва и коленичи до мен. “Съжалявам, Анна.” Но аз си тръгнах, както и той, без да кажа нито дума.
През следващите седмици все пак щях да намеря прошка за Ричард и да се обадя на Джейк, като го поканя най-накрая да излезем.
