Възрастен мъж се притичва на помощ на самотна майка, когато колелото на количката на бебето й пада. Дни по-късно той се озовава на борда на частен самолет на път за тропическа дестинация.
Джоузеф Бенджамин имаше малко мечти. На 72, овдовелият баща на две деца знаеше какво му предлага животът всеки божи ден. Стана, когато слънцето изгря, и отиде с велосипед до пекарната за пресни хлебчета.
След това щеше да се върне с колелото, да закуси, да свърши някои задължения и да изчака обяда. Следобедите той обикаляше из малката си работилница и се занимаваше с изобретенията си до вечеря, след което си лягаше до залез слънце. Животът винаги беше един и същ, докато не срещна Ейприл и Ема.
Този ден започна с това, че Джо караше колелото си към пекарната, но по пътя видя млада жена в сив анцуг да се бори със старомодна неудобна количка.
Едно от колелата на количката беше паднало и жената сякаш се опитваше да го бутне обратно на мястото му, докато бебето й виеше в знак на протест в изкривената количка.
— Извинете ме — каза нежно Джо. — Имате ли нужда от помощ?
Жената вдигна очи и Джо видя сълзи в очите й.
— Да — каза тя. — Мисля че да! — Тогава, за неудобство на Джо, тя започна да плаче.
— Моля те, не плачи — каза Джо, потупвайки неловко жената по рамото. — Скоро ще оправим всичко!
— Толкова съм глупава. — изхлипа жената. — Не трябваше да изнасям тази стара количка, но… Тя е била моя, когато съм била бебе, разбирате ли…
— Това е хубаво! — каза Джо. — Събрах всички стари играчки на децата си и внуците ми ги обожават!
Жената се усмихна и каза:
— Да! Пазя всичките си стари детски книжки и играчки! Но не мислех, че количката е толкова нестабилна. Беше на тавана на старата къща на родителите ми и ме обзе носталгия.
— Да видим какво можем да направим. — каза Джо. Той извади малкия си комплект инструменти от багажника на велосипеда и коленичи до количката.
— Аха! Не е счупен! Единият държач е разхлабен; затова е изскочило.
Джо поигра малко с колелото, след което каза:
— Най-добре извадете бебето; колелото може леко да се разклати, когато се върне обратно на мястото си.
Жената вдигна бебето и наблюдаваше тревожно как Джо бутна колелото обратно, където му беше мястото.
— Ето — извика Джо. — Готово е!
Жената се усмихваше щастливо, докато гушкаше бебето си.
— Благодаря ви — извика тя. — Вие сте рицар в блестящи доспехи! Спасихте първия ми ден обратно в Шайен от пълна катастрофа!
— Къде живеехте? — попита Джо.
— Бях в колеж в Калифорния. — каза жената.
— Късметлийка си; никога не съм бил в Калифорния или където и да било! Никога не съм виждал океана. — коментира Джо.
— Калифорния е прекрасна. — каза жената. — Но искам дъщеря ми да расте в стария ми дом.
— Иска ми се децата ми да чувстват същото. — въздъхна Джо. — Понякога минават години, без да видя тях или внуците. Как се казва малкото ти момиче?
— Ема — каза жената. — А аз съм Ейприл!
— Аз съм Джо — каза той, ръкувайки се с нея. — Родителите ти са късметлии!
Очите на Ейприл отново се напълниха със сълзи.
— Те починаха преди година. — обясни тя. — И много ми липсват!
— Слушай, Ейприл. — каза Джо. — Какво ще кажеш ти и Ема да пиете кафе с един старец?
Джо заведе Ейприл и Ема в любимото си кафене отсреща. Двамата разговаряха, докато Ема лежеше в количката си и си играеше с пръстите на краката си.
— Хей, Джо. — каза Ейприл. — Ема и аз заминаваме на малко пътешествие утре, така че какво ще кажеш да се присъединиш към нас?
Джо с радост прие поканата, така че Ейприл уреди да го вземе от дома му рано на следващата сутрин. Той чакаше на верандата, когато спря голяма черна кола, управлявана от шофьор.
Беше колата на Ейприл! Джо беше зашеметен.
— Еха! — каза. — Това е страхотна кола! Но къде отиваме?
Ейприл, която носеше голяма шапка, се ухили.
— Изненада е! — И каква изненада се оказа. Колата ги откара до летището и право на пистата.
— Хайде, Джо. — каза Ейприл. — Излез! — Джо го направи и изпита най-невероятното чувство в живота си, когато видя красив, елегантен частен самолет да рулира към тях.
— Какво става? — Джо извика разтревожен.
— Отиваме на плажа! — каза Ейприл с голяма усмивка. — Ще видиш океана!
Джо се качи на самолета. Той не можеше да повярва!
— Аз летя! — извика той. — Виждайки океана! Не мога да повярвам!
— Исках да те изненадам. — каза Ейприл. — Защото ти беше прекрасна изненада. Много малко хора си правят труда да спрат и да помогнат на майка в беда, Джо. Ти си джентълмен и заслужаваш прекрасни неща!
Както се оказа, Ейприл беше наследила компанията за чартърни полети от родителите си и винаги имаше самолет на разположение. От този момент нататък Джо стана постоянен гост на Ейприл и дядо на малката Ема.
