Една възрастна дама открива, че снаха ѝ не е тази, за която я мисли, след като чува мелодията на телефона си. Това я подтиква да я лиши от наследство и да я извади от завещанието си.
Госпожа Кембъл е богата жена, която някога е притежавала голям бизнес заедно с покойния си съпруг. Живеела е в голямо луксозно имение, оценено на два милиона долара, и е предала бизнеса на сина си Джеймс.
Джеймс беше женен за млада жена на име Стейси и заедно имаха дъщеря на име Анди. Оттогава насам госпожа Кембъл се беше срещала със Стейси само няколко пъти, тъй като тя рядко посещаваше имението и не полагаше усилия да поддържа връзка с нея.
Тъй като Джеймс и Стейси рядко посещаваха госпожа Кембъл, тя се радваше на компанията на едно очарователно куче на име Пепър. Той винаги я следваше, където и да отидеше. Тя много обичаше кучето си и се отнасяше към него като към част от семейството.
Един ден Джеймс трагично загива при инцидент. И госпожа Кембъл, и Стейси били съкрушени, изцъклили очи на погребението му, докато скърбели за внезапната му кончина.
Нощем госпожа Кембъл се оказваше, че плаче, само за да бъде успокоена от Пепър, който се сгушваше до нея в леглото. “О, как ми липсва моят син, Пепър”, казваше тя, преди да се разплаче и да заспи.
Госпожа Кембъл съжаляваше снаха си, особено защото Джеймс беше оставил и Анди, едногодишната им дъщеря. За да им помогне да се справят, госпожа Кембъл реши да прехвърли бизнеса на Джеймс на името на Стейси.
Изведнъж тя забелязала, че Стейси започнала да я посещава по-често. “Не знам какво да правя сега, когато Джеймс не е тук, мамо”, казваше ѝ Стейси разплакана.
Госпожа Кембъл не знаела, че Стейси се зарадвала, когато разбрала, че вече притежава бизнес за няколко милиона долара. “Аз съм богата!” – каза си тя, докато един ден беше сама вкъщи с Анди.
Оттогава тя започнала да се среща със свекърва си малко повече, правела ѝ компания и я обсипвала със случайни подаръци. Станала по-привързана, като винаги наричала госпожа Кембъл “мамо” и я прегръщала и целувала.
Госпожа Кембъл винаги е обичала да бъде сред други хора, затова се зарадва, когато Стейси и Анди започнаха да я посещават по-често. Въпреки че й липсваха покойният й съпруг и син, тя беше доволна, че има Стейси и Анди до себе си до края на живота си.
Един ден Стейси поиска от госпожа Кембъл да организира голям рожден ден на Анди в имението, тъй като тя навърши две години. Госпожа Кембъл с удоволствие се съгласи, като похарчи много за храната, декорацията и подаръците за своята любима внучка.
През това време стара съученичка на г-жа Кембъл разкрива, че 74-годишната ѝ най-добра приятелка Рут е в болница и се бори с болест. В миналото тя обикновено се отправяла направо към Рут всеки път, когато жената имала проблем. Този път обаче тя казала на съученичката си, че е заета.
“Съжалявам, скъпа. Няма да мога да посетя Рут в болницата. Планирам нещо много важно за внучката ми, така че съм доста заета”, казва тя на приятелката си по телефона.
Когато най-сетне дойде денят за рождения ден на Анди, госпожа Кембъл с радост видя, че всички гости се забавляват. Повечето от тях бяха приятели на Стейси и техните деца, но госпожа Кембъл нямаше нищо против – единственото, което трябваше да види, беше как снаха ѝ и внучката ѝ се забавляват.
В края на партито Стейси осъзна, че е изгубила телефона си. Тя помоли персонала да ѝ помогне да го намери, но госпожа Кембъл я чу, затова реши да ѝ се обади.
Госпожа Кембъл обикаля градината с надеждата да чуе телефона на Стейси да звъни. В крайна сметка тя започна да чува звука на гаден кучешки лай.
Тя намерила телефона и разбрала, че лаещото куче е мелодията на Стейси. Тя вдигна телефона и видя, че на екрана мига името на обаждащия се – “чудовище в закона”.
Разстроена и с разбито сърце, че открива какво всъщност мисли Стейси за нея, госпожа Кембъл остави телефона там, където го намери, и се отправи към спалнята си. Тя реши да не се изправя срещу Стейси за това, което е открила, заради Анди. Вместо това тя имаше друг план.
Докато беше сама в спалнята си, госпожа Кембъл бавно осъзна истинските намерения на Стейси. Поглеждайки назад, Стейси й обърна повече внимание едва след като й предаде бизнеса. Всъщност тя никога не е имала намерение да се сближава с нея, единственото, което е искала, е наследството на госпожа Кембъл.
“Тя иска само моите пари и тази къща”, мислеше си госпожа Кембъл.
На следващия ден госпожа Кембъл решила да се обади на адвоката си, за да промени завещанието си. Тя отстранила снаха си от него и оставила всичко на внучката си Анди. “Моля, уверете се, че Анди ще получи наследството си едва когато навърши пълнолетие и че само тя може да го използва, а не майка ѝ”, уточни тя на адвоката си.
По същия начин госпожа Кембъл осъзна, че е пренебрегнала приятелката си Рут, когато е имала най-голяма нужда от нея, затова я посети още същия ден. Рут се борела да плати болничните си сметки, затова тя също помогнала да се плати лечението ѝ.
“Когато излезеш оттук, Рут, ще отидем да хапнем в любимия ни ресторант. Така че побързай и се съсредоточи върху това да оздравееш. Все още имаме много време да се наслаждаваме на живота си”, каза тя на приятелката си, която се усмихваше от болничното си легло.
За да отдаде почит на Пепър, който ѝ е верен от първия ден, г-жа Кембъл реши да дари и част от парите си за създаването на приют за кучета, който нарече на името на покойния си съпруг и син. “Сега винаги ще ви помним с добрите ви дела и доброта”, каза тя, когато един ден ги посети в гробището.
