Джаред беше готвач-чудо с най-добри постижения, но и с нездраво его. След като се сблъсква с бездомник, който знае много повече за него, отколкото би искал, готвачът от световна класа се сблъсква със сладкия вкус на смирението.
— Сега повечето от вас вече знаят защо съм тук. Но за тези, които не знаят, позволете ми да обясня… Скоро ще отворя нов ресторант. И ще избера най-добрия от вас да го оглави.
Алекс обяви това, докато стоеше пред екипа си от сервитьори, готвачи и администратори в празния луксозен ресторант. Целият персонал гледаше шефа си в тревожно очакване.
Всички, освен един. Джаред, красивото кулинарно чудо, се облегна небрежно на стената със самодоволна усмивка.
— Вече избрах моя най-добър готвач, Джаред, за главен готвач на новото заведение. Така че, моля, нека му дадем заслужени аплодисменти — продължи Алекс.
Персоналът аплодира Джаред с престорени усмивки на прикрито негодувание. Джаред се огледа със самодоволен поглед — той вече знаеше, че ще получи позицията.
По-късно същата вечер Алекс организира парти в ресторанта в чест на Джаред. Ако зависеше от тях, повечето от персонала никога нямаше да участват. Екипът не се разбираше с Джаред, защото той беше нарцистичен и имаше увереност, която граничеше с арогантност.
За тяхно съжаление никой не можеше да постави под въпрос уменията и способностите му в кухнята. Джаред беше невероятно талантлив и всички обичаха готвенето му. Той стана най-добрият в класа си в кулинарното училище, измествайки всички, които бяха дошли преди него. Това по-късно му осигури стаж в ресторант във Франция. Останалото, както се казва, е история.
— За Джаред! — Алекс се развесели.
— За Джаред! — крещеше персоналът, докато вдигаше чашите си с шампанско.
Джаред не беше сляп за недоволството на екипа си или злобния шепот из кухнята. Той просто си мислеше, че идва с територията. Никога не се съмняваше в себе си, той чувстваше, че има право да се гордее с постиженията си.
Понякога обаче финото изключване го застигаше и го караше да се чувства сам. С напредването на вечерта Джаред отново започна да се чувства изолиран от колегите си, така че реши да излезе навън да подиша малко въздух.
Докато стоеше облегнат на задната врата на ресторанта, бездомен мъж, облечен в оръфана качулка и дрипав шал на лицето си, изведнъж се приближи към Джаред от алеята.
— Поздрави, сър. Надявах се, че можете да ми помогнете с малко храна от вашата кухня. Почти не съм ял през целия ден — помоли мъжът.
Джаред се изсмя пронизително.
— Виж. Трудно е за всички нас. Просто трябва да се потрудиш, разбираш ли?! Но ще ти кажа нещо. Може би мога да ти намеря обвивки за колбаси. Безплатно. Какво ще кажеш за това? — каза Джаред с присмех.
Джаред очакваше скитникът да се обърне и да си тръгне. Вместо това мъжът се приближи до Джаред и го огледа.
— Ти? Винаги съм знаел, че ще станеш страхотен готвач. Единственото ми притеснение беше дали ще станеш добър човек — каза мъжът със забавен смях.
— Внимавай с приказките, старче. Мисля, че си ме объркал с някой друг — каза Джаред и отстъпи неудобно.
— Не, определено си ти. Помниш ли последното си ястие по време на изпита в кулинарното училище? – попита мъжът.
— Какво? Кой си ти, човече? — попита Джаред, опитвайки се да огледа по-добре мъжа. Но множеството му синини, качулката и шалът на лицето му го правеха почти невъзможно, особено на слабо осветената улица.
— Спомням си го много добре — продължи мъжът. — Може да си забравил или може би дори не си знаел. Но в последното ястие по време на изпита забрави да добавиш шафран към соса за патешкото бутче — каза мъжът, като най-накрая разкри лицето си, докато сваляше шала си. Джаред веднага го позна.
— Г-н Морис?! — каза шокиран Джаред.
— А! Сега ме помниш. Лицето ми ли беше или грешката на изпита? — попита г-н Морис с усмивка.
— Глупости! Джаред се присмя. — Нямаше нищо грешно в ястието ми! Ти просто завиждаш, защото накрая работя за гурме ресторант, докато ти молиш за остатъци! — студено каза Джаред, преди да се втурне обратно вътре.
По-късно същата вечер Джаред лежеше в леглото и се мяташе, докато си спомняше случайната си среща със стария си преподавател. Част от него се чувстваше зле от това как се бе отнесъл с мъжа. Г-н Морис винаги е насърчавал Джаред и е смятал, че има обещаващо бъдеще.
Да види някогашния високоуважаван човек да проси пред ресторант, също не му хареса. Но Джаред не можеше да приеме казаното от г-н Морис. Беше вложил кръвта, потта и сълзите си, за да издържи този изпит преди толкова години.
Джаред отиде в старото си кулинарно училище на следващия ден, за да проучи какво се е случило с г-н Морис. Той отиде при ректора, който беше изключително шастлив, да види завръщането на техният най-добър възпитаник.
— Ах! Джаред! Какво удоволствие! — каза той, ръкувайки се с Джаред.
— И аз се радвам да ви видя, ректор Стивънс. — отвърна Джаред.
— Чувам, че сте някъде по света и продължавате да ни карате да се гордеем — весело отговори ректорът, махвайки на Джаред да седне.
— Е, какво да кажа? Това е, което правя! — каза Джаред и сви рамене. — Но всъщност съм тук, за да попитам за г-н Морис — продължи той.
— О… за него. — отбеляза канцлерът, а поведението му изведнъж не беше толкова весело.
— Ъм… Да. Всъщност го видях вчера. Изглеждаше доста зле. Мога ли да попитам какво се случи с него? — каза Джаред.
Ректорът въздъхна дълбоко, след което обясни:
— Вижте, обикновено не обичам да говоря за това. Но тъй като сте вие… — той направи пауза, замислено, докато гледаше Джаред подозрително. Накрая продължи:
— Г-н Морис беше изгонен от академията преди известно време. Той беше затънал в дългове, започна да пие и в крайна сметка се озова на улицата.
— Просто така? — попита Джаред, не напълно убеден.
— Да! Какво да ви кажа? Такъв е животът. Случват се такива неща — завърши с вдигане на рамене ректорът.
— О… добре. Е, благодаря ви. — каза Джаред, забелязвайки, че ректорът нетърпеливо поглежда часовника си, сякаш му дава знак да си тръгва.
— Ъхм… бих искал да поговорим по-дълго, но знам, че сте зает човек и аз също имам доста неща в чинията си — завърши Джаред, стисна ръката на ректора и си тръгна.
Джаред излизаше от сградата на училището и се насочваше към колата си, когато чу повикване.
— Джаред!
Джаред се обърна и видя секретарката на ректор Стивън, Линда, да се приближава към него.
— Не можех да не чуя разговора ви с ректора. Питахте за г-н Морис, нали? — попита Линда.
— Да, госпожо — каза Джаред.
— Да, добре, ректорът не ви разказа цялата история. Г-н Морис беше изгонен от него поради конфликт, който академията се опита да запази в тайна. — обясни Линда с приглушени тонове.
— Какво стана? — попита Джаред.
— Г-н Морис беше уволнен, защото помогна на студент да премине изпит, на който със сигурност щеше да се провали. Този студент стана един от най-известните възпитаници на академията, така че сертификатът му не беше анулиран, за да се запази репутацията на академията. разбираш ли какво намеквам с това, Джаред? — попита незабележимо Линда.
— Не съм сигурен. — каза Джаред, в знак на отричане, когато точките започнаха да се свързват.
— Мисля, че знаеш, Джаред. Иначе нямаше да си тук. Но ако искаш да ти го обясня: г-н Морис беше уволнен, опитвайки се да осигури бъдещето ти! — каза Линда.
— Сбогом, Джаред — завърши тя, оставяйки младия мъж дълбоко объркан.
Джаред не можеше да повярва. Дължеше всичко, което беше, на същия този човек, с когото се бе отнесъл нечовешки предишния ден. Той се засрами и веднага тръгна да търси г-н Морис.
Най-накрая го намери да спи до контейнер за боклук в една уличка близо до ресторанта, където Джаред работеше. Г-н Морис се събуди и видя Джаред да коленичи до него с торба за бързо хранене в ръка.
— Съжалявам, г-н Морис. Не знаех. Но обещавам, че ще ви се отблагодаря и ще ви намеря работа — каза Джаред, подавайки му храната. Господин Морис я прие с приятелска усмивка.
Джаред заведе г-н Морис в търговския център и го преобрази напълно. Направи му прическа, купи му нови дрехи и го заведе в ресторанта. Джаред представи г-н Морис на готвачите и им каза, че ще се присъедини към тях като новобранец.
Някои служители разпознаха г-н Морис като бездомника от района. Те обаче не поставиха под въпрос решението на Джаред. Вместо това за първи път те погледнаха готвача с искрено уважение.
По-късно същия ден Алекс дойде в ресторанта, за да вечеря с някои от бизнес партньорите си. Докато разглеждаше менюто, той беше шокиран да види ястие, което не му беше познато. Реши, че това е Джаред, който често експериментира в кухнята.
И така, уверен в своя топ готвач, той го поръча за цялата маса. Сервитьорът му донесе ястието и още от първата хапка Алекс и партньорите му бяха хипнотизирани.
— Да не казвам голяма дума, но по-вкусно нещо не съм ял! — каза Алекс.
— Аз също! Това е възхитително, Алекс! — възкликна неговият бизнес партньор.
— Веднага трябва да направя комплимент на нашия готвач! — каза Алекс, стана и се запъти към кухнята.
— Джаред, момчето ми! — каза Алекс и нахлу в кухнята. — Направо надмина себе си с това ново ястие! Сосът беше прекрасен! — възкликна той и целуна готвача.
— Ъъъъ… сър, не съм приготвил ястието — каза Джаред.
— О? Не си? — отбеляза объркано Алекс.
— Не… — започна Джаред, махвайки към г-н Морис. — Всъщност беше нашият нов служител, г-н Морис. Наех го днес и като видях колко ви хареса ястието, планирам да го направя помощник главен готвач — каза Джаред с уверена, горда усмивка.
Алекс пристъпи по-близо, оглеждайки г-н Морис с отвратена гримаса.
— Познавам го — тихо каза Алекс, преди да започне да избухва. — Това е бездомникът, който спи до кофите зад ресторанта!! Наемаш бездомници за работа в моя ресторант!? — изкрещя Алекс, разгневен, докато всички го гледаха със страхопочитание.
— Не, сър… Вие не разбирате. Г-н Морис е квалифициран… — Джаред започна, преди да бъде прекъснат от разярения Алекс.
— Ти! Искам да се махнеш от кухнята ми веднага! — Алекс излая г-н Морис.
Изведнъж сервитьорка се втурна панически в кухнята.
— Съжалявам, сър. Б–Б… Но г-н Лансет, известният критик, е тук — каза сервитьорката с нервно заекване.
— Какво? Защо чак сега чувам за това?! Какво е поръчал? — попита тревожно Алекс.
— Ъъъ… аз… не знаех, че е той до сега. Той поръча новото ястие. Съжалявам, сър — нервно обясни сервитьорката.
— Ужас! — каза господин Морис, внезапно си спомняйки. — Забравих да сложа шафрана! — възкликна той, държейки се за глава от безсилие. Джаред го сграбчи уверено за рамото, с неуместна, спокойна усмивка на лицето си.
— Ти бездомен глупак! Ще провалиш бизнеса ми! — Алекс се сопна на г-н Морис.
Критикът внезапно влезе в кухнята. — Моля, извинете за натрапването ми. Но бих се радвал да се запозная с готвача, който е направил това — обясни той. Джаред посочи г-н Морис, който сведе глава от срам.
— Ти си гений! — каза критикът за изненада на господин Морис. — Искам да напиша статия за този ресторант и вашето ястие! — добави той ентусиазирано.
— За съжаление вече не работя тук. Току-що ме уволниха — обясни г-н Морис.
— Тогава ще направя всичко по силите си, за да работиш в най-добрия ресторант в града! — обеща критикът.
Алекс не можеше да повярва на това, което чу. Току-що беше пропуснал една от най-големите възможности, които можеха да изведат ресторанта му на следващото ниво. За първи път Алекс беше необичайно онемял.
Няколко седмици по-късно г-н Морис покани Джаред на вечеря в новия петзвезден екзотичен ресторант, в който сега работеше. Разговаряха с часове, докато заведението затвори.
Джаред каза на г-н Морис колко се е смутил Алекс, след като е загубил един от най-добрите готвачи наоколо. Той разказа на г-н Морис за това как най-накрая е изградил стабилни отношения със своя персонал, след като те са видели как се отнася с г-н Морис.
Г-н Морис го информира за това как се управлява един от най-големите ресторанти в града. Те дори си припомниха старите времена, объркани от това докъде бяха стигнали. Двама кулинарни гении, две поколения, на една маса.
— Благодаря ти, Джаред — каза г-н Морис, докато персоналът почистваше около тях.
— За какво? — попита Джаред.
— Знам, че си сложил шафрана в ястието. Не знам как или кога си го направил, но знам, че си го направил — каза г-н Морис.
— Е, това беше първият ти ден и имаше много неща в ръцете си. Просто вършех работата си като главен готвач, гарантирайки, че всичко върви гладко. Мога само да благодаря на Бог, че се получи — каза Джаред.
— Предполагам, че вече сме квит — каза г-н Морис, вдигайки чашата си за наздравица.
— Предполагам — каза Джаред, докато вдигаха весели тостове.
Какво можем да научим от тази история?
Трябва да сме благодарни на нашите учители; те трябва да получат заслуженото. Без добрия акт на г-н Морис през всичките тези години Джаред никога нямаше да стане успешен готвач.
Не съдете за човека по външния му вид! И Алекс, и Джаред осъдиха г-н Морис несправедливо, защото беше бездомен, само за да разберат по-късно, че той е един от най-добрите готвачи.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
