След като съпругът на Сесил, Хенри, умира, тя търси утеха, като се мести в къщата на сина си. Но когато пристига там, снаха й я кара да избира между тяхното тъмно и неприветливо мазе и старчески дом. Какво се случва, когато Сесил решава да избере съвсем друг вариант?
Загубата на партньор след четиридесет години брак е травматизираща. Самотата се усеща веднага, но става все по-поглъщаща с течение на времето.
Когато Хенри, съпругът ми, почина от инфаркт, почувствах това чувство на самота по-тежко от всичко друго. Скръбта ме обзе и всичко, което исках, беше да съм сред семейството.
Имам двама сина, Джак и Едуард — Едуард се премести в Оксфорд направо след колежа, защото получи възможност да продължи обучението си. Обажда ми се всяка вечер, за да поговорим.
Джак, от друга страна, живее не много далеч от мен. Той е женен за Луси и има син, кръстен на съпруга ми.
И така, сега, когато съм съвсем сама в тази голяма къща, която Хенри купи, когато току що създавахме семейството си, се опитвах да реша дали да продам къщата и да живея с Джак, както той предложи, или да живея сама.
Реших да опитам да живея с Джак. Това би било най-утешителното нещо. Но не знаех, че Луси имаше други планове за моето настаняване.
Помолих племенницата си да опакова вещите ми, докато се настаня в новия си дом с Джак и семейството му.
И така, бях на прага им, с куфари в краката ми. Готова бях да поема ролята на майка и баба — да поемам кухнята винаги, когато Луси има нужда от мен.
Луси дойде да отвори вратата с чаша кафе в ръка и ми каза, че къщата им се пука по шевовете от ограниченото пространство и че единствената свободна стая е стаята на Хенри младши.
Но тя нямаше намерение да размества стаята и да я променя по някакъв начин. Беше за Хенри, когато се върне от семестъра си в колежа.
Това го разбрах. Това беше неговото пространство и не исках да съм в тежест. Но предполагах, че Джак щеше да измисли нещо за мен – той беше този, който ме помоли да се преместя, ако имам нужда.
— Сесил, имаме малък проблем с пространството, както виждаш. — повтори Луси.
— Имаш две възможности. — продължи тя. — Там е мазето или има старчески дом. Ти решаваш, бабо.
Сега нека ви разкажа за тяхното мазе. Това не е мазето, което може да намерите в някои домове — няма преустроено пространство за игри, шиене или изкуства и занаяти. Това не е бърлога или уютна стая за гости.
Мазето на Джак е по-скоро студено, влажно подземие с рамка на легло, която въздиша при всяко движение, и матрак с остри пружини.
Това не беше комфортът, от който се нуждаех.
— Луси. — казах аз, премествайки тежестта си от единия на другия крак. — Оценявам възможностите, скъпа. Но ще предам комбинацията от мазе или старчески дом.
Признавам го на сина ми — опитва се да играе миротворец.
Той се появи иззад Луси, прегърнал с ръка кръста й.
— Мамо, съжалявам. Не се замислих, когато те поканих да останеш. Луси има право. Нямаме достатъчно място. Обещавам да взема малко мебели за мазето, за да ти е удобно.
Животът в мазето не беше за мен. Старческият дом не беше за мен – поне не още. Така че просто взех нещата в свои ръце.
Замъкнах куфарите си до колата и отидох до дома на племенницата ми. Останах там една седмица, докато търсех място, което мога да купя.
Къщата вече беше на пазара и след като беше продадена, знаех, че ще имам повече от достатъчно пари, за да купя малък дом за себе си.
Когато всичко беше уредено, племенницата ми ми помогна да се преместя и се почувствах добре. Може би не се нуждаех от семейството толкова, колкото си мислех.
Едуард се притесняваше, че съм сама, но аз го уверих, че ще се оправя.
Скоро след това се преместих в новия си дом — уютен апартамент с една спалня, идеален за мен и котката, която се надявах да осиновя. Бонусът беше, че дойде напълно обзаведен, така че не трябваше да се тревожа за нищо.
Тогава Джак ми се обади и ме покани на вечеря с него и Луси. Отидох с колата до дома им, чудейки се какво очакват от мен. Седнахме да вечеряме и аз им казах, че съм купила апартамент и живея там сама.
— Мислех, че ще останеш с Миа. — каза Джак, имайки предвид племенницата ми.
— Не можеш да говориш сериозно! — същевременно възкликна Люси.
— Останах с Миа, докато не се преместих. Имах нужда от собствено пространство.
— Ти каза, че искаш да бъдеш със семейството си, затова ти предложих. — каза Джак, почервенявайки.
— Да, но ако това означаваше да ме изпратят в старчески дом или да остана в мазето ти, мисля, че е по-добре да съм сама.
Няколко седмици по-късно осинових котката си.
Но също така пренаписах завещанието си, оставяйки всичко на Едуард, който продължава да внася пари в сметката ми всеки месец, въпреки че му казах, че нямам нужда от тях.
— Един син трябва да помага на майка си. — каза той.
Той също така ме попита дали искам да се преместя в чужбина при него – но как бих могла? Трябваше да съм близо до мястото, където почива Хенри, поне засега.
И така, от дилемите в мазето до моето уютно убежище, животът със сигурност ви хвърля в кръг.
