Иван Петров
„Свободата на словото не се измерва с кафе пред камерите, а с това кой остава, когато камерите ги няма!“
– с тези думи журналистът от GlasNews и TrafficNews Тина Ивайлова се включи в разгорещения обществен дебат около освобождаването на Мария Цънцарова от телевизията.
Позицията ѝ бързо привлече внимание, защото не следва масовата линия на показна солидарност, а поставя болезнени въпроси за реалните измерения на свободата на словото и за това кой всъщност я защитава, когато прожекторите угаснат.
„Винаги съм смятала, че не е важен журналистът, а това, което прави. И че журналистиката трябва да е в полза на хората, не на медията и не на егото на журналиста“, пише Ивайлова, подчертавайки, че професията не трябва да се свежда до лична видимост и символични жестове.
Тя открито заявява, че няма да участва в демонстративни акции, които според нея често прикриват лицемерие.
„И понеже познавам всички, които „пият кафе“, за съжаление не съм сигурна, че мога да кажа същото за тях. Затова реших, че аз няма да пия кафе. Някак си не мога да съм толкова лицемерна, не е моето“, пише журналистката.
Ивайлова припомня и личен случай, който според нея ясно показва разликата между думи и действия.
„Когато ме нападна кметът и областен координатор на ГЕРБ в Бургас заради случая с детската градина в Каблешково и публично защити обвинявана в педофилия учителка, никой „освободител“ на словото не се и сети за „кафе““, допълва тя.
По думите ѝ тогава подкрепата е дошла не от влиятелни колеги и студийни лица, а от обикновените хора.
В разширената си позиция Ивайлова подчертава, че за разлика от мнозина, тя е напуснала както NOVA, така и bTV тихо, без скандали и без демонстративни жестове.
„Никога не съм имала амбиция да бъда в студио, за да ме виждат. Интересувал ме е резултатът след всеки материал“, пише тя и допълва, че предпочита да бъде на терен и в институциите, където се взимат решенията.
Според Ивайлова един от най-сериозните проблеми в телевизионната журналистика днес не е директната цензура, а автоцензурата.
„На по-високо ниво проблемът не е цензурата, а автоцензурата. Да премълчиш е най-лесният избор и не изисква характер“, категорична е тя.
Журналистката отправя и сериозна критика към модела на управление в големите телевизии, където решенията за съдържанието често се взимат от хора без реален теренен опит.
По думите ѝ много от историите остават недоизказани, защото всяка дума минава през дълга верига от продуценти и юристи, докато за истинско разследване просто не остава време.
В крайна сметка Тина Ивайлова заявява, че съзнателно е избрала да работи извън телевизиите или поне извън тези условия.
„Смисълът е в резултатите. Сигналите и случаите, по които работим, винаги са били в полза на хората. В над 90 процента от случаите сме имали успех“, подчертава тя.
В края на позицията си журналистката благодари на екипа на GlasNews.bg и TrafficNews.bg и завършва с иронично послание:
„П.С. Да ви е сладко.“
Думите на Тина Ивайлова предизвикаха силен отзвук, защото излязоха извън рамката на удобното говорене и поставиха въпрос, който рядко се задава на глас – кой защитава свободата на словото, когато няма камери, лайкове и публичност.
Последно обновена на 23 декември 2025, 19:29 от Иван Петров