Стефани се връща в Юта, за да продаде къщата на покойните си родители, но след като подремва, чува звук от тавана. Беше тъмно и мръсно, но там имаше и нещо шокиращо.
“Уф, това беше дълго пътуване”, каза си Стефани, докато излизаше от колата и протягаше ръце над главата си. Пътуването от Денвър, Колорадо, до Юта продължи осем часа и беше тежко. Можеше да лети дотам, но искаше да вземе колата си, в случай че имаше нещо, което искаше от къщата.
Беше там, за да почисти, да надзирава някои ремонти и да изкара къщата на покойните си родители на пазара за продажба. Когато баща ѝ почина преди години, Стефани взе майка си със себе си в Денвър. Но възрастната жена почина наскоро и беше време да продаде изоставената им къща.
Стефани знаела, че ще са необходими много подобрения, преди да бъде пуснат в продажба, но била готова. За щастие, цените на недвижимите имоти в района се повишиха и тя би трябвало да достигне разумна цена, след като бъде готова.
Отвори багажника на колата си, взе чантите си и отиде на верандата. Отне ѝ малко сила, но най-накрая успя да звънне с ключовете достатъчно, за да отвори входната врата.
Обстановката беше ужасна. Във въздуха се носеше застояла миризма, паяжини и мръсотия. Но поне всички мебели бяха покрити с одеяла, за да ги предпазят.
Изглеждаше, че хладилникът е включен и по някаква причина работи перфектно. “Мама сигурно е оставила хладилника включен. Сметките за ток сигурно са астрономически”, каза си тя и се зачуди защо електроразпределителното дружество не го е прекъснало. Но щеше да се тревожи за това по-късно.
Реши да извади новите одеяла, които беше донесла със себе си, и да замени тези в старата си спалня. Ако щеше да остане там за известно време, се нуждаеше от нови свежи чаршафи на леглото си, което след това изглеждаше доста примамливо. Затова тя полежа за секунда и бързо заспа.
Събуди се няколко часа по-късно, като се чувстваше отпаднала. Нещо я беше събудило. Отнякъде се чуваше лек вик. Но къде? – зачуди се тя и изведнъж силен удар я накара да погледне към тавана.
Очевидно е, че старите къщи скърцат от време на време, но тази беше различна. Нещо или някой беше там горе. Въпреки че се страхуваше, Стефани трябваше да проучи. Взела фенерче от чантата си и бързо се качила горе, за да провери нещата.
“Ало?” – попита тя във въздуха, надявайки се, че нищо няма да ѝ отговори, докато влизаше в тавана. “Има ли някой тук?”
Наоколо имаше кашони и още повече паяжини и тя едва виждаше нещо. Но тя раздвижи фенерчето си и изведнъж едно лице я погледна директно с широко отворени очи.
“АХ!” – изкрещя тя и едно бебе започна да плаче.
“АЛО! Кой е там?” – изръмжа тя.
“Тихо, моля те. Аз съм тук. Аз съм тук” – изведнъж се чу женски глас.
Стефани най-сетне намери ключа за осветлението и включи крушката в средата на тавана. Седнала в единия ъгъл, тя видя жена, която държеше на ръце плачещо бебе.
“Коя сте вие?” – попита тя, все още задъхана от уплаха.
“Аз съм Сара. Моля те, не искам да ти навредя. Но моля ви, не викайте повече”, помоли жената.
“Е, наистина ме уплашихте. Здравей, Сара. Какво правиш тук?” Стефани попита, като намали гласа си, за да не разтревожи бебето за пореден път.
Сара се изправи от мястото си в ъгъла и се приближи до Стефани. “Това е дълга история, но по принцип нахлух в тази къща, когато бившият ми приятел неудачник ме изгони”, обясни Сара, като се опита да звучи забавно.
“Видях това място, а вътре нямаше никой. Живея тук от известно време – продължи Сара.
“Значи сигурно си включила хладилника?” – “Не, не. Стефани се зачуди.
“Да, за щастие, електричеството все още работи прекрасно”.
“Е, добре. Слез долу. Аз също не искам да ти навредя”, предложи любезно Стефани.
На долния етаж Стефани огледа кухнята и намери няколко пакетчета чай. Бяха стари, но щяха да свършат работа. Сара седна срещу нея, след като беше оставила бебето в другата стая да спи спокойно.
Те разговаряха дълго време. Сара разказва на Стефани всичко за живота си и за това как той е тръгнал надолу, особено след раждането на бебето ѝ. Приятелят ѝ я изхвърлил, защото очевидно вече не харесвал бебетата, а тя нямала къде да отиде. Стефани кимна, разбирайки затрудненото положение на жената.
“Ще си тръгна утре сутринта – каза Сара.
Стефани поклати глава. “Не, не. Можеш да останеш тук. Но аз имам предложение за теб. Трябва да почистя тази къща и да я приведа в съответствие с изискванията, защото ще я продавам. Какво ще кажеш да ми помогнеш? Мога да ти платя малко, а ти можеш да останеш в една от стаите с бебето” – предложи тя.
“Това е твърде щедро” – издъхна Сара и очите ѝ се насълзиха.
“Не е, наистина. Тук има много работа за вършене – отвърна тя и се засмя. Сара се присъедини към веселието ѝ.
През следващия месец Сара ѝ помогна да подготви къщата. Тя беше добра и в ремонтите, особено във водопроводните, което спести на Стефани куп пари. След това си намерила дистанционна работа, която ѝ позволявала да печели от вкъщи, докато помага на Стефани да подготви всичко.
Когато обаче къщата е готова, Стефани решава да я отдаде под наем на Сата. Тя осъзнала, че не иска да продава дома на родителите си и се доверила напълно на Сара. Тя се върнала в Денвър, а Сара ѝ плащала своевременно всеки месец.
