Опечалена майка с изненада открива съобщение от непознат човек на телефона на покойния си син, което гласи: “Бременна съм”. Тя набира номера, за да разбере какво се случва, и открива нещо шокиращо.
След смъртта на баща си Дерек Кристофър Хънт е отгледан единствено от майка си Кортни. Дерек е бил богат бизнесмен, а Кортни наследява цялото му богатство след смъртта му, така че естествено тя и Кристофър не е трябвало да се борят за нищо.
Проблемите за Кортни възникват едва когато Кристофър заявява, че за разлика от баща си иска да стане войник. Тя искаше той да поеме бизнеса на Дерек, но младежът беше твърдо решен да служи на нацията си и тя трябваше да отстъпи пред амбициите му.
На 23 години Кристофър най-накрая напуска дома си, за да сбъдне мечтите си, оставяйки Кортни сама и в сълзи. Той много ѝ липсва и ѝ се иска той да се върне скоро.
Но за съжаление само няколко месеца по-късно се сбъдват най-лошите ѝ страхове, когато една сутрин чува звънеца на вратата…
Когато Кортни отворила вратата, видяла, че на верандата стоят двама войници от американската армия с вещите на Кристофър и сгънато американско знаме. Още преди да заговорят, тя знаела, че синът ѝ няма да се върне.
Кортни е съсипана след смъртта на Кристофър, защото той е единственият, когото е имала, след като Дерек ги е напуснал. Тя вече нямаше желание да живее. В края на краищата, за кого би живяла? И синът, и съпругът ѝ я бяха напуснали.
“Кристофър! О, слава Богу, че си жив! Ужасявах се, че ти се е случило нещо лошо!”
След смъртта на Кристофър Кортни всяка нощ се просълзявала насън, държейки вещите му и проклинайки съдбата си, че ѝ е отнела сина. Как е възможно Бог да й отнеме момчето? Ако е искал да вземе някого, е трябвало да вземе нея, а не детето ѝ!
Една вечер Кортни седи в стаята на Кристофър и пресява вещите, които войниците са ѝ донесли, когато попада на тяхна снимка, когато той е бил на пет години. Тя нямаше представа, че Кристофър е взел тази снимка със себе си.
“О, Крис”, прошепна тя, а сълзите се стичаха по лицето ѝ като водопад. “Моля те, върни се! Не искам да живея по този начин!”
Цяла нощ тя прекара в ровене из вещите му и сред тях намери телефона на Кристофър. Опитала се да го включи, но батерията била изтощена, затова го включила към зарядното устройство, преди да си легне тази нощ.
На следващата сутрин се събудила от звука на вибриращия телефон на Кристофър и видяла множество съобщения и известия за пропуснати повиквания от контакт на име “Любов”. Кортни седна в леглото и разтърка очите си, озадачена.
За съжаление телефонът на Кристофър имаше парола и тя не можеше да прочете съобщенията веднага. Опита няколко различни комбинации, но те не проработиха. Като последен вариант опита рождената си дата и за щастие телефонът се отключи.
Очите ѝ се насълзиха още веднъж, когато видя, че синът ѝ е използвал рождената ѝ дата като парола. Избърсвайки сълзите си, тя щракна върху произволно съобщение и това, което видя, я шокира като нищо друго.
“Кристофър, няма да повярваш! Бременна съм!” – гласеше съобщението и очите на Кортни се разшириха от объркване.
“Нима Крис си има приятелка, за която не знам? Защо не ми е казал?” – зачуди се тя, докато преглеждаше останалите съобщения едно по едно и разбра, че една жена му е писала всеки ден. Веднага набра номера, за да разбере коя е тази мистериозна жена в живота на сина ѝ. Когато повикването ѝ бе прието, чу от другата страна на линията разтревожен женски глас.
“Кристофър! О, слава Богу, че си жив! Бях ужасена, че нещо лошо се е случило с теб! Моля те, обещай ми, че повече няма да изчезваш за месеци по този начин…” Докато жената говореше без пауза, Кортни обмисляше как да ѝ съобщи новината, че Кристофър вече не е жив.
След кратко прекъсване и дълбоко вдишване тя най-накрая проговори. “Съжалявам, но това е майката на Кристофър. Синът ми… – започна тя, а очите ѝ се насълзиха. “Той си отиде. Наскоро научих, че военната им база е била нападната и той… той е загинал”.
“Какво? О, не…” Жената се разплака по време на разговора. “Как можеше просто да ме изостави така? Как можа да направи това?” Тя не спираше да плаче.
“Слушай, знам, че е голяма скръб, че Крис вече не е жив… за – тя направи пауза, – ех, и за двама ни, но все още не знам нищо за теб. Откъде го познаваш?”
“Аз съм Емили, госпожо Хънт – отвърна жената, която все още ридаеше. “И аз съм приятелката на Кристофър. Господи! Все още не мога да повярвам, че той няма да се върне!”
Емили разкри, че е сирак и работи като сервитьорка в местен бар. В бара се запознала с Кристофър и двамата се срещали в продължение на три месеца, преди той да постъпи в армията.
Кристофър се колебае дали да я представи на Кортни, защото Емили не е от богато или знатно семейство, каквато Кортни иска да бъде бъдещата ѝ снаха.
Когато Емили научава, че е бременна, тя се обажда на Кристофър, за да го информира за това, но той не отговаря на обажданията ѝ. Тя му оставя няколко съобщения, но не получава отговор. В резултат на това той нямал представа, че тя е бременна, а сега тя научила, че той вече не е жив.
Кортни си спомни, че Кристофър беше споменал, че понякога им се налага да забраняват използването на личните си устройства от съображения за сигурност, което вероятно е причината да не може да се свърже с Емили. Тя обясни това на Емили и я помоли да се успокои.
В същото време Кортни се чувстваше ужасно за младата жена и малкия живот, който растеше в нея. Бебето беше кръв на Кристофър, което беше по-важно за Кортни от всичко останало.
Тя не можеше да остави Емили и бебето в такава мъка, затова реши да помогне. Поиска адреса на Емили и тръгна да се срещне с нея.
Когато пристигнала, видяла Емили тежко бременна, живееща в плачевни условия в малка къща под наем съвсем сама. Тя настояла Емили да живее с нея, на което Емили се поколебала, но накрая се съгласила, когато Кортни настояла.
“Благодаря ви, госпожо Хънт”, извика Емили. “Аз – не знам как бих могла да ви върна услугата”.
“Не е нужно” – усмихна се Кортни в отговор. “Просто бъди щастлива. Това е всичко, което искам от теб.”
Кортни се грижеше сама за Емили, а когато момченцето се появи, не пропусна нито една възможност да го обсипе с любов и да бъде най-добрата баба. Тя също така подкрепяше Емили и ѝ предложи работа във фирмата на Дерек, за да може младата майка да осигури прехраната на момченцето си.
Когато трябваше да изберат име за бебето, Кортни и Емили го нарекоха Крис в памет на баща му, който все още беше много жив в тях.
