В тих дом в предградията една отдадена майка се бори с ужасяваща дилема, тъй като 12-годишният син на приятеля ѝ продължава да ужасява тримесечната им дъщеря. Въпреки сърдечните молби и предупреждения тревожното поведение продължавало, което довело майката до критична точка.
На 11 януари 2024 г. анонимна участничка се обръща към Редит за да сподели тревожното си преживяване. След като е била диагностицирана със следродилна депресия (ПДД), тя поставя под въпрос въздействието ѝ върху действията ѝ.
Авторката на поста (АП) е имала връзка с приятеля си в продължение на шест години. Той също имал 12-годишен син, Джейк, и заедно с него живеели с АП през последните две години. АП, която притежавала жилището си от почти десет години, се сблъскала с тревожен проблем, свързан с поведението на Джейк към тримесечната им дъщеря.
Въпреки очевидната привързаност на Джейк към сестра му, се появила тревожна закономерност, когато той умишлено изплашил бебето. Джейк се приближавал до бебето, като силно възкликвал: “ПА!” и намирал забавление в уплашените му рефлекси. След това следваше неговият смях, придружен от неискрени извинения, в които той твърдеше, че не е искал да я изплаши.
Тази тревожна рутина се повтаряла поне четири пъти дневно, което накарало АП да потърси съвет от онлайн общността, разкъсвана между притесненията си, потенциалното влияние на депресията и желанието си за разрешаване на проблема.
Въпреки постоянните усилия на АП да ограничи тревожното поведение на Джейк, като го предупреждава за потенциалната вреда за ушите на бебето и подчертава липсата на хумор в действията му, тревожното поведение продължава.
Точката на пречупване настъпила само три дни преди това, когато АП, обзета от разочарование, се изправила срещу приятеля си и Джейк. Тя поставила строг ултиматум, заявявайки, че всяко следващо умишлено сплашване ще доведе до изселване, което на практика ще ги изтрие от живота ѝ.
Решението за предприемане на такива драстични мерки произтича от непоследователната реакция на приятеля. Макар че понякога се намесвал, той също така отхвърлял опасенията на АП като обикновени пресилени реакции. В опит да оправдае действията на Джейк, той настояваше, че намирането на забавление в рефлекса на бебето е често срещано чувство сред децата.
АП, борейки се с тежестта на ултиматума си, си спомняше ярко момента с тези думи: “Ако той отново нарочно изплаши детето ми, тогава ще бъде изселен”. Въпреки строгото предупреждение, угризения на съвестта я поразиха, когато Джейк, с отчаяно изражение, се оттегли в стаята си.
Вечерта преди АП да сподели разказа си, тя излезе за момент от стаята, оставяйки тримесечната си дъщеря мирно да се люлее в люлката си. По време на краткото ѝ отсъствие Джейк се възползвал от възможността да се включи в друг тревожен епизод.
От разстояние АП чула как Джейк използва бебешки глас и настоятелно пита: “Какво правиш?”. Последствията бяха незабавни – писъците на дъщеря ѝ пронизаха въздуха. Втурвайки се назад, тя чува как приятелят ѝ се намесва, опитвайки се да овладее ситуацията.
Приблизително час по-късно се разиграва друг тревожен инцидент. Този път, докато АП влизала в банята, чула страшното “ПА”, последвано от плача на дъщеря ѝ, който отново отекнал в къщата.
Подхранвана от смесица от разочарование и загриженост за благополучието на бебето си, тя не губи време, за да постави ултиматум. Без да чака отговор, тя нареди на приятеля си и Джейк да си съберат нещата и да напуснат незабавно.
Джейк, усещайки сериозността на ситуацията, се опитва да се извини, обяснявайки действията си с навик. Приятелят, от друга страна, протестира, омаловажавайки значението на събитията. Непреклонна, АП отхвърля извиненията им и настоява да си тръгнат. Приятелят ѝ обаче демонстративно заявява, че има дял в къщата, и отказва да си тръгне.
Изправена пред тази безизходица, АП заплашва да напусне сама и да накара властите да връчат заповед за изселване. Въпреки молбите на гаджето и настояването, че Джейк е само 12-годишен и не може да бъде перфектен, тя напуснала и на следващия ден предприела решителни действия, като подала молба за тяхното изселване.
В разгара на ескалиращото напрежение АП преди това се опита да разбере мотивите на Джейк да плаши дъщеря ѝ, като директно го попита защо се държи така. “[Той] смята, че е смешно, когато децата плачат”, спомня си АП след разговора им.
Все пак една част от нея се питаше дали е постъпила правилно.
Историята на АП намери отзвук в интернет, като получи широко внимание и съчувствие от онлайн общността. Сред мнозинството преобладават настроенията на подкрепа, като мнозина потвърждават, че тя е предприела подходящи действия.
” Да. Той е на 12 години. Достатъчно голям, за да знае по-добре и да не го прави. Достатъчно голям, за да слуша инструкциите. Би ли му харесало, ако го стряскаш всяка сутрин? Не. 12-годишен е, но се държи като АЗ и звучи почти садистично”, изрази мнение един от потребителите.
Двойка, която спори | Източник: БГНЕС Shutterstock
Двойка, която спори | Източник: Shutterstock Shutterstock
“Като майка на 12-годишно дете съм 100% съгласна, че това не е нормално за тази възраст. Може би ако беше на 5 или 6 години, но със сигурност не и на 12. Те се научават, след като бъдат поправени веднъж или два пъти. Фактът, че казва, че обича да кара бебетата да плачат, е тревожен. Чудя се какви други поведенчески проблеми има”, добавя втори човек.
“Като майка на 4-годишно дете, това [поведение] щеше да е разбираемо само ако Джейк беше на 2 или 3 години”. “Остави гаджето ти да заспи и след това с няколко тигана, за да го събудиш. Правете това 4 пъти за около една нощ и вижте дали това ще промени мнението му. Детето му е на 12 години. Достатъчно голямо е, за да спазва правилата. Това не е просто дете, което е дете”, изразява мнението си още един коментатор.
Баща прегръща малкия си син | Източник: Shutterstock
Баща прегръща малкия си син | Източник: Shutterstock
