Един мъж води възрастния си самотен баща обратно в родния му град на посещение и двамата в крайна сметка се свързват отново с миналото си и създават ново бъдеще.
Ако някога човек е обичал и уважавал баща си, това е бил Джон Гордън. Той беше на 38 години и беше отгледан от самотен баща, когато самотните родители от двата пола бяха рядкост.
Пол Гордън беше невероятен баща и Джон го обожаваше. Вече като възрастен мъж със собствен живот и семейство, той беше близък с Джон и двамата прекарваха много време заедно.
Когато Джон беше на 65 години, той каза на сина си, че иска да се върне в родния си град, и Джон поиска да отиде с него. Това трябваше да бъде най-значимото пътуване в живота и на двамата.
Джон и Пол отидоха в Източен Тексас, в малкото градче, където по-възрастният мъж беше роден и израснал. Докато караха към града, Джон започна да посочва забележителностите, които си спомняше от младостта си.
— Виж, виждаш ли онази закусвалня? Ходехме там след училище за бира с корени! — извика той. — И това е моята гимназия и там… където живееше майка ти…
Джон едва не излезе от пътя. През целия си живот баща му никога не беше говорил за майка му, никога. Сега той посочваше дома й от детството!
— Живееше? — внимателно попита Джон. — Леле… А ти къде живееше?
— Три къщи надолу… — каза Пол. — Виждаш ли онази къща със зелената веранда и зелените щори? Това е моята стара къща!
— Значи ти и мама сте се познавали, когато сте били деца? — попита Джон.
— Да — каза Пол замечтано. — Бях влюбен в нея, когато бяхме в първи клас… Тя беше просто най-красивото момиче на света за мен…
— И тогава? — Джон го побутна предпазливо.
— О, бях безкрайно влюбен в нея, но тя… – Пол направи пауза, след което продължи с тъжен глас. — Тя не ме виждаше по този начин, разбираш ли? Мислеше за мен като за съседското дете, най-добрия си приятел, а не за мъж, когото може да обича.
— Но ето ме! — Джон извика. — Значи рано или късно е имало щастлив край, нали?
Пол каза тихо:
— Спри сине. — и след като Джон го направи, той отговори. — Когато беше на осемнайсет, майка ти забременя. Човекът изчезна веднага щом тя му каза, а след като се роди… добре, баща й беше високопоставен офицер тук в базата и беше командирован в Германия. Родителите на майка ти са я убедили да те остави в местното сиропиталище и да започне нов живот в Европа.
— Тя се съгласи, тя те остави, но аз… Не можех да понеса да мисля, че дори и малка част от нея е нещастна и необичана, затова отидох в сиропиталището и им казах, че съм ти баща. В онези дни нямаше ДНК тестове, така че те ми дадоха бебето.
— Ти ме отгледа и дори не съм твое дете! — Джон ахна.
— Ти беше мое дете! — извика яростно Пол. — Ти беше и все още си моят син. Обичам те, Джон и повярвай ми, не бих могъл да те обичам повече, ако аз бях този, който е посял семето!
Джон плачеше, сълзи се стичаха по лицето му, както и по лицето на Пол. Двамата мъже се прегърнаха неловко.
— Сега — извика Пол. — Нека сложим край на целия този плач и прочие! Завий надясно на следващата пресечка. Там е хотела.
На следващия ден двамата мъже отидоха в центъра на града и се разхождаха. Пол дори почука на вратата на старата си къща и обясни на жената, която му отвори, че е израснал в къщата.
Двамата започнаха разговор и се оказа, че жената е дъщеря на един от училищните приятели на Пол. Междувременно Джон, който стоеше до портата, видя една жена да излиза от къщата, която Пол посочи като дома на майка си.
Жената говореше по телефона, докато влачеше куфара след себе си. Тя застана на тротоара и Джон я чу да крещи отчаяно:
— Поръчах автомобилната услуга преди седмица! Сега ще изпусна самолета си!
Джон се приближи и каза:
— Виж, съжалявам, но те чух. Искаш ли да те закарам до летището? Обещавам, не съм луд.
Жената се засмя и Джон забеляза, че въпреки че беше на около шестдесет години, тя наистина беше много красива с мека сребриста коса и блестящи сини очи.
— Много си мил. — отвърна тя. — И ще съм ти много благодарна, ако го направиш!
Джон изтича в старата къща на баща си и каза на Пол, че ще води съседка на летището и ще се върне веднага, след което изпрати жената до колата.
— Аз съм Астрид Търнър. — представи се тя с усмивка.
— Джон — каза Джон. — Джон Гордън. — Настрои GPS-а за летището и потегли.
Астрид се намръщи.
— Познавах Пол Гордън, когато бях момиче. — каза тя. — Някаква връзка?
— Да — каза Джон. — Той е моят баща.
— Баща ти е прекрасен човек — каза Астрид. — Но съм сигурна, че го знаеш. Той беше най-добрият ми приятел, но загубихме връзка, когато бях на осемнайсет… — Астрид обърна лице към прозореца и Джон видя, че тя плаче.
— Добре ли си? — попита меко той. — Искаш ли да спра?
— Не. — прошепна Астрид. — Само че това е първият път, когато се връщам в този град, откакто бях на осемнайсет, и съжалявам за много неща. Едно от тях е, че изоставих бебето си. Оставих го в сиропиталище и никога не си простих.
— Другото е, че се отдалечих от Пол Гордън. Той беше до мен, обичаше ме и не можех да понеса да го погледна в очите. Беше ме твърде срам да му кажа, че се влюбвам в него също, въпреки че бях бременна с бебето на друг мъж…
Джон спря колата и даде на заден ход.
— Връщам те обратно — каза той. — Страхувам се, че ще изпуснеш полета си, мамо!
— Какво… Какво каза? — ахна тя.
— Пол отказа да позволи на твое дете да расте в сиропиталище. — каза й Джон. — И така, след като си тръгнала, той отишъл в сиропиталището и заявил, че ми е баща. Тогава той стана мой баща. Мисля, че вие двамата трябва да поговорите.
Астрид ридаеше и гледаше Джон с удивление в очите.
— Той е направил това? Ти си моето бебе? Моят син?
Когато се върнаха в старата къща на Пол, той тъкмо излизаше. Видя колата на Джон и махна.
— Толкова скоро ли се върна? — попита той, след което зърна жената, седнала до Джон.
— Астрид? — попита той. — Това ти ли си?
Астрид изскочи от колата и се затича към Пол.
— Погрижи ли се за момчето ми? — тя попита. — Все още ме обичаше, въпреки че имах чуждо бебе?
Пол взе треперещите ръце на Астрид в своите.
— Винаги и завинаги — каза той нежно и Джон се извърна от неудобната гледка на родителите си, целуващи се като страстни тийнейджъри.
Астрид, която никога не се беше омъжвала, реши да се върне в Щатите и се премести при Пол. Шест месеца по-късно тя се омъжи за Пол и Джон имаше двойна роля. Той заведе булката до олтара и кумуваше на младоженеца.
За съжаление, три години по-късно Пол беше диагностициран с терминален рак, но той каза на Астрид:
— Аз съм най-щастливият човек на света и умирам, без да съжалявам. А сега, любов моя, твой ред е да се погрижиш за Джон…
