Самотен мъж, който прекарваше всеки празник сам, споделя своята пуйка за Деня на благодарността с босо момче, което среща в приют. На следващата година те прекарват Деня на благодарността и всички останали празници заедно като семейство.
Майкъл слушаше всички свои колеги да говорят за плановете си за Деня на благодарността в деня преди празника. Някои от тях се отправиха към родните си места. Други щяха да прекарат празниците край езерото, а трети да празнуват в луксозни хотели със своите половинки.
Междувременно Майкъл никога не е бил от хората, които празнуват екстравагантно празниците и това се дължи на факта, че нямаше собствено семейство, нито пък приятелка, с която да прекарва времето си.
Ако вярваше, че нещо си заслужава да се отпразнува, щеше да се поглези с добра вечеря в луксозен ресторант или със самостоятелно пътуване до Вегас, където можеше да се отпусне.
Този Ден на благодарността той трябваше да празнува със свой необвързан приятел, докато в последния момент не стана ясно, че той е срещнал момиче и двамата са решили да прекарат празниците заедно.
Дойде Деня на благодарността, Майкъл погледна всичко, което беше купил, за да сготви вечеря, и осъзна, че е твърде много за него. Тогава му хрумна идея да приготви празнична вечеря и да я сподели с близкия приют за бездомни, покрай който винаги минаваше, когато се прибираше от работа.
Майкъл беше зает през целия следобед, като приготви някои от любимите си ястия за Деня на благодарността. Опече пуйка, направи ябълков пай, гювеч с телешко и гъби и др. „Трябваше да се сетя за това преди години!“ — каза си той, докато опаковаше цялата храна във фолио, за да я занесе в приюта.
Когато беше готов, той отиде до приюта, където покани всички около масата на топла храна.
– Еха! – възкликна едно от момчетата от приюта. – Никога преди не съм опитвал такава храна!
– Не се притеснявайте, ще продължа да ви нося храна по време на празниците – увери ги Майкъл. – Вървете и яжте – каза той на събралите се. Докато се канеше да се нахрани, Майкъл забеляза самотно босо момче, седнало в далечния ъгъл на стаята.
Майкъл реши да сложи малко пуйка в чиния заедно с други ястия и се приближи до момчето, за да го развесели.
— Яжте, млади човече — каза той и подаде чинията.
Момчето го погледна със сълзи на очи, неохотно взе чинията и благодари.
– Майка ми приготвяше тази храна за мен, но сега е твърде заета, за да го прави – разкри той.
– Къде е майка ти? — попита го Майкъл.
– Тя работи по цял ден, опитвайки се да спести пари, за да можем да си купим приличен дом. Взима ме късно през нощта и ме връща тук на сутринта – каза тихо момчето. Щом каза това, Майкъл разпозна себе си в детето.
Когато Майкъл беше малък, майка му го оставила при роднини, за да работи. В крайна сметка тя никога не се върна, а когато леля му и чичо му починаха, той вече нямаше семейство, с което да прекара празниците.
Майкъл не искаше същото да се случи и с детето, затова обеща да му помогне. Той изчака майката на момчето да се върне в приюта и й предложи високоплатена работа, за да работи по-малко часове.
– Наистина ли ще направиш това за мен? — попита го жената, след като Майкъл й предложи да стане негова помощничка.
– Да. Имам нужда от трудолюбива секретарка – отговори Майкъл. –Твоят син Деймън ми каза, че работиш по цял ден. Само това е доказателство колко си трудолюбива.
Майката на Майкъл Линди не можеше да не се разплаче. Тя благодари много на Майкъл и започна работа за него след празника.
Година по-късно Майкъл седи на масата си у дома с Деймън и Линди. Вече не трябваше да прекарва празниците сам, нито някога отново трябваше да яде сам, тъй като той и Линди се влюбиха и се ожениха.
– Молитва преди хранене? – Линди му се усмихна, преди да пристъпят към празничния си обяд за Деня на благодарността.
Той кимна и се хвана за ръце с Линди и Деймън.
– Скъпи Боже, благодаря ти, че ни даде дом, вкусни ястия, които да ядем днес и всеки ден, и че ми даде семейство. Благодаря ти, че ми даде стимул да приготвя храна за приюта за бездомни миналата година, с което намерих собственото си семейство. Благодаря ти, че вече не съм самотен – помоли се той.
След молитвата му Линди и Деймън го прегърнаха. Те изразиха колко много се обичат един друг и колко благодарни са, че са намерили семейство един в друг.
Тази нощ, за първи път от много време, Майкъл не трябваше да заспи сам на Деня на благодарността. Той остана цяла нощ, гледайки филми с новото си семейство, преди всички да заспят в хола си, облечени в еднакви пижами и сгушени един в друг.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не е късно за ново начало. Майкъл прекарваше всеки специален празник сам, мислейки, че никога няма да намери семейство или специален човек. В крайна сметка той успя да намери свое семейство, когато срещна Деймън и Линди.
- Това, което давате на света, в крайна сметка ще намери своя път обратно към вас. Майкъл помисли дали да даде храна на приюта за бездомни, за да не бъде изхвърлена на вятъра. Неговата доброта в крайна сметка си проправя път обратно към него, когато той получава красиво семейство, което го обича и го цени.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
