Тайлър е израснал с родители, които го покровителстват, защото им е било трудно със забременяването. Но когато го оставят във фермата на дядо му за кратка ваканция, те се връщат и откриват нещо шокиращо за сина си.
— Тайлър, ще се оправиш ли в къщата на дядо? — Марла Сандърс попита 13-годишния си син Тайлър, който беше в разхвърляната си стая и играеше видео игри. Хлапето едва се обърна към майка си.
— Да, както и да е, мамо. — отговори той и продължи да играе.
— Знаеш ли… Мислех си, че може би бихме могли да отменим почивката и да останем при теб. — продължи Марла, започвайки да събира мръсните му дрехи и да ги поставя в коша.
— Мамо, мръдни! Не виждам телевизора. — изхленчи Тайлър и продължи да играе.
Когато Марла свърши да събира част от неговата бъркотия, тя разговаря със съпруга си Фернандо Сандърс за ситуацията. Той й каза, че имат нужда от ваканцията, главно защото това е специално предложение за двойки. Това беше причината да не могат да вземат сина си. Но Марла все още се тревожеше. Това щеше да е първият път, когато Тайлър щеше да остане сам без тях.
Марла и Фернандо бяха покровителствали Тайлър през целия му живот, защото се бореха да го имат. Те претърпяха няколко спонтанни аборта, преди най-накрая да имат Тайлър, така че се грижеха много за него и го разглезиха твърде много.
Марла все още не беше убедена да го остави и Фернандо се опита да облекчи тревогите й.
— Мила, изобщо не е като да е сам. Оставяме го при баща ми. Всичко ще е наред. — успокои я той.
За щастие Марла успя да се убеди, че Тайлър ще се оправи, така че скоро закараха Тайлър във фермата на дядо му в Илинойс, която беше само на няколко часа път от дома им.
— Добре, скъпи, дръж се добре, слушай дядо си и се обади, ако имаш нужда да се върнем. — напомни Марла на сина си, с ръце на раменете му, докато Тайлър завъртя очи и кимна.
— Ще се оправя, мамо. Погледни това място. — заяви хлапето, сочейки към околността, предимно празни пасища. — Какво точно ще правя в тук?
— Е, хлапе, израснал съм тук и има много неща за вършене. — засмя се Фернандо и погледна баща си.
— Да, съвсем скоро ще го накараме да дои крави. — каза Фернандо старши, потупвайки сина си по рамото ухилен.
— О, не, ние не искаме Тайлър да се изморява, работейки във фермата. По-добре и по-безопасно е, ако просто остане вътре. Кой знае какво ще му направят тези животни? А болестите? Уф! — започна Марла, лицето й се изкриви, когато тя поклати глава.
— Би било добре за него, скъпа. — добави Фернандо.
— Не, категорично не! — Марла контрира с категоричен тон. Накрая те решиха да тръгват и помахаха за довиждане на Фернандо старши и Тайлър, докато се качиха в колата си и отидоха да се насладят на почивката си.
Две седмици по-късно Марла и Фернандо се върнаха във фермата в Илинойс и Марла започна да се тревожи.
— О, надявам се, че не му е било много скучно във фермата. Надявам се, че баща ти също не е измислил някакви глупости. — тревожеше се тя, а ръцете й играеха върху краката й.
Фернандо въздъхна.
— Всичко ще бъде наред. Нищо лошо не се случва във фермата, дори ако баща ми го накара да работи малко. Всъщност, скъпа, мисля, че малко работа ще му е от полза. Може да го разглезим твърде много.
— Ние не го глезим! Ние просто обичаме и се грижим за сина си! Това е наш дълг. Ние го доведохме на света. — присмя се Марла, почти обидена от намека на съпруга си. Фернандо само въздъхна и продължи да кара.
***
— Какво? — Марла се развика на свекъра си, когато пристигнаха във фермата и откриха, че Тайлър не е вкъщи.
— Скоро ще се върне. — увери я Фернандо старши, свивайки рамене.
— Къде е той точно? — попита тя.
— Навън. Мисля, че отиде да пазарува. Взе стария ти велосипед, синко. Много му харесва. — каза по-възрастният мъж, усмихвайки се.
— Луд ли си? — Марла извика истински този път. — Пуснал си сина ми сам? В град, който не познава? Сам?!
— Марла, всичко е наред. Това е безопасен град. — опита се да я успокои съпругът й, но тя не искаше и да чуе.
— Незабавно се обадете в полицията! — започна тя малко по-истерично от обикновено.
— Марла, спри! — Фернандо най-накрая изпусна нервите си, държейки здраво раменете на жена си. — Тайлър е на 13. Той може да излиза сам и е по-добре за него.
— Защо трябва да излиза сам? Баща ти трябваше да го заведе с колата! — тя извика и заплака.
— Марла. — намеси се Фернандо старши. — Знам колко много обичаш детето си. Но то расте и през първите няколко дни беше ясно, че ти правиш всичко за него вкъщи. Смисълът на родителството е да го научиш да може да прави нещата сам. В противен случай той ще бъде 30-годишно мамино синче, което все още живее във вашия дом.
— Това не е правилно! — изплака тя и от очите й се стичаха сълзи.
— Съгласен съм с баща ми, скъпа. — намеси се съпругът й. — Глезихме Тайлър от дълго време. Той трябва да стане независим в един момент. Искам да кажа, че той дори не може да излиза с приятелите си без ти да му звъниш на всеки 20 минути. Това не е правилно.
Марла ги погледна с най-тъжното изражение, усещайки, че се обединяват срещу нея. Но Тайлър влезе във фермата в този момент и им дари най-щастливата усмивка, която някога са виждали.
— Мамо! Татко! Върна се! Страхотно! Купих тази страхотна торта от пазара! Много е вкусна!
Това беше първият път, когато Тайлър ги гледаше и говореше с тях с истински интерес. Отиде в кухнята и започна да прибира всичко, което беше купил. Той взе чинии и отряза на всеки по едно парче от тортата, която купи. Всички седнаха и разговаряха за всичко, което беше правил през последните две седмици, което още повече шокира Марла.
— Помогнах на дядо във фермата. Беше толкова готино. Роди се теле! И дядо ме научи как да използвам косачката, сега изкарвам пари от съседите. Малко е далече, но го обичам! Тук също срещнах няколко готини деца. Може ли да идваме тук по-често? — Тайлър развълнувано сподели, докато всички ядяха тортата.
Когато Марла видя колко щастлив е синът й, тя най-накрая се усмихна и се отпусна и го помоли да им разкаже още истории, което синът им беше много щастлив да направи.
Марла най-накрая разбра, че Фернандо и баща му са прави. Тайлър беше толкова щастлив, след като спечели малко независимост, и изглеждаше много по-зрял от детето, което оставиха преди две седмици. Те започнаха да го водят по-често във фермата и това беше най-доброто решение, което някога са вземали за сина си.
