Когато открих изневярата на съпругата си, видях възможност, а не разбито сърце. Не знаех, че планът ми да спечеля от нейната изневяра ще ме поведе по път на морална двусмисленост, принуждавайки ме да се изправя срещу истинската цена на свободата.
Знаех, че Клер ми изневерява. Не беше трудно да го разбера с всички късни нощни съобщения, внезапни работни пътувания и тайни телефонни разговори. Но не се изправих срещу нея. По дяволите, дори не изпитвах нищо към нея, след като разбрах. Бяхме женени от толкова дълго време, че не ми бяха останали никакви чувства.
Проблемът беше, че се страхувах от развод, защото това щеше да ме съсипе финансово. Разчитах на голямата ѝ заплата, за да поддържам нещата на повърхността. Тя покриваше разходите за апартамента ни, застраховките, хранителните продукти, всичко. Така че просто стисках зъби и се преструвах, че всичко е наред.
Един ден, докато перях, намерих в джоба на дънките ѝ смачкана разписка от кредитна карта от някакъв луксозен ресторант. Името върху нея? Алекс М.
“Оххххх” – казах на глас на празната пералня. Изведнъж нещата придобиха смисъл. Познавах този човек. Той беше приятел на баща ѝ, когото бях виждал няколко пъти на рождените дни на баща ѝ.
Помнех Алекс от тези събирания. Богат човек, мек по краищата, винаги гледаше Клер, сякаш тя е на луната. Тогава си мислех, че е просто приятелски настроен. А сега? Сега знаех по-добре.
Седнах на студения теракотен под, с разписка в ръка, и се засмях. Това не беше щастлив смях. По-скоро като смях, който бихте чули в психиатрично отделение.
“Том?” Гласът на Клер се носеше от горния етаж. “Всичко е наред?”
Смачках касовата бележка обратно и я пъхнах в джоба си. “Да, добре. Просто… си навехнах пръста.”
Тази нощ не можех да заспя. Мислех за Алекс и Клер, за внезапния приток на пари, за новата кола, която получих за рождения си ден. Сега всичко имаше смисъл.
На следващата сутрин изчаках Клеър да тръгне на “работа”, преди да се разровя в стария ѝ телефон. Тя винаги е била небрежна с паролата си. 4673. Нашата годишнина. Ирония на съдбата, нали?
Това, което открих, накара стомаха ми да се свие. Стари съобщения до Алекс, пълни със сърца и целувки. Съобщения до приятелите ѝ, разказващи колко невероятен е бил той. Но имаше и нещо друго. Нещо, което не очаквах.
“Все още обичам Том” – гласеше едно съобщение до нейна приятелка. “Но имахме нужда от пари. Алекс… той е само средство за постигане на целта. Това ужасно ли е?”
Отговорът на приятелката ѝ беше бърз: “Момиче, трябва да правиш това, което трябва да правиш. Но бъди внимателна. Това може да избухне в лицето ти”.
Изхърках. Ако само тя знаеше.
Превъртях по-нататък, като открих съобщения между Клер и Алекс. Беше ясно като бял ден: Алекс беше с главата надолу, а Клеър го преследваше.
“Иска ми се да го оставиш” – гласеше съобщението на Алекс. “Можем да бъдем толкова щастливи заедно.”
Отговорът на Клер беше неангажиращ. “Знаеш, че това е сложно, Алекс. Нека просто се наслаждаваме на това, което имаме.”
Оставих телефона, а умът ми се забърза. Оформяше се една идея, луда и гениална едновременно. Защо да не използвам това в своя полза?
Намерих номера на Алекс и го запазих в телефона си. След това зачаках, като се забавих и планирах хода си.
Седмица по-късно се обадих. Сърцето ми се разтуптя, докато слушах звъненето.
“Ало?” Гласът на Алекс беше дълбок, уверен.
Поех си дълбоко дъх. “Алекс? Това е Том, съпругът на Клер.”
Тишината в другия край беше оглушителна. Почти можех да чуя как се въртят зъбните колела в главата му.
Най-накрая той заговори. “Том. Какво мога да направя за теб?”
Преминах към същината. “Знам за теб и Клер. Знам, че плащате сметките ни. Готов съм да си тръгна, да подам молба за развод и да ти я оставя. Но ми трябва нещо от теб.”
“И какво е то?” Гласът му вече беше предпазлив.
“Петдесет хиляди долара. За да започнем отначало.”
Още една дълга пауза. Чух го да диша.
“Защо да ти давам пари?” – попита той накрая.
Засмях се, кратък, горчив звук. “Защото, ако я напусна и разбия сърцето ѝ, тя най-накрая ще бъде твоя. Просто ми трябва ново начало. Мисли за това като за… инвестиция в бъдещото ти щастие”.
“Ще го направиш? Просто да си тръгнеш?” Той звучеше недоверчиво.
“Алекс, човече, отдавна съм се отказал от този брак. Просто търся изход, който да не ме остави без пари.”
Той мълча толкова дълго, че си помислих, че е оставил слушалката. После каза: “Ще помисля.”
“Недей да мислиш прекалено дълго”, казах аз. “Срокът на офертата изтича след 48 часа.”
Затворих слушалката, преди той да успее да отговори. Ръцете ми трепереха, докато слагах телефона. Бях го направил. Сега единственото, което можех да направя, беше да чакам.
Следващите два дни бяха най-дългите в живота ми. Подскачах всеки път, когато телефонът ми иззвъняваше, очаквайки да е Алекс. Но винаги се обаждаше някой друг. Спам обаждане. СМС от майка ми. Никога Алекс.
Клер забеляза, че нещо не е наред. “Добре ли си, скъпи?” – попита тя по време на вечерята. “Изглеждаш разсеян.”
Принудих се да се усмихна. “Просто работни неща. Няма за какво да се притесняваш.”
Тя се протегна през масата и стисна ръката ми. Жестът, който някога ме успокояваше, сега накара кожата ми да настръхне. Отдръпнах се и се престорих, че трябва да напълня чашата си с вода.
Когато наближи 48-часовият срок, започнах да се паникьосвам. Какво ще стане, ако Алекс се усъмни в моя блъф? Ами ако каже на Клер? Ами ако…
Телефонът ми иззвъня. Неизвестен номер.
“Ало?” Отговорих, а гласът ми едва превишаваше шепота.
“Готово е”, каза Алекс. “Провери профила си.”
Затърсих лаптопа си, влизайки в банковата си сметка с треперещи пръсти. И ето я: 50 000 долара. Точно така.
“Благодаря – казах аз, гласът ми беше дрезгав. “Просто… се погрижи за нея, добре?” добавих почти умолително.
Нямах сърце да му кажа истината. Че Клер го използва точно както беше използвала мен. Вместо това просто казах: “Сбогом, Алекс” и затворих.
Седях дълго време, загледан в екрана на компютъра. $50,000. Билетът ми за свобода. Шансът ми за нов живот.
Чух как колата на Клер спира на алеята. Беше време.
Седях на дивана, когато тя влезе, а на масичката пред мен имаше папка с документи за развод.
“Том?” Гласът ѝ беше несигурен. “Какво става?”
Погледнах я, наистина я погледнах за първи път от месеци. Беше красива, разбира се. Но единственото, което чувствах, беше… нищо.
“Всичко свърши, Клеър”, казах аз, гласът ми беше стабилен. “Знам за Алекс.”
Лицето ѝ побеля. “Том, мога да ти обясня…”
Вдигнах ръка. “Не се притеснявай. Не искам обяснения. Искам развод.”
Тя се изправи, отдалечи се на няколко крачки и потъна във фотьойла срещу мен, като краката ѝ сякаш вече не можеха да я държат. “Но… но какво ще правим с парите? Апартаментът? Животът ни?”
Усмихнах се и за пръв път от години насам усмивката ми беше истинска. “Не се притеснявай за мен. Аз ще се справя.”
Когато за последен път излязох от този апартамент, преметнал през рамо дамска чанта, се почувствах по-лек, отколкото бях от години. Клер хлипаше зад мен, молейки ме да остана, да поговорим за това. Но аз бях приключил с разговорите.
Тази нощ се настаних в евтин мотел, легнах на ронливото легло и се загледах в изцапания с вода таван. Телефонът ми продължаваше да звъни. Клер. Алекс. Отново Клер. Пренебрегнах всички.
На сутринта щях да започна да си търся ново място за живеене. Нова работа. Нов живот. Но засега просто лежах там, усещайки как тежестта на последните няколко години бавно се сваля от гърдите ми.
Точно когато заспивах, телефонът ми иззвъня още веднъж. Противно на добрата си преценка го проверих.
Беше от Клер: “Съжалявам. Наистина те обичах.”
Дълго се взирах в съобщението, преди да напиша отговор: “Знам. Но понякога любовта не е достатъчна.” Натиснах “Изпрати”, след което изключих телефона си. Утрешният ден беше нов и за пръв път от години го очаквах с нетърпение.
